10-те заблуди за атеизма

печат
(продължава от миналия брой)

Заблуда седма: атеизмът е „бездуховен“

Трудно се оборва подобна заблуда, понеже самото понятие „духовност“ е неясно. Ако вярващите имат предвид, че атеистите не са способни заради безбожието си да изпитват любов, вдъхновение, съчувствие, страх и други емоции, то обвинението е абсурдно.
Ако имат предвид, че атеистът не се осланя на усещанията си, че „бог го е докоснал“, а търси други обяснения, тогава са прави.
Но и вярващите тук си противоречат, защото столетия вече не могат се споразумеят относно „докосването“ – Христос ли те докосва? Мохамед? Буда? Други дейци от божественото обиталище? Получава се, че един за друг различните вярващи са „бездуховни“.

Заблуда осма: атеистите казват, че няма нищо извън човешкия живот и човешкото разбиране

Истината е, че идеята за „обективно“ е дълбоко атеистична. Обективно значи независимо от съзнанието. Сухото дърво пада в гората с шум, даже ако няма кой да го чуе; мълнията бляска в небето, даже ако няма кой да я види; истината е истина, даже ако никой не знае за нея. Така разсъждават атеистите. За разлика от вярващите, те нямат проблем да признаят, че човешкият ум има предели, въображението ни може да не е толкова безгранично. Ето, атомите ние си ги представяме чрез модели, но „какви са в действителност“, дали вярно като мънички топчета – атеистът даже не си дава труда да си губи времето да си блъска главата. Атеистът разбира, че е стигнал до тавана на точното разбиране и се задоволява с метафори или математически модели, които пък са непредставими, защото са абстрактни.
Атеистът не мисли и човека за „венец на творението“ – първо, в живата природа има по-добре устроени същества чисто физиологично, а второ – извънземният живот и разум едва ли ще приличат на земния и човешкия. По-скоро ще бъдат нещо различно, макар и на обща – определена от съществуването ни в една и съща физико-химическа реалност – основа.
От гледна точка на атеиста, религията грубо опростява истинската красота и богатство на Вселената. За вярващия има един бог, който се е втренчил в човека и го дебне за „грехове“. Богът, центърът на Вселената, е поставил в центъра на своето внимание човека. В това няма ни смирение, ни допускане, че има нещо извън човешкия живот и човешкото познание. Тоест за пореден път вярващите приписват своите кусури на атеистите. Защо го правят – това е въпрос, който за мнозина атеисти просто не е интересен, твърде лесна гатанка.

Заблуда девета: атеистите не признават, че религията е полезна за обществото

За съжаление, има някои атеисти, които ако не искрено, то поне „пред хората“ признават полезността на религията. Атеистите обаче нямаме атеистична инквизиция, а и атеизмът не е „вяра, че няма бог“ (атеизъм е, когато не ти трябва бог за обяснение на света, нито за „морална опора“), затова подобни „еретици“ ще останат ненаказани…
Този, който признава „доброто“ влияние на религията, не разбира, че каквато и добрина да е дошла от вярата, тази добрина не е доказателство за истинността на религиозната доктрина. Има разлика, колкото и странно това да е за някои, между утешителната (само)заблуда и истината.
Пък и не е ясно какви са конкретните добрини от религията, без които обществото не може да съществува.
Във всеки случай, достатъчно е да сравним един човек, който помага на ближните си по религиозно предписание и защото го е страх от наказание, с друг човек, който не се опасява, че гръм небесен ще го порази, но помага от чисто състрадание. При това религиозните повели за взаимопомощ всъщност са малко и не са най-важните. Важните пък трудно минават за „добро влияние“, след като обикновено служат за повече заплитане на вечните конфликти – за взаимност в любовта, за хляба, за свободата да живееш, както намираш за добре, а не както някой ти диктува.

Заблуда десета: от атеизма не следва никаква етика

Етиката е колективната съвест. Ако някой сам не чувства, че жестокостта е нещо неприемливо, не ще го поправят сочно описаните (и нерядко одобрявани) в светите писания жестокости на хора и божества. Етиката не е рожба на религията. Етиката е гласът на инстинктите ни да се спогаждаме, защото сме „обществени животни“. Религията е гласът на привилегированите да тълкуват божествените текстове, от което се препитават, при това на едно доста добро материално ниво. Самите редови вярващи често недоволстват от пастирите си, но откакто има пастири, все е така – това не намеква ли къде е проблемът? Справедливост ако искате, търсете я извън религията, защото именно върху запазването и възпроизвеждането на справедливостта стои етиката.
Етичният прогрес на човечеството е ставал не благодарение на зубренето на „свещените текстове“, а тъкмо обратното – чрез съмнения и отхвърляне на тези текстове, главната низост в които е, че човекът е обявен за изначално греховно същество, което трябва да страда, за да ги изкупи. Щастието по този начин е криво гледано от религията. Етиката е тъкмо учение как да бъдем щастливи, без да си пречим. Поднасяният заместител на щастието – „щастие да си раб божий“ – е лош заместител, защото никой никога не е истински щастлив като нечий роб.

Коментар: всъщност най-основната заблуда относно атеизма е, че бил „мироглед на отрицанието“ или, още по-зле, „вяра в несъществуването на бог“. За разочарование на религиозните опоненти, атеизмът не расте от „отрицание“ или „вяра в несъществуване“. Атеизъм е всичко, което при оценка на явления, събития, идеи не включва обяснението „така бог е сътворил нещата“. Науката е атеистична, независимо от това дали нейни отделни дейци са вярващи. Атеистично е и изследването на религиите – то не се мъчи да „опознава бога“, а изучава човешкото въображение. Атеизмът просто не се интересува от феномени, които не могат да бъдат доказани по логичен или опитен път, следователно няма смисъл от отричане на нещо, за което липсват доказателства, че представлява нещо повече от фантазията, и то мотивирана от страх, невежество, мързел на ума,… както и от жажда за власт над околните. „Свише дадената“ власт притежава предимството да е гарантирана от свръхестествена и всемогъща сила, която не търпи никакви възражения – затова всички властолюбци използват сляпата вяра и мразят атеизма.

Николай Теллалов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *