111 години от рождението на д-р Иван Балев

печат
Още от детските ми години в нашето семейство се е говорило за доктор Балев с огромно уважение. Като младеж баща ми Георги Зяпков е бил делегат от Чепинската анархистическа група на конгрес в Павел баня през 1936 г. Там се запознава с именития анархист. По-късно д-р Балев го оперира в Александровата болница. Там баща ми усеща обаянието, което докторът излъчва и обичта на медицинския персонал към него. По-късно се срещат в лагера Богданов дол.
През 1967 година един мастит професор ортопед, бивш царски лекар, прецени, че малката ни дъщеричка трябва да се подложи на сериозна операция на крачетата. Тогава баща ни ни заведе в Шумен, където беше въдворен доктор Балев. Пътувах със съмнение – в Шумен ли трябва да търсим решението.
Пред къщата на Балев бяхме на обяд. Пред вратата имаше опашка от 50-тина души, чакащи среща с доктора по време на обедната му почивка. Вълнувах се от предстоящата среща с големия лекар и човек. След опипване с ръце, той ни каза, че детето е здраво.
Обезпокоени от диаметрално противоположните лекарски мнения, отидохме в Ортопедичната клиника на ул. „Урвич“ в София при лекар, за когото разбрахме, че е най-добър за случая. След като ме изслуша къде сме водили детето, той ме погледна много сериозно и заяви: „След като сте били при доктор Балев, защо трябваше да търсите мен? Няма по-авторитетно мнение от неговото за цялата наша гилдия“. Прегледа детето и ни каза повече да не го водим по болници.
Доктор Иван Балев е роден на 26.02.1900 г. в Павел баня, Казанлъшко. Родителите му Рада и Цвятко Балеви се занимават със земеделие и овцевъдство.
Като младеж се включва в анархистическото движение, което вече е пуснало корени в Казанлъшкия край. С Иван Рачев, който също е от Павел баня, са почти връстници. Родното им градче става един от центровете на движението. След завършване на гимназията Балев се записва в Учителския институт в Стара Загора. Изключват го заради анархистическите му убеждения. Учителства една година в с. Малево, Хасковско, после започва да следва медицина в София. След две години отива във Виена, където завършва образованието си. Дипломира се през 1928 г. и е назначен за участъков лекар в Павел баня.
Д-р Балев владее 5 езика – френски, немски, английски, испански и турски. Построява триетажна къща в Павел баня, която превръща в болница с рентген. На табелата на болницата пишело: „За бедни – прегледи безплатно“. Купува си мощен мотор, с който обикаля болните в района.
Благодарение на него, в Павел баня се основава кооперация на розопроизводителите, която защитава интересите им. Построена е и първата розоварна. Д-р Балев е избиран 5 години за председател на кооперацията. През 1930 г. заминава за известно време в Париж като неин представител в Алианса на кооперациите. Специализира хирургия в Сорбоната, Париж и рентгенология и урология в Медицинската академия, София. Написва книгата „История на хирургията“. Във Франция Балев се среща с Нестор Махно. Кани го да дойде да живее в Павел баня. Махно отказва, защото България е приела хиляди белогвардейци.
В София засилва анархистичната си дейност. Чрез него анархистите имат влияние в Лекарския въздържателен съюз. По тяхна инициатива през 1936 г. се организира акция за подписване на апел от лекари и професори-медици против войната.
Доктор Балев е обаятелен лектор и оратор. Той увлича все повече лекари и студенти в София, все повече младежи и селяни в Казанлъшко. Грижи се за болните нелегални анархисти.
Арестуван е през 1939 година. За властта вече е неблагонадежден. Постоянно го мобилизират във военни поделения. През 1941 г. интернират цялото семейство в с. Бисерци, Кубратско. 9-ти септември 1944 г. го заварва мобилизиран в Беломорието.
Като прелиствам спомените на Христо Колев, Стоян Цолов, Славейко Павлов, Желязко Петков и др. виждам местото на д-р Балев при всички прояви на ФАКБ – той е лектор, оратор, член на делегации и т. н. Затова, когато е взето решението на комунистическата власт за пълно унищожаване на анархистичното движение в България, един от първите набелязани е той. Национализират къщата му в Павел баня. Скалъпват процес, в който той една от фигурите.
Доктор Балев изтърпява присъдата отначало в Богданов дол, след това в Белене, а след изтичане на осъдителния срок е въдворен пак в Белене. Легенди се разказват и пишат за него през този мрачен период. Здрав, работоспособен, дава морална опора на болни и здрави лагеристи. Извършвал е операции с подръчни средства – ножове и парцали на болни, обречени на смърт, грижи се за тях. Христо Колев разказва, че веднъж жестокият началник на охраната Стефан Китов, виждайки любовта, която докторът предизвиква около себе си, се развикал като бесен против Балев: „Ние сме ги докарали тук, за да ги угробваме, а той ги изважда от гробовете им!“ и изпратил доктора 14 дни в карцер.
След освобождаването му от Белене през 1953 г., е изселен в Павел баня, без право да упражнява професията си. Започва да обработва земята, която имат. По-късно е въдворен, заедно със семейството си, в Шумен. Там ръководи урологичното отделение в болницата 24 години. През 1976 година разрешават на д-р Балев да се върне в София, където умира на 1 юни 1981 г. Погребват го на 2 юни – датата на неговия учител в борбата му за свобода и социална справедливост.
К. Зяпков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *