Жандарми по селата, апаши по градовете

печат

Наду се министерският кабинет като жабок да квакне гръмко и самодоволно – и нареди жандармерията (числом и словом два-три автобуса униформени единици) да плъзне по села и паланки, за да се пребори с лютата ламя на „битовата престъпност“.

А през това време обирите на апартаменти в София зачестиха. По свидетелство на кметове от провинцията, кражбите се извършват най-вече от млади безработни. Изнасят буквално всичко. Нарочват си за жертви по-възрастни. От една страна – безопасни жертви. От друга – това са техните бащи и майки, баби и дядовци. Тъкмо те са ги възпитали, или пропуснали да възпитават, през последните 20-25 години.

Младежът няма работа, няма жилище, няма… бъдеще. Кражбата не е просто начин да спечели малко пари, тя е безмълвен протест срещу бъдещето на онези, които имат някакво настояще. Чиято младост е погребана в бъхтене по строежите в Испания или под маслините в Гърция. В късане от залъка, живот в мизерия, спестяване за панелка сред София и мебели на старо. В надеждата, че поне в старостта ще се живее „нормално“. Гладният ограбва бедния.

Кой е спечелил? Властта. Защото се изпъчва и казва: ето, има нужда от мен! Нужда от повече ченгета!

Властта се надува, мизерията остава. Остава озлоблението на младите обирджии към по-старото поколение. Остават увредените от възпитанието им съзнания – да нападат съвсем малко по-благополучни от тях самите съседи и съграждани. Не им стиска да нападнат палатите на някоя мутра, малцина налитат на банка. Защото за това трябва кураж, а държавата се е погрижила те да бъдат отгледани като страхливци.

Полицията дълго бездейства, а и самата е източник на престъпност. Но добре си „върши работата“, когато трябва да се пазят заможните и управляващите от „любовта народна“.

„Народът“ се опита да вземе мерки. Но не събра дружини за самоотбрана, не изпрати делегация към циганския квартал, за да разпита, аджеба защо ни обирате, бе хора? Не можем ли да измислим нещо заедно, да не ви се налага да крадете? Не, нападнатите, понеже и те са страхливи и възпитали страхливци, викат на помощ… частни охранителни фирми. Наистина би било по-евтино или да се организират в доброволни дружини, или да се погодят с грабителите, или двете в една опаковка. Обаче първото е незаконно – и иска смелост; второто – избито от главите от „демократическата“ пропаганда… и пак иска смелост, такт и осъзнаване, че в социално отношение са в един „отбор“ с апашите, просто не са толкова отчаяни колкото тях.

Пак да се запитаме – кой печели? Властта печели. Тя се представя като „единствения пазител“, но опазва само причините за бедността, неравенството, липсата на солидарност, озлоблението, робуването на предразсъдъци и все същия този дребнав страх от по-силния.

Тежко на страхлив народ, който се краде сам себе си и подвива опашка пред властимащите и техните стражи. Че и моли стражите да го пазят.

А кой ще ви опази от стражите? •

Васил Арапов

Остави коментар

  • отделно си задавам въпроса: след като някое село е наело частни охранители да го пазят от обирджии, т.е. да вършат работата на ченгетата, тогава защо да не приспаднат от данъците на селяните издръжката на полицията?
    Би било логично кметът на селото да поиска такова нещо. Или избирателите да го подсетят да поиска.
    Но не би.
    Истина рече Васил: голям страх, голямо малодушие!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *