1 МАЙ

печат

Федерацията на Анархистите в България (ФАБ) проведе за поредна година своето първомайско протестно шествие. Тази година отбелязваме 120 години от събитията в Чикаго, където след демонстрация за 8-часов работен ден са арестувани и убити 8 анархисти. Федерацията на анархистите в България осъжда всички партии и организации, които използват 1 май за празник и пропаганда, плюейки по този начин върху човешката борба за свобода и по-добър живот.
С първомайското ни шествие продължиха социалните протести срещу ценовия геноцид, провеждан от правителството, чиито представители организираха пенсионерски кебап-купон в Борисовата градина. Затова основните ни лозунги-транспаранти бяха два „1 май – 120 години съпротива” и познатия от предишните 3 протеста „Цените се вдигат, да се вдигнем и ние”.
Преди началото на шествието малка група псевдо-патриоти ни удостоиха с присъствие, като към тях се присъединиха десетина отрепки, подвизаващи се предимно по стадионите. Около 150-тината симпатизанта на ФАБ, с малки изключения, не им обръщаха особено внимание и се бяха съсредоточили върху нормалното протичане на шествието, раздаването на листовки и разговорите със случайно минаващи хора.
Срещнахме подкрепата им и някои от тях участваха в кратки отсечки от шествието, като на моменти то достигаше 200 човека. Към познатите лозунги „Солидарността между хората е нашето оръжие срещу властта”, „Станишев бандит, стига геноцид”, „Цените лъжите, за всичко ще платите”, „Анархия, анархия – класова война”, беше прибавен и чисто първомайския „Мир между хората, война срещу властта, днес не е празник, а ден за борба!”. Всички те отекваха по централните софийски улици в не толкова слънчевото, този път, първомайско време.
Шествието завърши пред Народния театър, където бяхме посрещнати с „гостоприемството” на директора Васил Стефанов, който беше дал заповед на полицията да не ни допуска дори до стълбите. Това, разбира се, не стана и част от симпатизантите ни спокойно се настаниха там. Трибуната беше давана, както винаги, на всеки. Бяха разграбени абсолютно всички листовки и вестници, които бяхме приготвили, както и част от анархистическата ни литература на импровизирания щанд.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *