10 000 слънца

печат

На 6 и 9 август се навършват 70 години от бомбардировката на Хирошима и Нагасаки. Оръжието е тествано на 16 юли 1945 на полигон в САЩ.

Два месеца след началото на новата епоха – атомната, която изгрява със силата на „десет хиляди слънца“, Джордж Оруел пише есето „Ти и атомната бомба“. В него той твърди, че лесните за направа и употреба оръжия, а и технологии изобщо, „дават остри нокти на слабите“, докато сложното оръжие само налива повече сила на и без това силните. Атомната бомба, сложно за производство устройство, притежавано от няколко супердържави, слага край на класическите войни заради равните възможности за пълно взаимно унищожение, а в същото време лишава експлоатираните класи и народи от всякаква възможност за успешен бунт за свобода. Оруел с горчивина констатира, че светът не показва развитие към анархия, а към „ужасно стабилна епоха“ на възстановеното робство.

Ако бомбата се окаже евтина и проста колкото велосипед или будилник, това може да ни запрати обратно във варварството, но от друга страна може да означава и края на централизираната полицейска държава.

Ако ли бомбата е трудна и скъпа за производство, това по-скоро отменя мащабните войни на цената на безкрайно продължаващ „мир, който не е никакъв мир“.

Оруел хем познава, хем не познава. Ядреното оръжие нито спира бунтовете, някои успешни, нито налага световен мир. Стъписаната за кратко полицейска държавност отново се окопитва. В по-общ смисъл масовизираните технологии също се оказват податливи за впрягане в служба на диктатурата. Макар да създават илюзията за демократичност, на дело просто нахлузват кадифени ръкавици върху грабливите лапи на системата държава-капитализъм. От друга страна, всяка технология става все по-достъпна за възпроизвеждане, въпрос на време е терористични групировки да се сдобият с оръжието на „десетте хиляди слънца“. Революционерите обаче също имат реалния шанс за неутрализиране на оръжията и другите системи на диктаторите, явни и прикрити.

Засега все пак атомната секира остава само фактор за правене на голямата политика. При цялата си кошмарна мощ обаче тя трудно се мери с друго разрушително средство на властниците – ФИНАНСОВИЯТ КОНТРОЛ. За разлика от ядрените бойни глави, финансовата бомба с лекота и за броени секунди се пренася по телефонни кабели, с радиовълните на телевизията и радиото, по каналите на интернет – и срещу нея липсва ПВО, докато атомното оръжие изисква ракетни носители. Те за това и са били създадени, чак после се оказва, че с тях можем да летим в космоса, да извеждаме в орбита спътници, да пращаме сонди до Марс и Плутон, да кацаме за разходки на Луната и да преследваме астероиди и комети.

Изобщо, покрай атомното оръжие се появяват множество благини, което ако не го оправдава, то поне измества на заден план простата истина, че АТОМНОТО ОРЪЖИЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

Престъпление е създаването му. Когато става ясно, че немските физици са на грешен път и нацисткото ръководство не ще получи бленуваното супероръжие, американското правителство не спира проекта „Манхатън“, който вече е дал една полезна технология – атомният реактор. Реакторът обаче не е достатъчен за владеенето на света.

Престъпление е употребата му във войната. Адвокатите на дявола казват, че така били спестени много жертви, както на американската армия, така и на самата Япония, която щяла да се съпротивлява до пълно изтребление. Ако обаче правителството на САЩ наистина е искало просто да сложи край на войната, то не би бомбардирало градове без особено промишлено и военно значение, а би събрало на полигона японски военнопленници, би им показало изпитанието, след което би ги върнало с доказателствени материали на императора и ултиматум за капитулация. Дрезден и другите германски градове, изпепелени с обикновени бомби, обаче са били недостатъчни за образа на всемогъщ „флагман на демокрацията“.

Разбира се, нито Германия, нито Япония са били невинни жертви, най-малкото техните елити, въвлекли народите си в кървави авантюри. Престъплението на Вашингтонската банда не оправдава нито нацистите, нито императорските войски, които всеки ден от окупацията на Азиатския югоизток са изколвали по 40 хиляди китайци и корейци. Специални части на японската армия са провеждали тестове на биологично и химично оръжие върху пленници и просто арестувани без конкретен повод цивилни. След като Япония се предава обаче, американските окупатори не наказват главните извършители на военните престъпления, освен неколцина изкупителни бройки за благоприличие. Останалите „кадри“, начело с императора, продължават да ръководят страната, но вече като васали на Вашингтон.

Престъпление е и последващото правене на политика с ядрен коз за изнудване, стотиците ядрени изпитания, отровили земи, води и атмосфера. Това престъпление вече не е само американско – Кремълските сатрапи тестват ядреното оръжие върху собствените си войници на Тоцкия полигон през септември 1954 г., опустошават остров Нова Земя в Северния ледовит океан през октомври 1961 г. с 50-мегатонен заряд; британските „стари демократи“ обезобразяват Австралия десетки пъти, за да усъвършенстват смъртоносните си играчки; френските държавници тровят първо Алжир, а след това и острови в Тихия океан с общо над двеста експлозии.

И главното: престъпен е самият политико-икономически строй, който поръчва и владее атомната тояга, под сянката на която върши с „конвенционални“ средства каквото му хрумне – от нахлуване в Ирак до анексиране на полуостров Крим.

Докато съществува капитализмът, къде частен, къде одържавен, къде неясно точно каква разновидност, призракът на ядрената война не е „мираж“. Мнозина от учените, създали дявола на „десетте хиляди слънца“, са били ужасени от деянието си. Командирът на бомбардировача, поразил Хирошима, накрая се самоубил от гузна съвест. Ужас и срам обаче изпитват отделни хора, но не и Системата. Тя е лишена от човешки емоции, тя преследва само изгодата си и се стреми да оцелее – на всяка цена. Гибелта на милиарди човешки същества за нея е „приемлив разход“.

Нека не забравяме това – и не се предаваме на „милостта на силния“. Днешните „силни“ нямат нито милост, нито съвест. •

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *