Разкази от борсата

“Народната държава“

Дъждовно и студено. Мегданчето пред кръчмата ни, където в хубаво време дебнем “работодатели“ измежду потомците на петата категория “активни борци против фашизма и капитализма“, демек надяваме се някой виладжия да се нуждае от работна ръка, сега е място за кибичене на приказки около двамата маниаци шахматисти. Играя на вързано, на левче, което си предават един на друг вече няколко часа, а комай и от няколко дни – еднакво са добри, насън да ги бутнеш, ще ти напълнят ушите с партии на Крамник и вариациите на дамския гамбит…

Основната тема на раздумките отново е здравепогазването – по повод на изявата на тартора на Лекарския съюз, че “здравеопазването не е социална дейност, а платена услуга“. Естествено, валят псувни. Чудим се на фишека “менте болнични“, понеже пък от тайфата на общопрактикуващите рекли, че нямало такова нещо, броят болнични е какъвто преди 10 години, а и, да речем на 15-ти септември, дето майките все били болни на него ден, работодателите толкова ли са малоумни сами да пущат жените с деца ученици в отпуска?
Само че чорбаджията е лаком, нему се ще по цял ден да му бъхтиш, със собствени материали, собствен инструмент, че и без пари, а на всичко отгоре да си му благодарен, задето осмислил живота ти на “лузър“, неспособен да води “свой бизнес“ загубеняк, демек човек, комуто я е съвестно да мародери ближните, я наистина не го умее, но пък прави зид като на картинка… А чорбаджията все ще бучи: у-у-у, вземате отпуски, за да ходите в Гърция на метакса и сиртаки, мързеливци!
Вече не се смеем на такива дуднения, скърцаме със зъби, защото от махалата, който е ходил в Гърция, не е било за почивка, а на гурбет, често тежък и неблагодарен, особено на връщане, когато уредилите ти гурбета чорбаджии си искат “комисионата“, като брашнен чувал те изтупват.

За гурбетите не обичаме да говорим. Който е имал добър, той вече не е тук или даже не се е завърнал. За училищните неволи някак по-малко горчи да става дума. И по същий повод неколцина татковци на ученици се сещат как даскалите взимали на чедата им айфоните, за които татковците я кредит са взели, я рискували да се озоват в пандиза. Добре де, вика един такъв татко, на таз джаджичка хлапето такива неща прави, че ум да ти зайде! А оня ден, продължава татето, гледам го пак се удавил в машинката! Ей, я си учи домашните бре, хаймана! А детето ми показва, че тъкмо това прави – не разбрало какво пише в учебника, от професори нашенски писан, затова чете от Уикипедията, ама на английски чете, научило го от слушане на музика, че и видео с разяснения изгледало. Е значи не са проблем айфоните, а тъпите даскали, дето не умеят да впрегнат технологиите в полза на пустия му “учебен процес“, мамка му!
Улучвам да вметна, че при тази наша “демокрация“ и “пазарна икономика“ целта на образованието е да дресират младите да изпълняват безсмислени нареждания, нека и с мрънкане, а на първо място – да ги приготвят, опаковани и надъхани, за робския пазар…
– Чакай бе, Хасане, к’ъв робски пазар?! Вече ще ни купуват като негрите ли едно време у Америка?!
– Тебе, манго, нема никой да те купи, споко. И не е “вече“, а “още“. Тоз “пазар на труда“ според теб какво е? Пак робия, само че уж доброволна.
– Присмяла се кука на крива бука, манго ще ми вика, а си по-черен от мене… А като вземете вие, анархистите, властта, как ще? Да не би другояче?
– Ох, леле… Анархистите не вземаме властта, а я събаряме!
– И като я съборите, как ще е?
Замислям се за пореден път с какви думи и сравнения да премина през гъсталака предразсъдъци, здраво набити в чутурите на хората клишета, за да стигна до онази искрица светъл ум, която трудно угасва, поне у някои… За късмет питащият сам ме улеснява, продължавайки да развива въпроса: к’во ще прави кмета? ами депутатите? ами…
– Стой, спри се – хващам се за уточняващите питанки, сякаш удавник за спасителен пояс. – Хайде да речем, че се е случила революция, нали? Победила. И ние, българи и цигани, щото сме все оригинални, оставяме сегашните институции на държавата. Обаче, за да е анархия, институциите ще работят вече другояче. Ето, викаш, к’во прави кметът. Сега к’во прави, нали знаеш? Изпълнява заповеди от партийната си централа, крънка пари от общината, издава и той заповеди – вече на нас, раята граждани. Да, ама при анархия, ако изобщо ни трябва кмет, той всяка седмица ще идва тук на мегдана. Ние ще решаваме какво трябва да се прави, а той ще го изпълнява. И ако следващата неделя не се е справил, сваляме го и назначаваме друг, а може и да го понабием. Общинските съветници – и те така. Застават на общо събрание на хората от общината, аслъ палави момчурляци на родителско събрание, а народът им нарежда какво, как и колко ще правят. Същото и с парламента – даже не един, а много парламенти може да има в един и същ момент. Ето, има проблем с железниците – избираме хора, които разбират от железничарство, даваме им помещение, да умуват как да решат проблема. В съседното помещение заседава друг “парламент“ – например за здравеопазването. Колкото проблеми има, толкова “парламенти“ ще изберем, ама не от партийци, а от специалисти. И накрая, като се наумуват, излизат пред събранията – по градове, по села, по махали като нашата – и казват: ето това и това измислихме, иска се такава и такава работа, такива и такива мерки. И ние, народът по места, питаме – ама това как? а това защо? Абе въртим ги на шиш с разпити, като на устна матура, нека ни убедят, че каквото предлагат, е най-доброто. Ако не ни убедят – я марш да умувате пак! Или – я марш по къщите, на ваше място – нови “депутати“, да измислят нещо, което ще одобрим с гласуване. Ето така.
– Ами правителство?
– Ако искаш да наречеш специално избрани хора с определени дейности – кеф ти селско стопанство, кеф ти пътища, които да тичат насам натам и да уреждат комуните и бригадите по места да си напасват работата, така че да не си пречат, а да си помагат – та ако искаш да викаш на тия координатори “правителство“ – хубаво. Само че те също не командват, а слушат хората какво искат и го изпълняват. Ако хората грешат, настояват на своето, доказват, убеждават.
– Ами съдилищата?
– Събранията на махали и квартали, те са съдилища. Според кой закон? Според този на съвестта – прави другиму само онова, което сам би искал да ти сторят. “Съдии“ или избираме за някакъв срок, или за конкретната кавга или извършено безобразие, които трябва да се укротят или накажат. И, чуй добре, целта при наказването не е самото наказание, а да си извадим поуки как да направим така, че друг път да няма повод да се случи. Ето, Шукри откраднал кокошка. Защо? Защото семейството му гладно. Ще наказваме ли Шукрито, или ще видим как друг път да не гладува, за да не му се налага да краде?
– Ами ако краде ей така, щото му се краде?
– Това се лекува…
– С бой?
– … с психолог. А може и с бой, ако не действа.
– А полиция-молиция, как?
– Разправял съм го двеста пъти само миналата година как. Дежурства бе! Ей на Петко му се пада веднъж месечно на дежури като полицай. Ама “полицай“ в случая значи и пожарникар, и много други неща. Не да заседне в храстите да дебне с радар нарушители да ги глобява. А да помага на хората, да е нащрек, ако нещо стане, което да ги застраши. И всички нему помагат, държат се прилично, понеже утре те ще са дежурни и ако са се държали свински, луди ще ги направят по време на наряда им…
– Аз на Петко пушка не бих му дал даже за дежурство. Ще се напие и ще се разпуца.
– Пушки ще имат всички – докато има нужда от пушки. А който е будала и не може един ден да изтрае без пиене, като застъпи дежурен, сам ще се гръмне от заплес!
– Хасане, ама ти така както я нарисува тая народна държава, защо сегашната не е такава?
– Защото ДЪРЖАВАТА не може да е такава. Държавата е за мачкане на бедните и много сгазилите лука богати. А при анархията няма ни бедни, ни богати. Има хора, които са свободни и – без да имат всичко в килера – могат всеки момент да вземат каквото им е нужно. Ето, както вие вземате от бай Васил инструменти – не ви иска пари, само да ги върнете чисти и здрави.
– Хасане, ми то тогава редно ли е да му викаме на туй твоето “държава“?

Загадъчно се усмихвам. Доволен съм като котарак в месарница.

Хасан Девринджи


print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *