Революция или капитализъм?

В уебсайта на ФАБ стои видеозапис с моя отговор на въпроса, който Златко ми зададе за телевизионното предаване „Блогът на Мавракис“ (Златко Златков за народа и революцията).
Искам да се поправя в отговора си.

Доколкото разбирам, Мавракис предлага опасна властническа реформистка и опортюнистическа рецепта – по мирен (черковен) начин на действие да се реализират идеите за освобождение от капитализма. Рецепта, опитвана и практикувана много пъти, както в Русия с лъжекомунизма на Ленин, Сталин и Троцки, така и в Испания и понастоящем донейде в нашата съседка Гърция. Аз предлагам, както на Мавракис (поддръжник на партията СИРИЗА и правителството), така и на Златко, да хвърлим бегъл поглед в историческите три нещастни случая. Да проследим последиците за всички свободолюбиви движения и наивни вярващи революционери, жертвали се за свободата на народа.

Руската народна революция постави западните Велики сили в истинска паника – не толкова за Русия, а за собствените им капиталистически държави, където социалните свободолюбиви движения бяха във възход, готвещи се за настъпващата социална революция. Руският народ, навсякъде по места, организира и създаде по анархистичен стил свободни независими съвети за собственото си освобождение. Ленин бе изпратен с благословията на западните сили да влезе и насилствено да наложи своя лъжлив „държавен социализъм“ (а всъщност държавен капитализъм). „Диктатура на пролетариата“ се оказа много добра въдица за ловене на идеологически беззащитни риби. Той използва програмата и лозунгите на свободните народни съвети, с обещания първоначално за народна социалистическа власт, после за комунизъм и накрая държавната власт сама да отпадне като ненужна, отваряйки крепостните врати за безвластно свободно общество на анархизма. Пред сложните въпроси на времето и дадените милиони жертви това изглеждаше привлекателно бъдеще. Този гениален лъжец обаче още в самото начало на революцията започна да унищожава с партийното ЧК анархистите и техните клубове. Установените от народа свободни съвети бяха заместени с болшевишките комисари и комитети. По този начин той превърна народната революция в гражданска война за установяване на най-зверската власт в човешката история, маскирана като социалистическа. Това беше предвидено още в Първия интернационал от бащата на анархизма Михаил Бакунин. Жалкото бе, че всички наивни активисти революционери, главно анархистите, станаха едни от първите жертви на зверската диктатура, вярвайки в обещанията и лъжите за лесния път на извоюване народната свобода. Път, който и днес някои наши опортюнисти анархисти се опитват сляпо да следват!

В Испания революцията бе предизвикана от анархистите революционери и имаше сериозни перспективи за успех. Разбира се, преди да се намесят директно Германия и Италия, подмолно подпомогнати от Съветския Съюз и „демократичните“ сили! И от наивната глупост на нашите анархисти, избрали лекия път на участие във временното правителство, за учудване на цял свят! Остарялата рецепта, която Мавракис предлага, „първо правителство, а после бавно мирно освобождение, вместо революционно действие“, и тук изигра глупавата политика на анархистите за последователно освобождение! Анархистката революция и тяхното болшинство в нея станаха играчка и жертва на манипулираното правителство на управляващи опортюнисти от малки партии и чужди сили. Жалкото при нас, анархистите, е, че и днес не взимаме поука от всичките наивни грешки на бездействие и вяра в рецепти и обещания на правителствени подарения за освобождение. И днес някои от нас още наивно вярват, че социалистически правителства ще им подарят ключа на свободата по лек, мирен път на клатушкане, вместо единствения трънлив и труден път на революцията!

Две думи за претендиращото ляво правителство на СИРИЗА в Гърция. Всички знаем за лъжливите както политически така и икономически обещания на Ципрас преди вземане на кокала (властта), за икономическа война и непризнаване на глобалната банкова „тройка“, която днес изсмуква кръвта и всички жизнени ресурси на гръцкия народ. На политическия фронт, независимо че СИРИЗА претендира, че е социалистическо правителство за социални правдини на народа, в същото време е маша на капиталистите с паралелно развиваща се нова жадна държавна бюрокрация, която представлява държавните институти за политическо и икономическо заробване. Нашите десетки, ако не стотици другари анархисти-революционери като Никос Романос, хвърлени от предишните така наречени „капиталистически правителства“ в мрачните гръцки зандани, не само че не бяха освободени от „народното социалистическо правителство“, но понастоящем техните държавни кучета, полицаите, продължават още повече да ги тормозят в тъмниците на смъртта!

Както заключение на всичко дотук пак ще кажа: революцията и само революцията е единственият естествен начин и път за освобождение на народите от йерархичните държавни и черковни институти, крепители на пирамидалното морално и духовно робство.

Златко Златков
Нова Зеландия