10 години от убийството на Алексис

печат
На 6 декември 2008 г. 15-годишният Александрос (Алек­сис) Григорополус е застрелян от полицаи в атинския квартал Екзархия. Алексис пада покосен от куршума на държавните убийци, което предизвиква ураган от гняв в обществото. Този инцидент не е случаен – умишленото убийство е извършено в сърцето на квартал, който има голямо значение както в исторически план, така и в настоящето, където потиснатите се организират и създават мощно съпротивително движение. Посланието на убийството е ясно – да се тероризира съпротивата, да се утвърди държавният тоталитарен контрол, да се задуши кипящото недоволство срещу налаганата система на експлоатация и потисничество. Историята на Алексис е история на хилядите убити бойци по цял свят, измъчвани и безследно изчезнали, попаднали в лапите на въоръжените пазачи на държавната власт.
В часовете, дните и седмиците след убийството на Алексис, множество хора, съзрели в този акт своето собствено страдание от настоящата система, излизат на улиците по света. Вълната от солидарност разбива изолацията и отчуждението, в които живеят потиснатите, и за пореден път пробужда идеята за свят без експлоатация на човека от властта. Тази история, нашата история, не е сбор от мъртви символи. Тя е основа за продължаващата борба срещу поробването на хората от капиталистическите експлоататори, техните държавни апарати и армии.
В основата на всяка държава стоят тероризмът и насилието. Когато настоящата политическа система губи своята легитимност, когато е изправена пред реалната перспектива за масово въстание, тя показва своите нокти, става все по-жестока, за да задържи властта си. В тази продължаваща „криза“ на политическата система ние, потиснатите класи, търпим удари по всички фронтове. Извършва се пълно изкореняване на всичко, което работническото движение е постигнало досега с безброй борби и жертви, по-строги закони срещу обедняващото население, по-строги условия в затворите и силови репресии срещу опитите за бунтове там, тоталитарен контрол над публичните пространства, масови задържания на мигранти, криминализиране на всички опити за съпротива. Ставаме свидетели на изтезания и „случайни“ смъртни случаи в полицейските управления, брутални побои и репресии срещу участниците в масови протести, съпроводени с използването на пластмасови и истински куршуми, както и с масови арести. Това е само част от мозайката, която представлява държавният тероризъм.
Не забравяйте 6 декември! Държавата има интерес да унищожи нашата история, както и нас самите. Затова трябва да се борим, да защитаваме своите социални пространства, местата, в които живеем. Само така ще можем да отвърнем на удара.

Няма да забравим, няма да простим! Нито крачка назад! •


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *