250 години от рождението на Уилям Годуин

печат
„Това, към което наистина трябва да се стремим, е да бъдат премахнати във възможно най-голяма степен всички произволни разграничения и да се предоставят условия за свободно разгръщане на талантите и добродетелта. Трябва да положим усилия да предоставим равни възможности и еднаква подкрепа за всички и да превърнем справедливостта в общ интерес и избор на всеки.“

Уилям Годуин Скоро след смъртта му Прудон, а след него и Бакунин, разработват идеи, изказани в “Политическа справедливост”, без да са били запознати със самия труд. Едва по-късно Кропоткин – добър познавач на английската култура – изтъква значението на Годуин за развитието на анархическата мисъл. В наше време портрета на Годуин се издига по анархически манифестации наред с портретите на Прудон, Бакунин и Кропоткин.

Уйлям Годуин е роден на 3-ти март 1756 г. в Уисбеч, Кембриджширско графство, Англия, в семейство на свещеник-дисидент. Братовчедка на баща му, която е била добра познавачка на художествената литература, го е въвела в нея още в детските му години. Като ученик страстно е изучавал теология и философия. На двадесет и една години става проповедник в дисидентска църква. Но в него все повече нарастват съмнения от религиозен характер, които се засилват най-вече под влиянието на Пристли и вследствие на това той напуска църковната си служба. Отива в Лондон, където се отдава на литературна и журналистическа дейност. Там установява контакти с видни обществени дейци, от които особено влияние му оказва Томас Холкрофт – добър познавач на немската и френската литература и отличаващ се със страстен стремеж към свободата. Постепенно Годуин напълно скъсва с религията и става атеист.

Вестта за разрушаването на Бастилията и за последващите събития в Париж внасят обрат в живота му. Вихърът на Великата френска революция го въвлича в областта на политическата и по-точно на социално-философската проблематика, в резултат на което в началото на 1793 г. се появява капиталният му труд “Политическа справедливост”, представляващ нейна философска рефлексия на английска почва.

Социалната философия в “Политическа справедливост”

Съдейки по самото му заглавие “Изследване относно политическата справедливост и нейното влияние върху общото състояние на добродетелта и щастието”, обикновено съкращавано като “Политическа справедливост”, трудът на Годуин следва да бъде отнесен към областта на социалната философия. Но в трактовката на така фиксираната тема се открояват два пласта, които се взаимопроникват: единият пласт е теоретическа ситема, изградена чрез логически връзки между различни проблеми и твърдения, а другият се състои от експресивни фрази и интуитивни асоциации, изразяващи по-скоро емоционално отношение към повдигнатите въпроси. Вследствие на това, навярно той е бил възприеман по различен начин от различни категории читатели: от едни – главно по разсъдъчен път, а от други – по-скоро чрез сърцето си. Тук нас ни интересува първия пласт, но тъй като неговите контури са силно размити вследствие наслоения от втория (литературния) пласт.

Подходът към поставянето на проблемите за разглеждане и към тяхната трактовка в “Политическа справедливост” се характеризира със следването на британската традиция на теоретико-познавателния емпиризъм и социално-философския рационализъм, достигнали връхната си точка у Хобс и Лок, както и на утилитаризма на Бентам. Това означава, че няма вродени идеи у човека, включително и такива от религиозен характер, относно това как трябва да бъде устроено обществото и какво трябва да бъде поведението на индивида в него: “Ние не внасяме със себе си в света никакви вродени принципи: следователно, когато се раждаме ние не сме нито добродетелни, нито порочни” пише Годуин. Ето защо на тези въпроси човек трябва да даде отговор чрез своя разум, опирайки се на личния си и на социалния опит и служейки си с методи на мислене, развити в областта на научното познание. С други думи, тези въпроси следва да бъдат разгледани и да получат своя отговор в рамките на науката за човека и обществото. Тук възниква въпросът: Кой е главният обект на тази наука? Годуин отговаря: “Всички хора ще приемат, че щастието на човешкия род е най-важният обект, за чието развитие трябва да способствува науката за човека; …” А по-нататък добавя: “Ако управлението е обект на разглеждане, който, подобно на математиката, естествознанието и морала допуска аргументация и доказателство, тогава ще можем основателно да се надяваме, че в един или друг момент хората ще дойдат до съгласие в схващанията си за него. Ако това разглеждане обхване всяко нещо, което е особено важно и интересно за човека, то е вероятно, че, когато теорията бъде доста развита нейното приложение няма да бъде пренебрегнато.” Във формулировката на заглавието на труда е заложено схващането, че общото състояние на добродетелта и щастието в обществото зависи от наличието в него на политическа справедливост. От тук се извежда и задачата на изследването: на първо място да се изясни в какво се състои политическата справедливост, а след това – как политическата справедливост детерминира общото състояние на добродетелта и щастието в обществото. При това, “обществото не е нищо повече от агрегат от индивиди.” От тука следва, че претенциите и задълженията на обществото не са нищо друго освен агрегат от претенциите и задълженията на отделните индивиди, които го съставят. А това означава, че между обществото и неговите членове трябва да се установи следното принципно взаимоотношение: “Какво има право обществото да изисква от мен?… всяко нещо, което е мой дълг да правя. И нещо повече? Определено не … Какво е това, което обществото е длъжно да прави за своите членове? Всяко нещо, което може да допринася за тяхното благополучие. Обаче, природата на тяхното благополучие е определена от природата на ума.” И така, при обсъждането на проблемите относно политическата справедливост, в центъра на вниманието трябва да се постави човешкият индивид с неговия разум.

Изводите в книгата по дадената тема фактически се основават на два принципа, които са във взаимна връзка:

1) Първи принцип: При избора на своите действия човекът трябва да се ръководи единствено от своя разум.
2) Втори принцип: Разумно е такова поведение на човека като член на обществото, което измежду различните възможни начини на действие има за резултат максимално благополучие за максимален брой хора.

От първия принцип следва, че трябва да се премахне държавната власт, която с нейните закони, правова система и органи за насилие елиминира или най-малкото ограничава възможността на отделния член на обществото, при избора на поведението си в дадена ситуация измежду различните възможни начини на действие, да се ръководи единсвено от своя разум. На основата на този принцип Годуин подлага на унищожителна критика теорията за обществения договор, развивана в различни форми от Хобс и Лок, в основата на която е тезата за делегиране на правата на отделните индивиди за решаване на въпросите относно тяхното поведение върху дадено лице или дадена група от лица – теза, която противоречи на изискването човекът да се ръководи единствено от своя разум. От тези два принципа следват по-нататък изводите за премахване на частната собственост, брака и религията, за задължителен физически труд за всички членове на обществото, който разумно ще бъде съчетан с умствения труд, както и за организирането на индивидите в неголеми общества – на неголяма територия и с немногочислено население, което дава възможност общите решения да се вземат пряко от съставящите обществото ченове. Осъществяването на такова общество е неизбежно по силата на първия принцип, защото е разумно. Това осъществяване трябва да се извърши не чрез революции, свързани с насилие и проливане на кръв, а по еволюционен път, постепенно, с бавни темпове – защото истината може да бъде разбрана в нейната пълнота от най-интелигентните членове на обществото постепенно и бавно, а още по-бавно е нейното проникване в общественото съзнание в такава степен, която е необходима, за да се превърне тя във фактор за извършване на промени в обществените институции.

Животът на Годуин след “Политическа справедливост”

Публикувана в момент, когато английското общество е развълнувано от разглежданите в нея проблеми вследствие на Революцията в съседна Франция, “Политическа справедливост” само за няколко седмици прави името на нейния автор известно в цяла Англия. При това, наличието на двата пласта в нея, споменати по-горе, способстува тя да оказва силно влияние върху дейността на редица интелектуалци, например, от една страна върху поетическото творчество на Шели, а от друга страна подтиква Малтус към изследвания, довели до разработване на знаменитата му теория за народонаселението. С успех се ползва и издаденият през следващата година роман на Годуин “Калеб Уйлямс или нещата каквито са”, в който в художествена форма са представени основните идеи, развити в “Политическа справедливост”. Настъпват щастливи моменти в живота на Годуин: установява любовна връзка със знаменитата писателка-феминистка Мери Уолстонкрафт, която е поддържала близки отношения с редица видни обществени дейци и поспециално с Томас Пейн и Джоузеф Пристли, които, както видяхме по-горе, са оказали силно влияние върху Годуин. Така че емоционалната връзка между тях е била в съзвучие с идейната им близост, вследствие на което заживяват на семейни начала, без да сключат брак и без тази връзка да се превръща в окови за личната им свобода. Впрочем, когато Мери забременява, те правят компромис с убежденията си, за да не създават усложнения за бъдещето си дете и сключват формално брак, но отношенията им продължават да се определят от техните убеждения, а не от законите на държавата и не от обществените предразсъдъци: всеки от двамата съпрузи има свое самостоятелно жилище, свой кръг от приятели и личен живот. Така някои от идеите на “Политическа справедливост” получават представяне и на конкретно жизнено равнище. За съжаление няколко дни след раждането на дъщеря им, майката умира.

Дъщеря им Мери наследява литературния талант на двамата си родители – свързала живота си с поета Шели, под това фамилно име получава широка известност с романа си “Франкенщайн”, с който открива нов литературен жанр и поставя в художествена форма нов социален проблем, получаващ все по-голяма актуалност в последно време – за отговорността на учения при извършване на научни експерименти и нововъведения в живота.

В края на 90-те години започва нов обрат в живота на Годуин. Особено негативни последствия има за него обрата в отношението на голяма част от английската буржоазия към Революцията в съседна Франция – тя е уплашена от нейното развитие, което е свързано с развихряне на насилие и проливане на кръв. Властите предприемат действия против приятелите на Френската революция в Англия. При тази ситуация интересът към труда на Годуин отшумява. Някои от последователите му пък са разочаровани от него още след сключването на брака му с Мери Уолстонкрафт, в което виждат измяна на идеите, които сам е развивал. Последващите му произведения намират съвсем слаб обществен отзвук или срещат пълен провал. Вследствие на това той изпада във финансова безизходица – на два пъти негови приятели организират обществена парична подписка, за да го спасят от гладна смърт. Годуин дотолкова е забравен, че даже поетът Шели, като се свързва с дъщеря му, дълго време изобщо не е допускал, че той е авторът на “Политическа справедливост”, от която е бил в такъв възторг, а е смятал, че е налице просто съвпадение на имена. Годуин умира на 7 април 1836 г. в Лондон. •

проф. Борис Чендов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *