Болшевишката и буржоазната революция

Продължение на предишната част на интервюто на Илия Троянов с Георги Константинов: Неизбежна ли е йерархията?

Илия Троянов: Ако „болшевишката революция е една от закъснелите модификации на буржоазните революции“, как да си обясним, че до 1970-те години служеше като пример и вдъхновение в цял свят, най-вече в „Третия“? С влиянието на СССР, заблуждение или нещо друго?
Георги Константинов: Първо трябва да обясним какво разбираме под закъсняла модификация на буржоазната революция?
Буржоазната революция е капиталистическа революция, тоест в резултат на нея се „ражда“ капиталистическо общество – независимо от записаните върху знамето ѝ СВОБОДА, РАВЕНСТВО И БРАТСТВО, характерни за него са отношенията на експлоатация на наемния труд от капитала. Ембрионът на това общество се развива в утробата на докапиталистическото – обикновено вариация на феодалното общество. В класическия случай на Великата френска революция капиталът е частна собственост, а в политиката, на „плурализма“ на собствениците съответства многопартийна парламентарна система.
Когато „раждането“ закъснее и на него акушира една маркс-ленинска партия, капиталът бива одържавен и на единствения монопол – държавния – в политиката кореспондира диктатурата. Закъснението се дължи на факта, че самодържавието се е съхранило по-дълго от френския абсолютизъм през 18-ти век и в развиващия се в утробата му капиталистически ембрион доминираща е станала тенденцията на концентрация и централизация на капиталите. Вследствие на нея се извършва уедряването им, т. е. поглъщане на дребните и средните от едрите капитали. Така се създават монополите. Логическият развой на този процес е все по-малко на брой най-едри капитали. Финалът е поглъщането им от Левиатан – държавата.
Това е характерно за страните от Третия свят, където, вместо самодръжци, управляват диктатори, а нивото на социаликономическото и политическото им развитие е около руското от 1917 г. Сходните условия в Китай, Куба, Виетнам и редица други страни от Третия свят пораждат сходни последици.
За „победата“ и влиянието на Руската държавнокапиталистическа революция роля изиграват и ред допълнителни условия:
„Манифестът“ на Маркс и Енгелс с неговите 10 точки е най-точната и адекватна програма на „строителството на държавния капитализъм“. Тя е прегърната от много партии в Третият свят, колонизиран от Западните частнокапиталистически империи, срещу които масите водят своята антиколониална или национално-“освободителна“ борба.
СССР е страна във възела от империалистически противоречия – и понеже враговете на моите врагове са мои приятели, Москва става естествен съюзник на някои колонии и полуколонии от Третия свят. (По време на Втората световна война, в много от британските и френските колонии са гледали на Хитлер като на освободител. Апропо – национал-“социализмът“ е преход от частния към държавния капитализъм.) СССР ги подкрепя, за да ги колонизира под друга форма, за да разполага със суровините им, да ги ползва като военни бази и за да отслаби по този начин големите си съперници от Запада…
За отбелязване е, че в много от „соц“-страните (не само в Източна Европа) се разгръщат антиколониални и класови борби срещу Москва и режимите вдъхновени от „съветския“ пример.
Особено показателен е китайският случай. Първоначално Пекин иска „равнопоставеност“, а по-късно предявява имперски аспирации. Когато СССР „слиза със скимтене“ от световната арена, всичките така наречени „съветски“ „социалистически“ републики се разбягват от прегръдките на Русия.

ИТ: Има хора, които твърдят, че сегашната система на глобална и всеобхватна пазарна икономика е по-тотална, отколкото диктатурата до 1989 г. Че техниката на дресиране на населението и контрол над комуникациите и мисленето са достигнали утопичната визия на Джордж Оруел. Как го виждаш това?
ГК: Който сравнява болшевишката или нацистката диктатура с днешната пазарна демокрация е или невежа, или мошеник, който иска да оневини диктатурите. Освен това, сравненията и аналогиите са признак на леност на ума или мозъчна недостатъчност. Например, когато в английските затвори 11 стачкуващи до смърт бойци на ИРА искат да им се признае статут на политически затворници, „желязната лейди“ Тачър ги оставя да умрат от глад. Тогава мнозина, включително и наши, я оприличават на Хитлер. Спомняш си, че сравняваха и Садам Хюсеин с фюрера. Подобни „интелектуални“ манипулации пречат на разбирането на новите факти, личности, събития и същността на еволюиралата капиталистическа система, която се различава от вчерашната, но не е болшевизъм, нито фашизъм. Неразбирането затруднява борбата с нея.
Унищожените от „соц“-диктатурите са десетки милиони, а вербуваните от тайната полиция и превърнати в доносници са стотици милиони. При Оруел единиците, които не обичат „Големия брат“, ги подлагат на древнокитайски инквизиции, за да предизвикат любовта им към него, преди да забият куршума в тила им. Пазарните демокрации днес си служат с други, кадифени методи и средства. Вътре в собствените си страни те не действат срещу своите „сънародници“, както срещу талибаните, Осама бин Ладен или Кадафи. Това не означава, че утре, ако недоволството стане гръмко и заплашително и се революционизира, господа „демократите“ няма да действат по-жестоко, брутално и мащабно срещу недоволниците. Днес обаче сме далече от това и сравненията и аналогиите само съдействат за сплашване на страхливците, за смазване на волята за съпротива и пречат на създаването на макар и ембрионални групи и организации от революционери, които в момента на бифуркация ще могат да въздействат много по-мощно от „полъха на крилцата на пеперудата, която предизвиква разразяването на урагана в другия край на Тихия океан“.
Следователно, неизползването на днешните възможности от „революционери“ на думи е преувеличен страх за кожата, опортюнизъм и предателство.
Поради тези причини мисля, че приравняването на сталинския „социализъм“ с глобалната стоково-пазарна икономика или с „1984“ на Оруел е несъстоятелно и вредно. Така гледам на мненията на цитираните от тебе „хора“…
Прочее, ти знаеш, че аз съм волунтарист, който смята съпротивата и борбата дори срещу най-суровите диктатури за възможна и задължителна, както и победата над тях, когато кризите им достигнат кулминационната си точка.

Следващата част на интервюто на Илия Троянов с Георги Константинов: Диктатура и демокрация?

print

1 коментар

  • Nihilismo o muerte

    В днешно време не можем да дадем обективна оценка на системата от взаимно свързани болести Спин и диария(демокрация и капитализъм) дори само въз основа на това че все още не сме видели какво ще завещаят след себе си.Ако да завещаят нещо друго освен ядрена катастрофа и както казва Чомски унищожат възможността за организиран начин на живот или унищожат биосферата изобщо, тогава несъмнено демокрация-капитализма ще спечелят приза най-лошо система за човешка организация.Но въпреки че физическото насилие е спаднало в днешната култура това не означава, че страданието причинено от нея е по-малко и то в никакъв случай.В днешно време менталния или душевен терор излизат отвъд всякакви граници за което може да съдим по многото психични заболявания както и високата смъртност и самоубийствата в първия свят.Самоубийствата и психичните болести са най-високи именно там защото средата на живот е станала затвор за човека.Япония има най-висок ръст на самоубийства в света главно поради причината на автоматизация и технологизиране на обществото ,което дехуманизира социума.По същия начин взимайки диво животно от естествената му среда и поставяйки го в зоопарк наподобяващ неговата среда , животното отказва да се храни и да се размножава именно защото вече може чисто биологически да надуши измамата и фарса на средата ,то вече усеща тъмната сянка на властта над себе си.Същото става и с много хора в бетонните джунгли на урбанизирания свят , където хората усещат системата планирали живота им от люлка до гроб използваща ги само и единствено за задоволяване на собствените си канибалистични нужди.

Вашият отговор на Nihilismo o muerte Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *