102 години от Преображенското въстание и Странджанската комуна

печат
Из спомените на Христо Караманджуков, Мишел Герджиков и Христо Силянов…

Из спомените на Христо Караманджуков:*

Одринският революционен конгрес в Пловдив

… Конгресът се състоя на 13/14 и 15 април 1902 г., първите дни след Великден в дома на Мишел Герджиков.
…Заседанията се председателстваха от Гоце Делчев… По време на разискванията изпъкнаха основни идеологически различия всред участниците,… различие в начините и средствата на борбата за извоюване на свободата. Във всеки случай всички повдигнати въпроси пред събранието намираха своето едно или друго разрешение чрез изнесените реферати от Гоце Делчев – „Как да се организира Одринско“ и от Мишел Герджиков – „Как трябва да се води агитацията“ и последвалите ги разисквания и разяснения.

Постигнатото в конгреса след тридневните му заседания:
1. Идеологическите разбирания у ръководителите и работниците не бива да бъдат пречка за единството, по отношение схващането действие за постигането им.
2. Целта на борбата трябва да бъде революционализиране на населението, без разлика на вяра, народност, материално положение и да се подготви то за масово въстание.
3. Не се изключват и терористически акции върху държавни и други невралгични обекти в Одринско, но да стават вън и по възможност по-далеч от организацията.
4. Организацията трябва да стане масово борческа, да излезе напред като четите, като уязвима въоръжена сила, същевременно променят досегашната си дейност и се претворят в подвижен център и състав от организационните институти – освен наказателен да бъдат още агитационен и организационен апарат…

Участието на Мишел Герджиков. Из… Моя втори бележник

Всред тракийци Мишел Герджиков е известен повече като главен ръководител на Преображенското въстание. Но трябва да се подчертае, че освен това той има важен дял както в подготовката на въстанието, така също и за решението за прогласяването му, възприето от конгреса на Петрова нива на 29 юни 1903 г. (стар стил)…Герджиков…взе пряко участие в агитационно-организаторската работа в Малкотърновско през втората половина на 1902 г., като с това даде нов тласък на революционно-агитационната дейност, най-главно въведе се редовното общо събрание на селяните на проповед, агитация и въздействие, което порано рядко се практикуваше. Срещите ни в повечето случаи по селата ставаха с групи хора, тъй като местните комитети не бяха придобили още нужния авторитет и тяжест пред населението като нова сила, та масовите събрания се явяваха рисковани, но когато комитетите бяха овладели положението в селата и тяжестта и авторитетът им се чувстваше от членовете на организацията и от не членове, общите събрания ставаха естествено необходими, най-удобни и най-полезни за общата и набързо провеждана агитация и разпоредби. В Малко Търново на 17 октомври… Посрещнаха ни радостно и с доволство, считаха ни скъпи гости, носители на свобода, за каквато те толкова много жадуваха, готови бяха да ни нахранят и напоят като братя. Но те сами нямаха и гладуваха. Какво може с няколко брави овце и свине в гората, което представляваше живата стока на един дом. Прекарвайки понякога ден-два в къщи, ние виждахме тежкото имотно състояние на тия хора. „На, гледайте нашите къщи, ще каже стопанинът, прът да размахаш, няма какво да се окачи на него. Оголяхме, обосяхме, опросяхме дето се рекло, в пустия наш лош живот.“ Та какво можеше повече да се очаква от тия потънали в мизерия божи създания. За четата събираха от селото кой каквото може да отдели. Обикновенно късче погача, най-вече кромид лук за прияда и в краен случай малко сирене или сланина… Разбира се, ние не се сърдехме, защото имахме предвид немотията на нашите събратя и защото виждахме и това малкото, което предлагаха, го даваха от сърце…

Из спомените на Христо Силянов:**

Странджанската комуна …
С тези предложения, но без никакъв определен план в главата стигнахме в Пиргопулу. Това село, заедно със съседното село Балца, образуваше участъка, или по-добре царството на воеводата Петър Ангелов. Да царството. Пиргопулу, Блаца, Резово и Миджура… Жителите им рядко се сношават с останалото българско население в М. Търновско, а с турците от Ениада и гърците от Ахтопол подържат само търговски връзки… Срещат се и непокътнати обичаи, произходът на които се губи в най-отдалечено езическо време. Турски чиновници идват само когато се събира десятъкът и бегликът. Много рядко през годината припада случайно някое отделение войска. Турски зулуми хората почти не са виждали… … В такава девствена почва сеячите на революционната идея хвърлиха преди година първите семена на организираната борба. Идеята се видя съблазнителна на селяните и те я възприеха скоро без да съзнават значението на тая решителна стъпка… Младежите се упражняваха на пушка и се калеха за активна борба, а безоръжните селяни наглеждаха нивите и добитъка, които нямаха вече частни стопани, а принадлежаха на цялото село и на организацията. Всеки ден се жънеха узрелите нивя, не непременно от собствениците, без да се гледа на кому принадлежат. Приготвената храна се носеше в складовете, като се отделяше от нея известна част за нуждаещите се селяни и за четниците. Сиромасите, а такива бяха повечето, не губеха, разбира се, нищо от това. Наопаки, те се чувстваха по-добре, много подобре, отколкото преди, когато и късчето им земя, и малкото им добитък можеха да бъдат отнети от лихварите в Ахтопол и Ениада. Сега те заедно със скромния си имот принадлежаха на организацията и докато има храна за всички ще има и за тях. Тоя нов строй не можеше, разбира се, да се харесва и на чорбаджиите, но те било от страх, било от честолюбие, увлечение или срам, не изказваха никакво недоволство. Само чорбаджийските жени сегиз-тогиз натяквали на своите бедни комшийки: не ги било яд, че се складираше храната им за въстанието, а загдето се раздава и на по-бедните селяни. Обявяване на въстанието … Събрани на полянката, момчетата образуваха колело и изправени в пълно въоръжение, зяпаха Мишел, който стоеше в средата. – Часът, който петстотин години очакваме, за който работихме ден и нощ, купувахме пушки, скитахме из балканите и пълнихме занданите, най-сетне е ударил. Тая вечер всички наши братя по кръв и тегло, където и да се намират, ще си премерят силите с нашите душмани. Където има турско село – ще изгори; където има турски аскер – ще се разбие! Тая нощ ще има да се извършат страшни работи. Кръв ще се лее, глави ще падат, села и градове ще горят. От тая нощ ние не сме вече раи, не признаваме хюкюмат, аскер и каймаками, не плащаме данъци и вергии! Хюкюмат, кадии, съдии и аскер на тая земя ставаме ний! Вместо с темане, всеки турчин ще се посреща с нож и куршум, догдето не се очисти нашата страна от душманите или се подчинят на нашия ред и заживеят с нас не като мъчители или господари, а в братство и мир, с еднакви права и задължения. Нека всеки, който чувства страх в сърцето си, да се отдели, догде е време, защото потеглим ли оттук, няма вече връщане! Тогава всеки страхливец, ако не падне от турците, ще падне от нас. Ние не се борим за нас, борим се за нашите жени и деца, за тия които идат след нас. Мишел свърши своята вдъхновена реч с някои общи упътвания за въстанието. Слушаха го всички при гробовно мълчание. Но по лицата на селяните, уви, аз не прочетох ентусиазъм и радост, а само покорност пред съдбата… …На 10 август по цялото протежение на Лозенградския санджак турско-българската граница вече не съществуваше. По цялата тази дължина Княжеството граничеше не с Турция, а със завладяна от въстаниците турска територия… която ние кръстихме „Малкотърновска комуна“. Веднъж постовете очистени от неприятеля, другото вече лесно. Брадвари, пищовлии и кримкари, научени вече да повалят телеграфните стълбове и да горят… турски села, плъпнаха из пограничната линия и с оставената от самите аскерлии газ даваха огъня на казармите, след като ги предварително обираха… Изпепелени съвършено, някои казарми биваха по два и по три пъти отново нападани от любители подпалвачи. В такива случаи, за да не се връщат напразно, селяните събаряха стените – да не остане камък върху камък. •

___________________
Бележки

* Христо Караманджуков е роден на 14.12.1876 г. в село Чокманово. От 1898 г. е активен член на ВМОРО. През лятото на 1901 г., издирван от турските власти минава, в нелегалност. Участник е в Преображенското въстание от 1903 г.
След въстанието следва в Софийския университет и завършва философия и педагогика. От 1908 до 1937 г. е учител и директор в няколко училища.
Спомените си пише през 1951 г.
* Христо Силянов е роден на 24.05.1880 г. в Цариград. Още като ученик се присъединява към ВМОРО. Участник в Преображенското въстание от 1903 г. сподвижник и съратник на Михаил Герджиков. Умира в София през 1939 г

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *