10-те заблуди за атеизма

печат

Заблуда първа: атеистите смятат живота за безсмислен.

Напротив, тъкмо вярващите люде възприемат земния живот като нещо незначително, едва ли не място за полагане на изпити дали си достоен за вечното райско блаженство в задгробния свят – или за вечни мъки в ада, ако не се справиш. Атеистите далеч по-често мислят живота за скъпоценен. Атеистите не се нуждаят от постоянния страх от отвъдното наказание за грехове, реални и измислени, който страх превръща живота в нервозна мъка. Изобщо, според атеистите твърдението за “безсмислието на живота“ е лишено от смисъл.

Заблуда втора: най-големите престъпления в човешката история са извършени от безбожниците.

Вярващите твърдят, че Хитлер, Сталин, Mao, Пол Пот и други автори на масови касапници са извършили злодеянията си изключително защото “не са имали страх от бога“.
Къде обаче отиват религиозно мотивираните (или оправдани с религия) репресии? Инквизицията? Религиозните войни в началото на европейския Ренесанс? Самите покръствания, при които в България само боилски родове били избити повече от 50 на брой, а за числото изтрепано простолюдие можем само да гадаем? Покръстването на Русия от “светия“ княз Владимир е ставало, според самите църковни летописи, с огън и меч, така че светците покръстители по сегашни мерки минават като военни престъпници, съпоставими с тези на нацистите, сталинистите, японските милитаристи, че и деянията на западните съюзници. А защо забравяме колониалните безобразия в Америка, Азия, Африка? Богопомазаният крал Леополд II провежда същински геноцид в Белгийско Конго в края на ХIХ век.
Специално проблемът с болшевизма и хитлеризма не се състои във враждебността им към църковната власт, а в това, че тези идеологии силно наподобяват религиозните с богат асортимент догми в теорията и практиката, със свое “свето писание“ и жреческа каста, която да го тълкува и да праща, вече не на кладата, както инквизиторите, а в концлагери.
Най-малкото е трудно да посочим някъде последователно атеистично общество, камо ли да открием негови престъпления, които да заличат онези, извършени в името на вярата.

Заблуда трета: атеизмът е догматичен.

По определение “догма“ е нещо, в което не бива да се съмняваш. Догмата не е плод на изследване и обобщение на наученото. Тя е “свише дадена“ и даже когато влиза в противоречие с природните явления, не подлежи на промяна.
Атеистичният подход е точно обратен: всяко нещо, което не си пасва с наблюдаваното от хората, престава да бъде “научен закон“ и отива в архива на изживените заблуди. Самият “природен закон“ (навярно е по-точно да го наричаме “природен факт“ или “природна зависимост“) също подлежи на проверка с опити и наблюдения, преди от хипотеза да го приемем като истина, която при точно описани условия приемливо описва природните явления.
Обвиненията в догматизъм по този начин са меко казано нелепи.
Обратно, вярващите винаги подчертават, че “писанията“ са писани под диктовка на всезнаещо свръхсъщество. Тъкмо в това атеистите се съмняват.

Заблуда четвърта: атеистите мислят, че Вселената и всичко в нея се е появило случайно.

Възможно е някои хора, които смятат себе си за атеисти, наистина да мислят така. Възникването на Вселената е въпрос без отговор за сегашния капацитет на разума ни. Науката обаче достатъчно добре и убедително е показала как от “първичния хаос“ случайно възникват прости структури и не само че не изчезват, а увеличават вероятността (а значи намаляват случайния фактор) за възникване на сложни, служат за основа на следващите, още по-сложни. Никой от атеистите не твърди, че ако торнадо премине през склад с резервни части, вихърът може случайно да сглоби работещи автомобили или самолети.
Това е заблуда, която твърде силно прилича на клевета.
Обратно, вярващите по-скоро смятат, че нещата са станали случайно, по волята на божествената сила, която също не е ясно как е възникнала. Ето, на божеството му е хрумнало да сътвори света… Ами ако му бе хрумнало друго? Чиста лотария.

Заблуда пета: атеизмът и науката нямат нищо общо.

Подтекстът е, че ученият може да е и вярващ, и невярващ. Религиозните хора обичат да сочат Айнщайн и много други учени като пример, че не само атеистите можели да правят наука. С Айнщайн нещата не са еднозначни, а мнозина учени в миналото от страх не са признавали безбожието си, за да не свършат на кладата. Във всеки случай, дори най-вярващият учен работи по същия начин като атеиста: вместо да бъбри молитви и да чака прозрение, той прави експерименти в лабораторията, събира данни от наблюдения, обработва ги с помощта на математиката, за да направи научни изводи. Никъде в изчисленията не фигурира бог. Разбира се, ученият накрая може да каже: открих начина, по който Бог е сътворил еди-кое си явление. Проблемът е, че бог е непознаваемо НЕЩО и да твърдиш, че си му надникнал в готварската книга, е богохулство. Пък и разкритият механизъм на едно явление, оказва се, не съдържа никакъв намек за свръхестествена намеса. Научният подход просто изключва бога като обяснение.
Така че, докато се занимават с наука (ако не става дума за теология или други лъженауки), учените се държат като най-твърди атеисти. Какво казват след като излязат от лабораторията, за да отърват кожата (защото и до днес в редица признати за “цивилизовани“ страни безбожието се наказва като тежко криминално престъпление) или за да не изгубят финансиране на проекта си от богати покровители, за да не се карат с набожните си родители или да си спестят “обществено порицание“ от религиозното обкръжение, няма значение.

Заблуда шеста: атеистите са високомерни

Високомерие е когато си вириш носа, че знаеш или умееш нещо, което околните не могат. Виренето на носа може и да иде от това, че си отроче на богати и влиятелни родители, докато другите нямат такъв произход. Нормалният учен атеист, ако и да се перчи със знанията си, не ги къта като вълшебен талисман – той ги споделя. Ако се окаже, че е сгрешил или нещо не знае, ще си го признае, ведро или намръщен – според характера на човека. Религиозен водач обаче не може си позволи лукса да признае грешка, която не може бъде представена като “лична“. Религиозните “редници“ пък също винаги претендират, че знаят за Вселената, живота и всичко останало повече от кой да е учен, без при това да са отваряли учебници, а даже и Библията надали са чели – повтарят каквото им е останало в паметта от казаното от попа.

Предвид предписваното на вярващите смирение, това всезнание с позоваване на божествения авторитет много повече прилича на високомерие, отколкото нормалната човешка реакция на досада пред нечия очебийна глупост „по волята божия“.

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *