Президент или през …

Преминаха и избраха нещо, чиито качества нямат значение – у нас това е роля, твърдо скована в законовите рамки до официална синекура, безгласна представителност. Друг е въпросът, че един достатъчно енергичен персонаж би могъл НЕОФИЦИАЛНО да влияе върху политиката на държавните институции, но това пък би следвало да тревожи законопослушния данъкоплатец, ако е последователен в уповаването си на „правовата държава“.
Пък и „реалната власт“ е просто БАЛАНСИРАНЕ между поръчките на едрите бизнесгрупировки, тясно свързани с покровители от Запад и Изток, и собствените партийно-бюрократични интереси на лицето, представено ни като „баща на нацията“.

За анархистите властта – показна, реална, скрита или явна – е зло и може да бъде премахнато единствено с разделянето ѝ между ВСИЧКИ граждани.

Реалната обстановка обаче все още е далеч от прякодемократичното самоуправление, затова ще сърбаме попарата, надробена от политическата класа, заедно с цялото още неспасило се в чужбина население.

Първо, безразлично е коя именно партия издигна новия, набеден за русофил, но почти сигурно вербуван за американските интереси „бащица“. Досега служех на родината, сега ще служа на вас. Малцина негови привърженици се жегнаха от гафа – генералът без бой самопризна, че родина и народ за него не са идентични понятия. От анархична гледна точка – нищо неочаквано. Очевидно е, че под „родина“ има предвид държавата. Тя винаги навлича фустата на майчица, когато поиска нещо от поданиците. Под фустата обаче е запасан в бойна готовност каишът на бащицата дембелин, в случай че й се откаже.
Тъжна и смешна картинка са хората с държавофилски илюзии – с една ръка стискат нос, с другата пускат бюлетина. Наистина им е дошло нагорно да избират между Радев и съперницата му, която блесна с друг мирогледен диамант на властническата мъдрост: Преди всичко е националният интерес на държавата пред защитата на отделни (човешки) права … винаги законът гарантира и онова, което е справедливо и важно за отстояване правата на отделния човек. Да бяхме по сталиново време, с такива приказки лелчето щеше да спечели изборите със 110%, по стахановски. По-суетните тирании измислят засукани многословия, според които просто „няма противопоставяне“ между човека и държавата – здравият разум просто изпада в утайка.

Второ, колкото и да се тупа занапред новият глава  – държавата е дотолкова допотопно патриархално чудовище, че не търпи главата да бъде в женски род, – той няма особени основания да се изтъква като „президент на всички българи“. Не говорим за „лошите“ анархисти, а за ония, за които „без държава слънце не изгрява“. На първи тур от списъчните 6 милиона и 860 хиляди електорални единици, въпреки страховитото „задължителни избори“, НЕ ГЛАСУВАХА 2 милиона 917 хиляди души.

На втория тур бе заявено още по-ясно: 58 на 100 граждани игнорираха изборите, а още 155 398 посочиха, че НЕ ИЗБИРАТ НИКОГО. При сегашната система да не идеш да гласуваш и да идеш и да „не подкрепиш“ е на практика абсолютно едно и също. Вторите просто са заверили, че нямат какво друго да правят в неделя, което говори тъжни работи за живота им. Затова взетите от Радев проценти (всъщност ХОРА, но за държавниците човешките същества не представляват нищо) със зор събират без малко ЕДНА ЧЕТВЪРТ от подайгласниците по списък. Толкоз припознават летеца за „свой президент“. Част от останалите жалят за друг „свой“, но подавляващото мнозинство спокойно отсвири цялата листа в пълния ѝ смрадлив състав, като доброволно се лиши от участие и в следващи такива пасквили.
Колко копия се счупиха в спорове за секции и колко пари се потрошиха за „организация“ в чужбина… Та колцина са проявили интерес „родината да се оправи, та да се върнат“? Стотина хиляди от двата милиона… Вярно, ако бяха нещата на кантар, можеха да наклонят в едната или другата посока колкото трябва, но Цецка се оказа по-лека от въздуха и анадолският баласт не стигна.

Трето, изпълнителната власт у нас май се оказва нежелана. Парламентарното участие, тоест лобирането за спонсори от „задкулисието“ е повече рахат. За прикритие обаче се вдига тежък и мазен облак от думи за „отговорността да управляваш“. Изводът е логичен: предстоят нови кризи в страната, с негативите на които никой не желае да се „оцапа“ и да изгуби електорални единици в бъдещите преструвки на „демокрация“. От „народната популярност“ зависи щедростта на спонсорите, както и държавната субсидия, макар последната надали ще остане без промени предвид резултатите от „референдума на Трифонов“.

Да гледаш как политици си прехвърлят горещия картоф на пряката власт може и да е забавно откъм шоу, но това е докато видиш колко струва билетът.

Мастит политолог донесе „добра новина от тези избори“: Събраната в обществото ярост не помете политическата система, а се изля в нейните рамки, като така я засили след много години отслабване.
Спорно е колко системата е „отслабнала“ предвид талиите и вратовете на изтъкнатите ù представители, но е вярно, че засилващата се наглост на политиците и техните ортаци освен ярост трупа и страх, при което второто изяжда първото. Това не е новина, още по-малко добра. Демек искаме големи промени, но ако може без големи промени.

Резултатът за сетен път е тъжен за народа и радостен за властта – докато фъска вентилът на изборите, тя ще си мачка и скубе народа „за негово добро“.

Христо Николов