1 май в Истанбул

печат
birgun1

burgun2

На 2 май 2008 г. най-тиражният турски вестник Хюриет излиза с огромно заглавие „Полицейска държава!” на първа страница. По-прогресивният Бир Гюн е още по-категоричен: „Готови да убиват”. Подобни са заглавията на всички вестници в Турция след безпрецедентната полицейщина, развихрила се на 1 май в космополитния 10-милионен град.

Фактите и снимките са достатъчно красноречиви и не се нуждаят от коментар. На 1 май турските синдикати искат по традиция да отбележат деня на работническата солидарност с шествия до площад ТІксим в центъра на новата част на Истанбул. По традиция турската държава им отказва. В дните преди 1 май в заглавията на вестниците често срещаме познатата ни дума „пазарлък” – профсъюзите и властта преговарят дали могат все пак да пуснат 50-100 burgun4 всеки западноевропейски казионен синдикат и да се разотидат. Абсурдът добива вече съвсем абсурдни и на площада, макар изходът от пазарлъка да е почти неизменно един и същ – „не може”. Абсурдът еизмерения, когато властта забранява с аргумента, че те ще душ пълен, защото за да има смисъл каквото и да било шествие, то трябва да бъде около ТІксим – там са най-широките улици и булеварди, а периферията е сокаци, фрашкани със сергии, магазини, туристи и автомобили, ако не броим крайните квартали, които са жилищни комплекси като нашите, само че доста по-прилично уредени. Абсурдът е още по-пълен от факта, че синдикалистите, от които в крайна сметка остава само най-упоритият синдикат DISK, могат в най-добрия случай да съберат 5-10 хиляди участници на митинг, които, заедно със зяпачите, прекрасно се побират в едното кьоше на площада, където могат да си проведат мероприятието катонарушават мира, спокойствието и алъшвериша на търговците в центъра, от което вярно е само това, че там е най-голямата търговска пешеходна улица – Истиклал, по която всеки час минават сигурно един милион души – може би десет пъти по-голяма от най-голямата чаршия в който и да е голям български град. За да стане обаче още по-абсурдно, властта
burgun3 изсипва 20 хиляди въоръжени до зъби заптиета и блокира целия квартал – с всички търговски и нетърговски улици – още от полунощ на 30 април. На практика квартал Бейоолу, с площад ТІксим и улица Истиклал, е окупиран цяла нощ и цял ден на 1 май и за да не се нарушава алъшверишът от няколкото хиляди синдикалисти, алъшвериш просто няма, няма минувачи, няма таксита, няма нищо друго, освен хиляди размотаващи се или насядали покрай стените ченгета с костенурски доспехи,
бойно снаряжение и бронетранспортьори.

Синдикалистите решават все пак да изпробват силите си и събират първите си активисти в тесните улички на съседния квартал Шишли още към 8 часа сутринта на 1 май. Още преди шествията да потеглят към ТІксим обаче, те са разпръснати с водни струи и сълзотворен газ. Полицията изпробва тази година за пръв път и някаква червена гадост във водните оръдия, която цапа лошо и смърди.

burgun6Турските анархисти имат опит от предишни години и са наясно, че няма как да стигнат до Бейоолу отвън при масираната полицейска блокада. Затова са се разквартировали по жилища на приятели и малки хостели в непосредствена близост до площад ТІксим още от предишната нощ. Осъмват обградени от бронетранспортьори и заптиета, запушили тесните улички, но все пак са „вътре”. Към 10 сутринта на 1 май се събират на групички и тръгват по малките сокаци с черните знамена и голям транспарант, на който пише „Ние победихме”.
Победата за тях на този ден не е нищо повече от това да успеят да проведат протеста си пред площад ТІксим, без да бъдат изловени или разпръснати от полицията. Цел, която отстрани изглежда малка, но за всеки, тръгнал с тях, изглежда херкулесовски подвиг. Едва излязла от хостела, една от групите е спряна от полицията и един от анархистите, който носи три черни знамена на една натоварена с боклуци талига, е арестуван, а другите успяват да се изнесат по кривите улички и да се съберат по-късно с групата на малкото площадче Джихангир.

burgun8Към обяд шествието продължава да скандира по съседните малки улички и към него се присъединяват още симпатизанти и протестиращи от други групи, успели някак да стигнат до центъра. Взима се решение да се влезе странично на главната улица Истиклал, която е затворена от двете страни от плътен полицейски кордон с бронетранспортьори. Хората се запасяват с камъни от улицата, с които да сурвакат блюстителите на реда при неизбежния сблъсък.

burgun5Всичко свършва за около 10-15 минути. Още при влизането на Истиклал, преди блокът да се формира докрай, полицията започва да стреля гранати със сълзотворен газ. Десетината фотографи и оператори, успели да проникнат до мястото на събитията, предвидливо са се снаряжили и нахлузват огромни противогази. Пушекът става толкова гъст, че е трудно да се ходи, та камо ли да се диша. Въпреки това
предната линия от блока продължава да обстрелва с камъни полицаите, докато в един момент гранатите почват да свистят всяка секунда и протестиращите се разпръсват. Полицаите продължават да ги преследват с гранатометите и да хвърлят газ и в най-тесните сокаци, където концентрацията на отровата е вече убийствена.

Към 2 часа следобед най-непримиримата част от оцелелите се събира отново на Джихангир и прави няколко барикади. Полицията незабавно ги атакува – палки, ритници, побоища, арести. После тръгват да бият наред – дори съвсем безобидни мъже и жени на средна възраст доста далеч от центъра на събитията. Снимки, направени с мобилни телефони, на които се виждат полицаи, удрящи жени и възрастни хора, се появяват на страниците на вестниците на следващия ден.

А. Ванчев, Истанбул, за СМ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *