С грижа за децата

печат
Снощи телевизия News 7 (известна още като „телевизия СКАТ на стероиди“) разпространи историята на 23-годишната Тереза от Кнежа, чиито деца били отнети от Социалните служби, защото нямала финансовите възможности да се грижи за тях. „Новината“ нямаше да се получи, ако не беше малката подробност, че тези деца предстои да бъдат настанени в „приемни семейства“, които ще получават от държавата по 500 лева, за да ги приютят – двойно повече пари, отколкото не достигат на майката, според Социалните.

Проблемът на Тереза вероятно ще бъде решен, след като получи подобаващо отразяване по телевизиите на Цветан Василев. Можем да очакваме, че лично новият месия Бареков, покъртен от трагедията на майката, ще извади 500 лева от собствения си джоб за сметка на поредното си начинания на полза роду – влизането в европарламента. За по-незапознатите зрители ще отбележим, че заплатата на един евродепутат е 16 000 евро на месец, а телевизионното време, което News 7 отдели на случая, струва десетки пъти повече от 400-те лева, нужни на майката, за да прибере децата при себе си. За лицемерието от телевизионния екран дотук.

Но за лицемерието сред нас трябва да се каже повече. За нас е нормално:

  • хората да се грижат сами за себе си, вместо да чакат помощи от държавата
  • държавата да се грижи за децата вместо родителите им
  • държавата да плаща на някого, за да върши нейната работа

Като приложим тези три принципа, се стига до абсурди като този, в който държавата налага закони и плаща пари, за да не могат децата да живеят при майка си.

Предвид това, че може би десетки хиляди деца живеят при още по-мизерни условия, че има деца, които просят и проституират по улиците, без държавата да си мръдне пръста, че всичко това се подминава с лека ръка като „нормално“, защото тези деца минават за „циганчета“, че ако Тереза беше описана в репортажа като „циганка“, много хора щяха да си кажат „намерила начин да се оттърве от децата си“, лицемерието става крещящо. Не защото голяма част от българите „страдат“ от расови предразсъдъци – това е отделна тема. А защото повечето от нас успокояват съвестта си с мисълта, че „има кой да се погрижи“. Докато всеки ден виждаме, че държавата се грижи само за политиците, богатите и техните маши – т.е. за себе си.

Нека склоним глава и замълчим гузно!

Хасан Девринджи

Остави коментар

  • „може би десетки хиляди деца живеят при още по-мизерни условия, че има деца, които просят и проституират по улиците, без държавата да си мръдне пръста“

    Виждала съм натирена млада непълнолетна циганка с новородено да проси в минусови температури зимата. Натирена от някой насила, според мен, защото надали доброволно проси в такива условия. И още се питам, защо се толерират собствениците на роби в България? Няма ли затвор за тях? Убедена съм, че много от просещите млади цигани ще изчезнат от улиците, ако робовладелците им влязат зад решетките.

    Проблемите с бедните хора, без значение дали са цигани или не са, никой не се заема да ги решава адекватно. Подозирам, че това е така, тъй като е начин да се точат пари за помощи от определени хора и то в огромни размери. Кражбата на финансирането от безсмислени уж интеграционни програми няма как да се случи, ако няма бедни хора, за които да се размахва театрално как уж им се били решавали социалните проблеми. Надали само аз виждам нерешените проблеми след приключването на финансирането. Парите очевидно потъват в нечий джоб, без да се върши реална работа за някаква промяна.

    Така че не съм учудена, че за пореден път човешкото нещастие се експлоатира със задна цел. И съм на мнение, че и в тази сфера също трябват сериозни промени в законите, за да се пресече практиката на злоупотребите. И след това, стриктното прилагане на тези закони.

  • това е смисълът на властническата система – да експлоатира всеки човешки проблем, всяко нещастие, всяко затруднение.

    (затвор? където има затвори, има власт, където има власт, няма решаване на проблемите)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *