Цифровата гражданска война на Пол Жорион

Голямата тема на книгата на белгийския социален антрополог Пол Жорион „Цифровата гражданска война“, издадена през 2011 г., е ролята на интернет в сегашната историческа ситуация. В нея първоначално става дума за движението на хактивистите или анонимните – войници, които използват интернет за своята подривна стратегия в епохата на цифровата икономика.
След това авторът, като се дистанцира от тях, разисква отношенията между интернет, „бунтовете и предреволюционните ситуации“. Накрая разглежда въпроса за отношенията между блоговете и класическата журналистика.

Хактивистите – кибертерористи или цифрови „дисиденти“?

Пол Жорион избягва да ги нарече цифрови „революционери“, но това се подразбира от текста.

След като публикува строго секретни сведения за военни престъпления на САЩ във войната в Ирак, сайтът Уикилийкс е подложен на мощна атака от властите. На компаниите PayPal и Mastercard е наредено да блокират финансовите трансфери за Уикилийкс, самият сайт също е „свален от интернет“. Отговорът на Анонимните е мълниеносно създаване на десетки „огледални сайтове“ на сайта на Асанж.
„Хактивистите“ от интернет, чиято близост с анархистическите идеи се обсъжда от масмедиите, са страховитите войници на нашето време.
С помощта на хапливи анекдоти Пол Жорион запознава със стратегиите, успехите и пораженията на актьорите в тази цифрова война и използваните подривни техники, позволяващи да се нанесат големи щети в базите с данни.
Така наречената блогосфера е описана като подривна среда, където все още е възможно да се говори достатъчно „сурово“ за социалната действителност в днешния свят.

Следва въпросът за следенето и контролът над интернет. Жорион развива тезата за някои техники на разузнаването, използвани от фирми, предлагащи специални услуги, чрез които се имитира в социалните мрежи спонтанната поява на граждански движения, посредством създаване на армия от фиктивни лица във Facebook. Описва се и контраатаката на властите срещу Уикилийкс – предимно чрез дезинформация, отново с услугите на подобни корпоративни и държавни анти-хактивисти. Срещу критикуващите икономическото статукво се провеждат на практика военни операции.

Бунтовете и предреволюционните ситуации в часа на интернет

Жорион ни изправя пред ключовия въпрос: не е ли малко пресилено да се говори за Предреволюционна ситуация?

За него е ясно, че привързаността на публиката към установения ред е доста крехка, но същевременно цитира множество примери за класовата солидарност на господстващата каста – от първия до третия свят – и пладнешкия обир на народите от техните върхушки, с акцент върху тези от по-близката му франкофонска сфера – например отношенията между френския елит и негови африкански главорези като тунизийския диктатор Бен Али, с когото всъщност пламна искрата на „Арабската пролет“.
Навлизането на капитализма в критичната му фаза предизвиква изваждането на тези афери на бял свят. Привидно народът определено е „пасивен“, но съществува праг, когато неговата „безметежност“ достига своите последни граници.
Критиката на Жорион не е адресирана само до „публичните“ жени и мъже, но също и до академичните среди – до влъхвите на „икономическата наука“.
Жорион сравнява блоговете с клубовете в навечерието на Великата френска революция: Проблемите, които поставят в тези клубове тогава хора като Робеспиер и Сен-Жуст, са същите, които се поставят днес пред нас: за собствеността, за индивидуалната свобода, за междинните власти, контра-властите и разпределението на богатствата… накратко, всичко, което трябва да се реши, за да излезем от кризата.
В момент на революция, казва Сен-Жуст, само една нова конституция, като тази от 1793 г. може да възстанови „линеарността“ в страната. (N.B.: Тук си позволяваме да не се съгласим със Сен-Жуст – от времето на френската революция са били създадени 20 „нови конституции“! Станала ли е от това „линеарността“ по-стабилна?)

Авторът продължава:
Истинските заговори, разбира се, съществуват: хора се събират тайно и решават да действат заедно и „в сянка“. Уязвимостта на конспиративната теория обаче е в това, че тя дава примамливи, евтини и съблазнителни обяснения за всички възможни случаи. Теорията на конспирацията е „черна кутия“, даваща готови отговори на тези, които търсят обяснение на всяко неразбрано явление. Жорион отива и по-далече, като обвързва на конспиративните теории с приложенията на изкуствения интелект.

Ерудирана, но без академичната претенциозност, тази книга е адресирана до „Господин всеки“. Често цитиран в трудовете на Пол Жорион, в последна сметка, този „Господин всеки“ е централната фигура в книгата „Цифровата гражданска война“.

Франк Минц
(със съкращения)


print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *