16 години анархия в Украйна: „НИЕ СМЕ РКАС“

печат
Украйна
Украйна

материалът е превод от сайта на Революционната конфедерация на анархистите-синдикалисти „Нестор Махно“, публикуван е и във вестника на същата организация

Преди шестнайсет години, на 16 октомври 1994, ние се събрахме на конгрес, на който провъзгласихме за създаването на Революционната конфедерация на анархистите-синдикалисти.

По онова време създаването на анархистки организации си беше чисто безумие. Време на социална апатия, ледников период за анархизма. Хората се интересуваха от какво да е друго, само не и от борба за „утопични“ идеи. Беше отминала вълната на подем и надежди от края на 80-те, когато започвахме. Анархисткото движение се намираше в състояние на пълен упадък. Само единици оставаха верни на своето знаме и продължаваха фанатично да блъскат главите си в стената от равнодушие. Народът гледаше да оцелява, не го вълнуваха „безумните“ проекти на анархистите.

Ето в тези условия, по инициатива на анархосиндикалисти от град Донецк (Украйна) се проведе колосална по обем и трудност работа, в резултат на която успяхме да съберем всички живи и позитивни сили на територията на страната ни, за да ги обединим в Конфедерация. Те не бяха многобройни. Тази първи ркасовци, вярващи в идеалите си и в потенциала на анархизма бяхме един файтон хора. Но с енергия и постоянство успяхме да създадем организацията. От регионална федерация израснахме до международно обединение на анархисти от различни страни в Европа и Близкия Изток. Нима не звучи това дръзко!

Революция от корените

РКАС поникна от дълбините на черното въглено сърце на индустриална Украйна – Донбас. Промишлен регион, прочут със своите традиции в работническото движение, което разтърсваше цялата страна от 1989 до 1999 година. В недрата на тази борба на работници, наблюдавайки и учейки, включвайки се в акции и сливайки се с пулса на стотици хиляди сърца на работническата класа, тупкаше сърцето и на младото анархосиндикалистко движение, което попиваше в себе си бунтарския дух на работническия анархизъм!

Тук, на вълната въстания и пролетарска самоорганизация, се роди и възмъжа идейно онова, което днес наричат „ркасовски анархизъм“.

Историята започна през 1989 година, когато едни никому неизвестни младежи, ученици от гимназии и техникуми, съвсем деца още, организираха в крепостта на миньорите Донецк анархосиндикалистка група, като я нарекоха в чест на столицата на махновщината „Гуляй поле“.

Само след година от тази група израсна Федерацията на анархистите на Донбас, която обхвана градове от Донецка и Луганска области на Украйна.

Анархистите от Донбас активно работеха сред трудовото население на региона, трупаха опит. След участия във всеобщата стачка на Украйна през 1993 година, ФАД стана инициатор за създаване на всеукраинска анархистка организация. Замисълът беше тази организация да се гради върху такива принципи като дисциплина, отчетливо ясна организационна форма, единни цели и задачи.

След приключване на подготвителната работа с активистите от други региони, свикахме конгрес. Така се роди РКАС.

Този конгрес стана начална точка за развитие на анархисткото движение в Украйна, а впоследствие и отвъд границите на страната. Продължи славният път на борба за анархистките идеали. Още от момента на раждането си, РКАС се озова в епицентъра на работническата борба на трудовите хора от Украйна, но преди всичко – движението на миньорите. Активно участвайки в него, РКАС градеше основите на своето развитие за следващото десетилетие.

За онова време си спомня един от другарите:

„Събирахме хората като трохички, но търпяхме поражение след поражение, понасяхме удар след удар, загуба след загуба.

В годината на масовото въстание на миньорите и работниците от Югоизточна Украйна (1996) ние влязохме като голи хора върху гол камък. Въоръжени единствено с вярата си в анархизма, с волята си и юношеския максимализъм, чак фанатизъм. Това беше война, водена от самотници. Не е за вярване, но постигнахме наглед невъзможното – анархизмът стана част от съвременното работническо движение.

През 1999-2000 г. РКАС става достатъчно масова организация, привлекателна за младежите. Голяма част от сегашния младежки гръбнак на организацията, които днес са на по 25-27 години, тогава дойдоха още като деца.

Ние направихме много досега за пропагандиране на анархосиндикализма, много направихме против войната в Чечения, изведохме РКАС на просторите на международния анархосиндикализъм, РКАС стана известна, развихме и укрепихме връзки с другари от различни страни по света.

За първи път в историята на Украйна поведохме мащабна война срещу неонацизма. Още преди Антифа-движението да стане част от юношеската мода, ркасовци създадохме редовни чети на Черна гвардия, водихме улични битки с кафявата мерзост. Продължавахме агитационната си дейност по предприятия, фабрики и заводи, обиколихме десетки градове, с вестника „Анархия“ в пазвата и с къшей хляб в джоба.“

Членове на РКАС от Донецк, Макеевка, Днепропетровск, Харков и други градове бяха сред стачниците-миньори през 1994-1998 г.

Взехме участие и изиграхме немалка роля по време на „Релсовата война“ на миньорите в Донецк, гладните стачки в мините на Горловка, протестните лагери в Луганск и Краснодон, стачката на миньорите от Западен Донбас в Днепропетровск, както и в много други акции на украинските трудещи се.

През изминалите години осъществихме масивна пропаганда на анархизма – десетки хиляди броеве от печатни издания на РКАС редовно биваха доставяни и разпространявани сред хората на труда в Украйна. През 1998 година в частните вузове на Донецк беше създаден анархосиндикалистски Независим студентски профсъюз с неколкостотин души членове. Проведе се активна организационна дейност сред миньори, металурзи, железничари, работници от други видове транспорт.

РКАС започна като инициатива на обикновени пролетарии, такава остава и днес – плът от плътта на трудовия народ, обединявайки различни професии, различни слоеве, възрастови групи, включвайки в себе си напълно представителна извадка на трудещите се от страните, чиито анархисти членуват в Конфедерацията.

РКАС днес

Днес можем да оценим опи­та, с който се сдобихме през тези дълги 16 години. Можем да погледнем назад, за да продължим решително отново напред, към своя идеал – Анархичния комунизъм.

Можем да анализираме своите успехи и грешки, .по-добре да разберем стратегията на анархистката борба и мястото на анархисткото движение в съвременния свят.

Този безценен опит е нашето богатство, което е платено с труд, пот, кръв и младостта на първите революционни анархисти, присъединили се към движението в края на 80-те години на миналия век. Богатство, което е умножено от новите борци, дошли в началото на нашия век. Този опит изпълва борбата ни с нови сили, когато съчетаем енергията и младостта на анархистите, които се присъединиха към нас и през последните пет години.

Ние тръгнахме като регионална федерация, после станахме републиканско движение, а насетне се превърнахме в международна организация. Освен Украйна, нашите звена работят в Русия, Латвия, Грузия, Германия и Израел. Един от известните сегашни анархистки теоретици, В. Дамие ни нарече наскоро в една приятелска беседа „Нов Интернационал“. Ние създадохме редица устойчиви анархосиндикални профсъюзни организации сред ученици и студенти, миньори, металурзи, в хранителната промишленост, сред практикуващите творчески и свободни професии, които са обединени във Всеобща конфедерация на труда на анархосиндикалистите – това е нашето крило на територията на Украйна и Грузия.

Създали сме няколко кооперации и продължаваме в същата посока. Продължават усилията ни за създаване на селскостопански комуни. Стараем се да се развиваме във всички възможни области, така че да се превърнем в пълноценно анархическо общество, алтернативно на държавата и капитализма още сега, да дадем пример за изграждане на голям анархистки Дом, Община, Семейство за всички онези, които желаят да се борят още днес за реална свобода, равенство, солидарност, като строят нов живот според принципите на Анархизма.

Днес гласът на РКАС звучи чрез нейното централно издание – вестника „Анархия“, както и от редица регионални издания на организацията. Нашите интернет ресурси обединяват около хиляда души активисти от цялата планета. И това е едва началото на нашия път!

Всеки член на организацията може да се гордее, че е част от РКАС и че РКАС е част от него!

Нашата организация носи името на безстрашния воин-анархист Нестор Махно. Моля другарите да не забравят това. То е велика чест, която сме длъжни на пазим чиста и да я оправдаваме в борбата под черните ни знамена. Защото РКАС продължава пътя на махновци, поддържайки традицията и наследявайки духа на революционните въстаници.

Честитя на всички мои братя и сестри Рождения ден на организацията, чийто патрон е батько Махно, като ви припомня едни негови думи:

„Смърт или победа – ето пред това стоят в този исторически момент хората на труда. Но ние не можем да умрем, защото сме твърде много, ние сме човечеството.“

Ние сме човечеството!

Свързани с хиляди незрими нишки, сливащи в едно поколенията, ние сме нарастващата сила, която тръгва на бой със страшен и безпощаден враг – Властта!

И ние ще победим!

http://rkas.org.ua/

автор: Самурай

РКАС ДОНЕЦК

превод: Шаркан.

ФАБ София

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *