Прогнозите ми за края на капитала и държавността

печат

СЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ

(продължава от миналия брой)

DSC_0247_fmtРР, ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ и СПОРЪТ ЗА РАБОТНИТЕ МЕСТА

Една цивилизация е узряла за смъртта, когато е създала и развила в себе си всички теоретични и практически елементи, които трябва да я унищожат.
Михаил БАКУНИН

Макар технологиите на роботронната революция да заемат част от работните места на хората, мнозина считат, че това още не е доказателство за масовата замяна на работниците от машините. Една от причините за сложността на точното определяне на влиянието на автоматизацията върху съкращенията на работните места е, че тя прави често работата на служителите по-ефикасна, без да ги заменя напълно. Увеличението на производителността в този случай означава, че предприятията използват по-малко работна ръка за същата работа, което им позволява да разширят своето производство и да бъдат по-конкурентоспособни на пазара, твърдят оспорващите „аксиомата“ на Норберт Винер. Като пример те привеждат роботите Kiva и ролята им в „електронната търговия“. Те се движат много по-бързо в големите складове, избират стелажите с поръчаните стоки и ги доставят на опаковчиците. Склад, оборудван с роботи Kiva, може да обработва четири пъти повече поръчки отколкото неавтоматизирания склад, чиито работници губят до 70% от времето си в обикаляне по 15-20 километра на ден до стоките в гигантските складове. Изобретателите на тези роботи считат, че те не могат да прогонят хората от работата им, защото интернет магазините се увеличават твърде бързо. евтино, разширявайки търговията. Една от търговските компании Webvan свидетелства, че преди въвеждането на роботите е била обречена, защото само за доставката на стоки за 100 долара е изразходвала 120. След роботизирането на дейността персоналът получава възможност да се занимава с по-творческа работа – да разработва алгоритми за движението на роботите и за оптимизирането на системата, като по-рядко поръчваните стоки се съхраняват в по-отдалечени места, за сметка на по-продаваните. Освен това, някои задачи като пакетирането на различни стоки в обща опаковка за една поръчка все още се извършват по-лесно от хората, отколкото от роботите.
Срещу тези твърдения и факти могат да се направят много възражения, от които най-сериозните са свързани с изкуствения интелект, който може да решава подобни проблеми, както показва примерът със самоуправляващия се автомобил.
Има и други примери, върху които ще се спираме многократно в хода на нашето изложение.
Трябва да се отбележи, че аргументите на оспорващите революционния характер на роботизацията на икономиката са уклончиви и условни. В тях липсват факти или доколкото присъстват, те са с ограничен времеви кръгозор: до две-три десетилетия. Вече никой не проектира бъдещето със столетия – едва сега вкупом заговориха по темата, която допреди десетина години занимаваше отделни екземпляри сред влъхвите на социологията, политологията или футурологията.
Общо взето, те избягват конкретния отговор на основния въпрос: дали наистина има видове човешки труд, който не е по силата на роботите, в коя сфера и до кога, защото не искат да рискуват да бъдат опровергани от галопиращите открития и изобретения. Докато спорят за сроковете, откривателите работят и превръщат научната фантастика в реалност.
Компанията Rethink Robotics (Преосмисляне на роботиката) е разработила един от най-дружелюбните и многоцелеви роботи – Бакстър, създаден за работа с хората. Бакстър се нуждае от минимално обучение за изпълнение на прости задачи от рода на вдигане и поставяне на предмети в кашони. Предназначен е за използване в относително малки производствени площадки, където промишлените роботи ще струват скъпо и ще бъдат опасни за работниците. Идеята на неговия изобретател е роботът да поеме скучните и монотонни работи, от които всеки бяга. Ако говорим с ръка на сърцето, в съвременното общество такива са 99% от работите! Това не пречи на създателя на Бакстър да каже: Той увеличава производителността на работниците, но няма да отнеме работата им! И още: Трудно е да си представим как даже такива все по-усъвършенствани роботи могат да заменят скоро хората на повечето им работни места в промишлеността и услугите. Какво обаче значи скоро: 10? 15? 20 години?

Е-лементарно, Уотсън

Работните места „на бюро“ обаче също са застрашени поради съюза на технологиите с изкуствения интелект и с големите обеми обработвани данни, което започва да придава на роботите някои човекоподобни способности и да им позволява да правят изводи и да решават множество нови типове задачи.
Усилията на IBM доведоха през 2011 година до създаването на „Уотсън“ – компютърна система, която победи шампионите в 50-годишната американска игра-викторина „Рискувай!“
Изследователите на IBM продължават неуморно да изпитват тестваха нови поколения „Уотсън“ в медицината, където технологията може да помогне на лекарите в диагнозите на онкологичните заболявания, да преценява състоянието на пациентите и да предписва лечение.
IBM нарича това „познавателни изчисления“. Фактически, „Уотсън“ използва методите на изкуствения интелект, усъвършенстваната обработка и анализ на езика, и огромен обем данни, взети от източници от избраната сфера на приложение (в случая със здравеопазването – медицински списания, книги и информация, събрана от лекари или клиники). Благодарение на новите методи и огромната изчислителна мощ, системата може бързо да се притече на помощ със „съвети“, най-нова и актуална информация за поставянето на диагноза от доктора и избор на методи на лечение. Възразяват, че още сме далече от създаването на д-р Уотсън, защото роботът на IBM е далеч от интуицията и съжденията, нужни в работата на лекаря, но забравят, че и днес той е много по-добър и точен от масовия средностатистически медик, при което не се дуе и държи като „хванал бога за… шлифера“, нито е корумпиран бакалин, каквито за съжаление са болшинството хипократови клетвопрестъпници.
Още по-големи са възможностите на „Уотсън“ на „гишето за информация“ в учреждения, фирми и банки. Той много точно отговаря на въпросите и насочва клиентите. И в тази сфера системата ще замени мнозина хора, неможещи или нежелаещи да вършат такава работа.
Освен безпокойство от загубата на работните места, бързото ускорение на техническия прогрес увеличава разрива между победителите и губещите в икономиката, вследствие растящото неравенство в доходите, от което се безпокоят някои икономисти като Тома Пикети. Цифровите технологии облагодетелстват „суперзвездите“. Един автор на мощен данъчно-счетоводен софтуер например може да спечели милиони и дори милиарди долари, като премахне нуждата от безброй счетоводители…
Да се обърнем към цифрите и фактите, имащи отношение към твърденията, отхвърлящи ролята на РР! Статистиката за десетилетието от 2000 до 2010 г. сочи уязвимите професии, които ще изчезнат през следващите две десетилетия (до 2030 година): месари, зидари, механици, секретари и стенографи, касиери по заплатите, на гишетата в банките и магазините, доставчици, деловодители, машинописки, аптекари, маникюр и педикюр, часовникари, рецепционисти, туристически гидове, нощни пазачи, посредници за покупко-продажби на имоти, счетоводители, данъчни съветници, келнери, селскостопански работници, пощенски чиновници.
В противовес ще расте търсенето на приложни и системни програмисти, техници по компютърна поддръжка, мрежови и компютърни системни анализатори и администратори на бази данни – разбира се, докато пазарът се наводни и с такива, когато за едно работно място кандидатите ще бъдат десетки, а заплатите им ще започнат да се приближават до тези на чистачките. Трябва да се вземат под внимание и възможностите за преквалификация на един месар или зидар в системен анализатор или програмист и на последно по място, но не и по важност – числовото съотношение между двете групи – на търсените и на изхвърлените от пазара на труда! На фона на приведените примери, данни и прогнози в тези и предишните статии, предлаганите „учебни програми“, „новите работни места“ и плановете за възстановяване на „пълната заетост“ звучат едновременно смехотворно и издевателски…
IBM-Watson_fmtТака пауперизацията ще засегне не само париите. Новите технологии нахлуват в уменията на порядъчните и доволни „средни“ еснафи по безпрецедентен начин, превръщайки в мишена техните работни места, като засягат даже професионални сфери, изискващи относително висока квалификация, като тези в образованието, медицината и правото. Средната класа се стопява – заявяват Ерик Брюньолфсон и Андрю Макафи – върховете и низините на обществото се раздалечават все по-бързо. И ролята на техниката в това отношение, която беше един от най-„недооценяваните“ фактори, ще продължава да расте“. Или, както е казано в библията, който има, ще му се придаде, а който няма… „кучета го яли“.
Разбира се, с тези изводи – особено с твърдението, че съвременният технически прогрес се отличава от всичко наблюдавано по-рано – мнозина не са съгласни – особено съзиращите края на наемния труд и капитала, – но всички признават, че за болшинството работещи ще бъде „болезнено“. Такива като Кац виждат лекарството в учението, само че „Учете се мили птички!“ вървеше в отдавна отминалите времена на дядо Вазов, Славейков и „брат му“, както казваше Кобурготов. Самият Брюньолфсон признава, че не може да отхвърли напълно връзката между икономическия прогрес и заетостта: не зная ще можем ли да се оправим, но се надявам, че ще можем – естествено, иначе ще му вдигнат хляба на горната полица. Много хора – казва той, – особено сред икономистите, направиха погрешния извод, че постоянно растящата производителност е принципът, върху който е устроен светът. Самият аз бях привикнал да говоря, че ако се погрижим за производителността, всичко останало ще се оправи от само себе си; единствено важна е икономическата статистика. Но това вече не е така… Това е една от мръсните тайни на икономиката: техническият прогрес я развива и създава излишък, но никакъв икономически закон не доказва, че всички ще спечелят. По-вероятно е, че в надпреварата с машините ще спечелят малцина, а болшинството ще изгуби.
Става все по-очевидно, че РР разрушава капиталистическото общество или подготвя всички необходими и достатъчни материални предпоставки, теоретически и практически условия и социални сили, които трябва да го унищожат или… сами да загинат. В надпреварата с роботите, за да спечелят всички, мнозинството трябва да организира своя таен заговор за ликвидиране на сакулината или на симбиозата между паразитите-собственици на капитала, организирали се в държава.
Такъв е законът за края на капитализма.

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *