50 години космонавтика

печат
Държавата и капитализмът предпочитат да държат човечеството в люлката – здраво стегнато в ненужни вече пелени и безнадеждно зависимо от своите елити

12 април 1961 г. – осъществена е мечтата на поколения учени, инженери, писатели. В космоса е изстреляна капсула с човек на борда. Капсулата прави една обиколка на Земята за по-малко от час и на височина около 300 км. Човекът е Юрий Гагарин – съветски военен пилот.

Пет години по-късно американският астронавт Едуин Олдрин прекарва пет часа извън кораба и доказва, че човек може спокойно да работи в открития космос. Три години след това стъпва и на Луната.
За съжаление, тези постижения са плод на военна и идеологическа надпревара, а не на стремежа към „абстрактното“ благо на човечеството. Развитието на ракетната техника се дължи на нуждата да се доставят ядрени и конвенционални бойни заряди до набелязани за поразяване цели, тъй като средствата за противовъздушна отбрана се усъвършенстват по-бързо от бомбардировачите. В същото време появата на ядреното оръжие налага промени в тактиката и стратегията, прекроява военните доктрини драстично. Употребата на атомно оръжие означава загуба за всички, но въпреки това стратезите търсят начини за нанасяне на безнаказан пръв и единствен, победоносен ракетноядрен удар. Затова са предназначени космическите станции – да поразяват почти мигновено и неотразимо всяка точка от земното кълбо.
По-късно един от противостоящите блокове се разпада и пилотираната космонавтика губи в очите на властниците своето значение. Комуникации, наблюдение, метеорология – всички тези неща могат да се вършат от автоматични спътници, от роботи. Гласоподавателите възроптават срещу големите харчове, политиците се съгласяват. Усвояването на безграничните простори извън Земята води до повече свобода и повече солидарност, за да се оцелява в тези неописуемо екстремни условия, които нямат аналог на нашата планета. Всеки един период в историята, когато човечеството е стъпвало на нови територии и пространства, е водел до възникване на свободни общности и до социални експерименти, критични към властта и към икономиката на печалбата.
Затова, съвсем закономерно, съвременната космонавтика завива в задънена улица. Пилотирани мисии не се планират, подготвят се роботи. Консуматорското общество не мечтае за приключения и изследвания, задоволява се с фантастични (но не всякога научни) филми.
Станахме свидетели на един частичен пробив – частната космонавтика. Предаването на този отрасъл от държавата на частната инициатива (а както това е сторено спрямо капиталисти и корпорации, така може да бъде реализирано и от неправителствени свободни сдружения) обаче очевидно е свързано с определени условия, престъпването на които надали ще остане безнаказано.
Частната космонавтика е вкарана в сферата на туризма или остава здраво свързана с военнопромишления комплекс и държавните космически агенции. В същото време първите й крачки показват, че космонавтиката може да бъде много по-евтина и много по-достъпна за обикновените хора. Няма съмнение обаче, че допуснатите до високите технологии частни космически агенции ще се изкушат да запазят своите монополни позиции и така частната космическа инициатива бързо ще стигне до предела на своите възможности. Чака я същата задънена улица, както и държавната. Аналогии с развитието на авиацията едва ли могат да се правят. Пионерите на авиацията нямат нищо общо с държавно-корпоративните интереси, още по-малко с институционалната наука. Братята Монголфие нямат „висше“ образование, а братята Райт нямат дори средно.
Изграждане на орбитални слънчеви електроцентрали, космически заводи, използващи суровина от Луната и метеоритите, орбитални селища за постоянно обитаване – всичко това системата разглежда през призмата на печалбата и контрола. Ако тези съоръжения носят печалба за властническите центрове, били национални или транснационални, ще ги има. Но ако те разширяват автономността и независимостта на народите на планетата, реалната полза ще бъде безмилостно свивана и орязвана.
По този начин, докато не променим света, пътят към Космоса остава затворен. Един от ентусиастите на космическите изследвания, Циолковски, казва: „Планетата Земя е люлка на разума, но не бива вечно да се живее в люлка“.
Държавата и капитализ­мът обаче предпочитат да държат човечеството в люлката – здраво стегнато в ненужни му вече пелени и безнадеждно зависимо от своите „елити“.
Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *