5 причини да не вярваме на избори

печат

Приятни дни за размисъл, гражданино на нещастната ни република – избери дали да продължиш да бъдеш луд, а навярно просто глупав, или да постъпиш разумно, за да не живееш повече като скот

Гражданино! Ти, който се мъчиш да преживееш с 600 лева месечно; работиш на две-три места и пак не смогваш да покриеш ежедневните си, все по-скромни разходи; губиш часове да стигнеш до бачкането, където се бъхтиш повече от уж гарантираните 8 часа, а заплата може и да няма, или си безработен и глутница „успели люде“ те сочи с пръст като „мързеливец“ – още ли вярваш на изборите? Не само тези, „европейските“, но и тукашните, в „малката ни държава“, както обичат все да се оправдават политиците?

Има много причини, прощавай че ти го казвам толкова направо, вярата в изборите да е чиста лудост, ако не идиотщина.

Първо – още при регистрацията партиите лъжат: записват в списъците хора, които или не съществуват (що за ЕГН 2222222222 е това?), или никога не са туряли подпис в подкрепа на този или онзи мераклия да се облажи от депутатско местенце.

Второ – партийните централи неведнъж обещаваха реки от мляко (или бира) край планини от кебапчета (или поне сиренце) в предизборното лъжи-театро за Народното събрание. Същите сега се гласят за Европарламента. Кой ти каза, че там ще са по-изпълнителни? Разбира се, по някое време на мандата си току цъфне министър пред медиите и гордо се похвали с нещо свършено от обещанията – но как го е свършил, кому е било полезно, кому е улеснило живота? Със сигурност не твоя.

Трето – само погледни кои „политически сили“ са начело на „социологическите проучвания“ за тези избори! Те омайват да идеш да попълваш бюлетини с квадратчета и кръгчета – за пореден път. Нима не ги познаваш отдавна? БСП – партията на ченгетата и милионерите, банкерите и големите предприемачи. ГЕРБ – партията на мутрите и некадърниците със самочувствие. ДПС – така би изглеждала сицилианската мафия, ако би успяла да се легализира, пак тъпкана до пръсване с доносници на Държавна сигурност, станали милионери. АТАКА – чийто лидер се закичва с тенекиени руски ордени и се шири в скъпи хотели. И едни „нови лица“ – тайфата на Бареков, който буквално каза: ще поддържаме онази политика на големите държави, които повече ни платят. Ухажват те партии, чиято програма е васална зависимост, различават се само в посочването кой е „благият чорбаджия“ или декларират тарикатлък за бозаене от две крави (които всъщност са лами и няма бозки да подадат, а нещо друго за близане).

Четвърто – заплатите на евродепутатите достигат цифром и словом 16 000 евро. Сметни колко пъти прави това в твои заплати. На тях не им ги задържат. Не ги лишават от здравни и други осигуровки. Не ги претоварват с работа. Почивки и премии сами си гласуват. Разполагат с „представителни суми“. С добавки за участие в комисии. За далавери от лобиране (прокарване на закони по поръчка на платежоспособни бизнес клиенти) изобщо да не отваряме приказка, че ще се проточи като „1001 нощ“ (не телевизионният сериал, а арабската приказка отпреди векове). Луд ли си, гражданино, а може би наистина глупав, че даваш възможност на тия, които ти стъжняват живота, да се надуят с европари още повече? Мислиш, че като се нагушат, ще се сетят за твоите дертове? Не си познал, братле, не си познала, сестро, не сте познали момичета и момчета, батковци и каки, лели и чичковци, баби и дядовци. Лакомията на „избраниците“ край няма. По-голяма е от глупостта, за която Айнщайн веднъж тъжно се пошегува, че е безкрайна, докато Вселената – надали. И нашата глупост да им вярваме храни тяхната лакомия. До пръсване. После им правят липосукция – и те пак ще лапат. Такива са. Мутанти може би.

И пето – има ДРУГ НАЧИН, не избори. Когато има начин нещо да се свърши, човек избира това, което дава резултат, а не което се преструва, че го прави. ДРУГИЯТ НАЧИН има доста имена, през годините омаскарени от пропагандата на политиците и техните спонсори. Омаскарени, за да не бъдат използвани от народа, защото приложат ли се, пак от народа, без да чака „неволята“ – за лакомите паразити настъпва краят. Не ще могат да лапат, късайки залък от нашите трохи, ще им се наложи да живеят като останалите. И понеже много лапат (хабят), ако бъдат заставени да живеят наравно с обикновените граждани, ще останат толкова блага, че пак всички, даже барабар с тях, ще живеем по-добре от сега. Доста по-добре. Защото ще произвеждаме каквото е нужно НА НАС, а не каквото е нужно на шепата паразити, за да си разиграват далаверите.

Този „друг начин“ го наречете както ви харесва – „пряка демокрация“, „народовластие“, „анархия“ – това са само думи, опаковка. Важно е какво съдържа опаковката. Системата е проста: производството се управлява и стопанисва от трудовите колективи. Комуналните въпроси, администрирането на общини – от съвети. Тези съвети са подчинени на общи събрания на жителите на общината, на града, на квартала, на селото, на махалата. Който от избраните съветници гази лука – изхвърча моментално, без хитроумни протоколи. Всички нужни за поддържане на ежедневието служби са доброволни и пряко наблюдавани на всяка крачка – кой как спазва заръките на Общото събрание. Ако има нужда от мащабни проекти и задачи – по всеки проект, по всяка задача заинтересованите от случването на нещата избират предложени от специалисти планове, после назначават отговорници за изпълнение. Път през три общини – значи се свиква съвет за построяване на пътя от трите общини: проектиране, координация на работата, набавяне на нужните ресурси, почистване след строежа, поддръжка участък по участък.

Приятни дни за размисъл, гражданино на нещастната ни република – избери дали да продължиш да бъдеш луд, а навярно просто глупав, или да постъпиш разумно, за да не живееш повече като скот. •

Васил Арапов

Остави коментар

  • Донка Иванова

    Напълно съм съгласна.Много от хората са неорентирани.Трябва повече пропаганда,повече обучение.Троловете за споделено такова мнение ,искаха моя растрел.
    Има много осакътени морално хора. .Трябва и обединение на цялата нация.Църквата ни е заспала.Тя и училището трябва да се заемат със запазване християнските ценности.
    Подържам статията,но как да я направя популярна?

    • Можете да направите статията по-популярна, като я споделите в социалните мрежи (ако ползвате такива) или я изпратите на приятели по електронната поща.

      Трябва да отбележим обаче, че авторите във вестника (защото този сайт е електронно издание на вестник, който излиза на хартия), не споделяме вашата рецепта („обединение на цялата нация“, „училището трябва да се заеме със запазване християнските ценности“). Ние предлагаме „пряка демокрация“, „народовластие“, „анархия“, при която на мястото на нацията ще има народ, а ценностите ще се възпитават от самата общност (община, семейство… всяка общност, която влияе на децата) – съответно самите хора ще решават на какви ценности да учат децата си, а не правителството да прокарва каквото намери за добре чрез образователната си машина. Вече дали общността ще възпитава децата в „християнски“ или „мюсюлмански“ ценности, това си е нейна работа, стига да не преди на останалите общности.

  • ако под „обединение на нацията“ се има предвид помирение на, да речем, работници и работодатели, кредитори и длъжници, управници и „електорат“, то, струва ми се, е мисия невъзможна – най-вече работодателите, кредиторите и политиците няма да се съгласят да постъпват така, както биха искали да постъпват с тях самите.

    а какво да очакваме от евентуално „пробудена църква“? и какви „ценности“ ще насади тя в училище?

    Донка,
    сигурна ли сте, че сте прочела статията с разбиране?

  • Напълно съм съгласна.Много от хората са неорентирани.Трябва повече пропаганда,повече обучение. …
    Например много полезно би било за такива хора първо да се проверят, да речем според
    политичекият компас

    А иначе дано авторът със заглавието „5 причини да не вярваме на избори“ няма предвид 5 причини въобще да не се явим пред урните на 25 май.
    При настоящата плолитическа ситуация, тези избори могат да ни послужат като оръжие, (част от) настоящата политическа да бъде отслабена и премахната!
    Ако не друго, гласуването с недействителна бюлетина е най-добрият начин да се преброим (активните*), без да заплащаме допълнително** .

    * все пак, държава само от „гъбари“ и професионални гласоподаватели не може да просъществува** дълго
    ** веднъж вече сме платили чрез данъците

  • това „оръжие“ е създадено и предназначена да УКРЕПВА системата, а не да я преборва.
    Непрекъснато чувам и чета да казват: „ааа, като не гласуваш, оставяш други да решават вместо теб!“

    хмък

    като гласуваш пък, ти посочваш някакви типове (все едни и същи от 25 години насам!) да РЕШАВАТ ВМЕСТО ТЕБ. При това когато вършат неща, които не ти харесват, типовете веднага вдигат врява „ааа, ти си ни избрал!“
    (с подтекст: мълчи и търпи!)
    Други там „реформатори“ предлагат „обществен контрол над властта“. Дрън-дрън. Няма ефективна форма за контрол над властта, всичко е имитация на контрол. Най-малкото защото „контрольорите“ от една страна са грижливо подбрани (с намеса „отгоре“), а от друга – защото ОТНОВО СА МАЛЦИНСТВО (представители на представителите, които „ОТ ИМЕТО на народа“ ще надзирават (уж!) политиците и бюрократите. Получава се една усложнена СИСТЕМА, иначе казано „мътна водица“, в която лесно се ловят лапни-шараните, т.е. райски условия за далавери и съзаклятия, където парите играят решаваща роля).

    оттук и личи кои реформатори наистина искат промяна; ако искаха, щяха да настояват за режим на ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ, който обаче изисква съвсем различни от сегашните структури и институции.
    Вместо това свеждат пряката демокрация към… позволени от централната власт референдуми (с чиито резултати не са длъжни ПО ЗАКОН да се съобразяват). Самият пък „Закон“ винаги се формулира така, че пази и запазва единствено себе си, заедно с облажените от закона, заедно със съчинителите на закона, заедно с „пазителите на закона“ (за тях във всеки закон има вратички, недостъпни за останалото население; а където няма вратички, газят го, а няма начин да им потърсиш сметка, освен да вземеш заем от банка, да купиш пушка, да гръмнеш банкера, а после и да гръмнеш тарикатите, които ти измислят закони ВМЕСТО ТЕБ).

    освен това, да не забравяме, че без СОЦИАЛНО РАВЕНСТВО (равен достъп до блага, липса на привилегии и дискриминации) даже пряката демокрация (форма на устройство на обществото, каквато НЯМА днес никъде по света, защото е неизгодна за управляващите; има ту-таме нейни бледи подобия спрямо реалния й потенциал, даже прочутата Швейцария) се превръща в ПАРОДИЯ.
    А нищо не може да осигури социално равенство, освен:
    1) всеобро въоръжаване на народа;
    2) пряк контрол върху собствеността, средствата за производство и разпределение, ресурсите и инфраструктурата.
    И това – само е НАЧАЛО на нормалното развитие на едно общество като система от взаимодействие на свободни личности, не общество като система за масово (само)осакатяване (осакатяване в най-широк смисъл – от психическо до физическо).

Вашият отговор на Златко Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *