1 май: ден за съпротива

печат
120 години след чикагските събития работниците по света нямат причини да празнуват

Отново е 1 май и отново властта празнува. Този път в Борисовата градина с министърпредседателя „„„социалист”””, Шкумбата, Драго Драганов, Панайот Панайотов, главния редактор на „Дума”, министъра на икономиката и други смешници. След като са подписали договора с Конди Райс за американските военни бази и са решили поредното поскъпване на тоз тъй евтин козлодуйски ток, те ще се грижат за нашето добро настроение. Соцкупонът ще завърши според обявата с „младежка дискотека”. Ех, Татовото, ти от комсомола лесно излезе, ама комсомолът от теб не излиза.

Отново е 1 май и отново народът ги псува. Този път обаче не под сурдинка, както по тяхно време, а високо и ясно по централния булевард на столицата. На четвъртия протест свикан от ФАБ срещу свирепата социална политика на социалистическата мафия няма да се пеят песни за любов и да се пие бесепарска бира, а ще се вика „Станишев бандит! Стига геноцид!” и „Псевдосоциалисти свине капиталисти!”. Защото е отново 1 май и за 120-ти път от 1886 година насам работникът не вярва на вълците във вълчи кожи.

След повече от век работническа солидарност, борба за достоен живот и съпротива срещу властническите безумия, затрили милиони хора по всички краища на планетата, равносметката не е никак радостна. „Ще дойде ден” обещава преди 120 години в Чикаго анархистът Аугуст Шпис на своите палачи, но този ден не идва и не идва и до днес. Отново властта се опитва да ни баламоса, че най-голямата свобода, на която можем да се радваме, е свободата да си избираме господар. Отново ни се втълпява, че трябва да им работим евтино и да им плащаме скъпо, а те да се „грижат” за нас като за свой впрегатен добитък или трактор. Отново е 1 май и ако чикагските анархисти от Хеймаркет бяха живи днес, сигурно щяхме да бъдем заедно на площада. •
Време е властта да се страхува

когато хората се страхуват, властта е спокойна; когато властта се страхува, хората могат да бъдат спокойни

Вие не се страхувате, нали? Парите ви стигат. Дори двойно да вдигнат цените, пак ще се оправите. Ще имате пари и да върнете заемите, и да ви останат и за удоволствия. Чудесно. А не искате ли и другите да живеят така? Не искате ли да бъдете заобиколени от усмихнати и спокойни, дружелюбни хора, които не се страхуват да живеят, работят и отглеждат децата си там, където са родени? Не искате? Искате вие да сте добре напук на останалите? Добре. Изхвърлете това листче, господин президент, господин министър, господин депутат,… и се пазете.

И днес, в началото на 21 век, в европеещата се България стотици хора умират от бедност. Лекари отказват да лекуват пациентите си и ги обричат на страдания поради “липса на средства”. Въпреки това държавата продължава да облага с все по-високи налози и такси всичко, което ґ хрумне цигари, алкохол, пътища, нотариални и адвокатски такси, опаковки. Налози, които ще плащаме ние, обикновените данъкоплатци, за да слушаме за сетен път от оядените министри как пак “нямало средства в бюджета” за справяне с бедствия, за образование, за социално подпомагане. Нормалното отглеждане на две деца с една средна заплата е невъзможно, а с две заплати – трудно. Малките се учат не да живеят, а да оцеляват, с единствената мисъл “да се махна от тая скапана държава”.

Главните виновници за това положение се движат с по трима телохранители в бронирани мерцедеси. Защо се пазят? Има защо. Вместо ние да бягаме от държавата, нека тя да бяга от нас. Не само че е възможно, но е лесно. Иска се само това, което виждате тук. Малко време, малко смелост и малко приятели и ако всички бъдем на площада достатъчно често, достатъчно силни, сюртуците на “Дондуков” и на “Народно събрание” ще се научат да слушат и изпълняват… като начало.

За четвърти път тази година стотина младежи от различни градове в страната се събираме пред НДК и шестваме до Народния театър, за да покажем, че няма да се примирим с ценовия геноцид. Продължаващото вдигане на цените не само че не е оправдано, но е престъпно, особено след последните разкрития как живеят шефовете на “Софийска вода” и “Топлофикация”, които трябва да обслужват нас, а не обратното. Как да се примирим с вдигането на цените на тока, когато дори умрелият от безсилие български съд призна, че ни лъжат? Когато постоянно се говори за “енергийна мафия”? Не съм ли съучастник в престъпление, ако плащам пари на разни мафии? Не искам и няма да бъда! “Цените се вдигат. Да се вдигнем и ние.” – това е нашият лозунг, направихме го и ще продължим да го правим.

Най-често ни казват, че това, което искаме – връщане и замразяване на цените, – било невъзможно. Оказа се, че е възможно. От 1 април трябваше да вдигнат билетите за градския транспорт в София, после го отложиха за 1 май, после – за 1 юни и сега още умуват. Ето че било възможно и точно това искаме! Докато не стане ясно на всички, че от това ще спечелим всички, никакво пипане на цените! Колко бързо ще го постигнем зависи от това дали го искаме достатъчно много хора и дали сме готови да отделим няколко часа на месец, за да им го кажем.

Често ни питат също “Защо Федерацията на анархистите?” Вие нали хвърляте бомби и трепете хора, и разни такива неща? Не, разбира се. Властниците убити от хората се броят на пръсти, а хората избити от властта са десетки милиони. Ние се почувствахме длъжни да излезем на улицата днес, когато хората са обезверени от мними пророци и политически мошеници, и да застанем със своя идеализъм зад идеята за социално оцеляване. Безвластниците организират този протест, защото единствени могат да гарантират, че никой от тях не го прави за власт и слава – те са ни органично неприсъщи.

Други ни критикуват, че не сме знаели какво искаме и ни питат: добре, дори да се съберете с хиляди на площада, после какво? Знаете ли какво точно искате да постигнете? Да, знаем, разбира се. Хората, които ще тръгнат с нас, са хора, които ясно знаят какво искат и са повярвали, че могат да го постигнат заедно. Събирането на площада е само необходимата логична стъпка – трябва да натискаме властта да изпълнява нашия списък със задачи, а не своя собствен и този на своите братчеди. Ако не ще (а тя не ще), ще трябва да я простим с властта. Ние не събираме зяпачи и клакьори, които пляскат на вожда. Ние търсим дейни хора, които знаят своите и общите сили.

Разбираме, че може би за някои, дори за мнозина от вас идеите на анархизма са странни. Може би не сме ви симпатични и това е добре – то е част от вашата свобода. Не идвайте с нас тогава, но все пак, правете нещо! Протестирайте някъде другаде, с някой друг, но не ги оставяйте на мира, защото те няма да ни оставят на мира. Те искат да превърнат тази страна в една огромна красива безлюдна курортна плантация с робска прислуга за оядени сюртуци, които ще се радват на красотите ґ за награда, че са успели да излъжат и окрадат собствените си народи.

Дали ще успеят зависи предимно от нас. Днес има повече надежда, отколкото когато започнахме на 11 февруари 2006. Протести има всяка седмица, само тази имаше четири. В очичките на политическите прасета се чете все повече страх от задаващата се коледа. Те започват да се страхуват, но ние не можем все още да бъдем спокойни. Имаме още работа. Да продължим заедно. Нашето бездействие днес е съучастие в престъпление! •

Организаторите

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *