23 август 1939 г.

печат

На този ден, след дълги двустранни и многостранни преговори и надлъгвания между бъдещите участници в надвисналата война над света, нацистка Германия и болшевишка Русия подписаха Пакт за ненападение, придружен от допълнителен „Таен протокол“, част от чието съдържание щеше да стане ясно и за слепите по-малко от месец след полагане на подписите от „двете високодоговарящи страни“.

Когато Пактът, получил названието „Рибентроп-Молотов“ (всъщност „Хитлер-Сталин“), стана известен и у нас, отечествените болшевики, които до този момент рекламираха своите оферти за образуване на народни фронтове за борба с фашизма, онемяха и забравиха за диалектиката, с която обясняваха всеки факт и събитие и противоположните им. Тази им обърканост трая докато от Москва се получиха инструкции за тълкуването на поредния ЗИГ-ЗАГ в така наречената генерална линия на Коминтерна. С деликатното обяснение на „изненадващата новина“ в Третото българско царство бе натоварен Тодор Павлов – преподавател по диамат (диалектически материализъм) в московския „Институт за червена професура“. Той написа своите „Объркани понятия“ – книга, станала антикварна рядкост, защото след 9.9.1944 г. беше иззета от библиотеките и частните колекции и унищожена, за да се скрие и тази позорна страница от историята на сталиновия империализъм и неговата пета колона в България.

В нея „професорът“, събрал вода от девет дерета, обясняваше на партийното стадо, че в сключването на Пакта няма нищо ненормално – касае се за договор между две социалистически нации – „съветската“ и национал-социалистическата на Хитлерова Германия, които са образували общ фронт срещу империализма „на плутократите от Англия, Франция и САЩ“.

Седмица след сключването на Пакта започна Втората световна война. Вермахта нахлу в Полша, след което Хитлер и Сталин си я поделиха, а на следващата 1940 г. Червената армия окупира Молдова, Бесарабия, Прибалтийските републики – Литва, Латвия и Естония – и обяви война на Финландия. Това стана със съгласието на нацистка Германия, а след победата над нея бе прието от „плутократите“, превърнали се в съюзници на Сталин, като „свършен факт“.

Оттогава, като чуя болшевиките да говорят за „антифашизъм“, ми се повдига. Нито един-единствен от тях – в България и навсякъде в Европа – не прояви кураж и принципност, за да се обяви срещу Пакта и сталиновите идеологически и стратегически салтоморталета през периода 1.9.1939 г.-22.06.1941 г., когато в избора между войната и позора, те избраха последния, но получиха и войната, която все още продължават да наричат „отечествена“, въпреки нейния неприкрит империалистически характер. (Тя начена с пакта „Хитлер-Сталин“ и завърши с Ялтенското споразумение с плутократите от „великите демокрации“, в резултат на което беше анексирана и колонизирана цяла Източна Европа.)

През горния близо двугодишен меден период между Москва и Берлин, у нас нямаше нито един процес срещу БРП (к) и РМС, а техните членове се ползваха с благосклонното отношение на „монархо-фашистката полиция“.

През този период, само ние анархистите бяхме под нейния прицел. Само в Югозападна България бяха образувани четири дела срещу деятели на Федерацията на анархокомунистите от България: в Кюстендил, в Дупница, в Перник и в София и Софийска област.

След назначаването им на власт в БГ от окупационната Червена армия, първите прояви на техния „антифашизъм“ бяха насочени срещу разрастващото се влияние на анархистите. Някои, като Васил Народа, бяха арестувани, почти на другия ден след излизането им от Скопския затвор, където беше „настанен от съдиите в името на НЦВ Борис III“. Паралелно с концентрирането на редица деятели на ФАКБ в лагера край Свети Врач (днешния град Сандански), БРП (к) започна опити за „идеологическо“ омаскаряване и компрометиране на анархизма в което взеха участие мастити агитпропи от рода на Рубен Леви. След като „теоретическата“ борба на партията и властта на ОФ претърпя фиаско, болшевиките посегнаха към изпитания свой аргумент – тоягата. Те откриха 86 концентрационни лагера и затвора за своите идейни и политически противници, в които изпратиха стотици анархисти. В процентно отношение спрямо членската им маса, ние бяхме най-многочислени в сравнение с другите концлагеристи и затворници от всички политически партии.

Пиша всичко това, за да не се забравя от нашите млади „антифашисти“, склонни да си „единодействат“ с изтърсаците на маркс-ленин-сталинизма, ако не искат историята да се повтори, този път на техен гръб. •

Ал. Наков

 

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА:

Не случайно, още преди парафирането на пакта „Хитлер-Сталин“, германският „ляв комунист“ Ото Рюле пише статията си: „Борбата с фашизма започва с борба против болшевизма“.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *