500 години „Остров Утопия“

печат
Преди 500 години в континентална Европа вижда бял свят написаното на средновековен латински съчинение Libellus vere aureus, nec minus salutaris quam festivus, de optimo rei publicae statu deque nova insula Utopia (Златна книжица, колкото полезна, толкова и забавна, относно най-добрата уредба на държавата на новия остров Утопия).

Издател е Еразъм Ротердамски, авторът е Томас Мор.

Започната е през май 1515 г., докато Мор е посланик на своя крал във Фландрия. В Лондон книгата му излиза чак през 1551 г., шестнайсет години след екзекуцията му. Повечето грамотни англичани четат тази творба доста по-късно от французите и италианците, които превеждат „Утопия“ на съответните родни езици. Самата думата става нарицателна не само като термин, но и като название на цял литературен жанр.

Утопия означава „място, което го няма“. В разбиранията ни се е наложило разширеното тълкуване „нещо невъзможно, неосъществимо“, което е грешно – латинската дума не предполага „невъзможност“, а просто, че В МОМЕНТА „нещото“ го „няма“, но нищо не гарантира, че не би се появило. Ако се огледаме, ще забележим маса обекти, предмети и явления, някои от които съвсем доскоро са били „утопия“ – не са съществували мобилните телефони например, с които направо се сраснахме. Малцина дори са мислели, че някога ще съществуват или поне „не в моя живот“ (така в навечерието на първия изкуствен спътник в масовата американска преса се говори за космически полети „вероятно през следващия век“).

Другият погрешен смислов нюанс, не толкова за оригинала, колкото за „подобията“, се състои в приравняването на „утопично“ с „идеално“, „съвършено“. Нищо не може да е идеално, защото съвършенството означава, че към него нищо не може бъде добавено, не подлежи на усъвършенстване, на подобряване. Тоест „идеалното“ е практически мъртво. Дори Томас Мор да е претендирал, че е измислил „идеално общество“, ние, анархистите, не си отваряме устата за толкоз грамадна лъжица. Не се борим и не пропагандираме за мъртвото и съвършеното, а само за това, което притежава здрав имунитет срещу несправедливостта и погазването на личната свобода. Нека за „съвършенство“ приказват крайните поклонници на държавността – тяхното е точно „утопия“ в смисъл на „невъзможно“, защото пробваха какви ли не чудовища, ала нито едно от тях не се оказа „благо за народа“, обратно на рекламите им. Самият живот ги опроверга.

„Утопия“ на Мор е забележителна с това, че провокира умовете да ѝ възразяват, но и да се опитват да кроят планове за реализиране – тоест да не е вече утопия, а всекидневие. Интересна е и с това, че на дело съдържа силен заряд от своята противоположност – антиутопията. Малцина съвременници биха се съгласили да живеят в проектирания от лорд-канцлера свят, което е белег тъкмо на антиутопията.

По произход Томас Мор не е бил от групата „благородни“ паразити, наложили на простолюдието да ги храни и да им благодари за това, че ги храни. Роден е в средите на младата буржоазия – прослойката „служители на краля“ – през 1478 г. Баща му, „сър“ по заслуги, бил лондонски съдия, прочут с честността си, каквото и да е значело това в онези времена – вероятно че е окачвал на бесило хората, без да му мигне окото, строго по буквата на бездушния закон. При все описанията на Томас като „младеж ведър, остроумен, пъргав и любознателен“, той отрано е попил от отровата на религиозния фанатизъм, дълго се чудел дали да не стане калугер – и верността към догмите накрая му изяла главата (но и му спечелила канонизиране като светия на Католическата църква). Много солидно образован, към простолюдието Томас Мор изпитвал чувство на пренебрежение с оттенък на съчувствие отвисоко. Тоест типажът на Мор е жив и днес – интелектуалци на високи държавни или корпоративни постове, които смятат плебса за мил, но тъп, нуждаещ се от „закрила“ и „водачество“. Подобни „пастири“ ламтят да ощастливят „обикновения човечец“, но без да го питат какво разбира под щастие, защото какво може да разбира от такива неща един неук матрял!

Проблемът на съвременните представители на този типаж е, че не могат да се сравнят и с малкия пръст на оригинала, и то по много линии.

В периода 1529–1532 той е лорд-канцлер, пръв след краля фактор. В семеен кръг Мор е приемал някои напредничави идеи, например образование за жените (по-специално дъщерите си), но като държавник е предпочел „да не се занимава с утопии“, а си е изпълнявал задълженията на професионален потисник. Кажи речи нищо от утопичните си идеи не е понечил да реализира, при все властта, с която е разполагал, при все добрите си отношения с крал Хенри VIII – чак приятелски, докато не го ударил на морал и не проявил религиозен инат по въпроса за женските истории на господаря си. Предсказуемо веднага се озовал в тъмница за 16 месеца, а на 6 юли 1535 г. попаднал и в ръцете на палача. Имал мъжеството да се пошегува с майстора по обезглавяване, преди онзи да си свърши работата.

Може да се каже, че е „умрял за убежденията си“.

Днешните претенденти за „томасморовци“ боравят с убежденията като със стока.

Как си е представял „идеалното общество“ човек като Мор?

В първата част на „Златната книжица за новия остров Утопия“ авторът с жар критикува тогавашните порядки (които, напомням, не си е дал труда като държавник да промени): жестокото законодателство срещу работниците в манифактурите, политиката за разоряване на селячеството (именно нему принадлежи фразата „Овцете изядоха хората“ – заради пасища, за да има вълна за тъкане, с която кралството да търгува, селяните са лишавани от земите си), кралския деспотизъм (на предишния Хенри Тюдор, Седми от династията) и войнолюбието (май само в това отношение Мор е съхранил вярност към идеалите си, залагайки повече на дипломацията, докато е канцлер). Остро нападал разврата на духовенството – но без да подлага на съмнение самата религия.

Обяснимо – с не по-малко жар Мор нападал с памфлети реформатора Мартин Лутер.

Втората част е фантастично пътешествие на остров, където „лирическият герой“ научава от местните как живеят.

Според Мор утопийците до един са хуманисти. Това не им пречи обаче да имат „мъдър владетел“ и да ползват робски труд за най-тежките дейности. Иначе трудът е задължителен за всеки утопиец: младежите се редуват на селскостопански бригади, самата аграрна сфера е основана върху задруги (кооперации). В градовете на остров Утопия обаче господства семейно-занаятчийският принцип. Работата е предимно ръчна, но само по 6 часа на ден – „и не е изтощителна“ (очевидно, изключвайки бачкането на робите). Технически прогрес Утопия не демонстрира, поне Мор е пренебрегнал този момент. Утопийците не се занимават с търговия, освен с външна, помежду си те си даряват плодовете на своя труд, затова нямат и пари. Външната търговия е изключителен ДЪРЖАВЕН МОНОПОЛ. Всеки жител на острова (включително робите) получава според потребностите, което е улеснено от аскетичния им манталитет, доброволно избран като начин на живот (надали и робите са го избрали, но да не придиряме).

При все че начело на обществото стои крал (доживотно, сменяем само при подозрение, че се стреми към тирания), фактически цари демокрация – всички длъжности са изборни и може да се заемат от всекиго (както мъже, така и жени, утопийците не съобразяват притежаването на права и носенето на задължение с половата принадлежност), но предимство получава все пак интелигенцията (някои са по-равни). Образованието е всеобщо и – изненада! – отделено от религията, изградено като съчетание на теорията с производствената практика.

С религиите Мор е решил нещата пак демократично – всеки изповядва каквото си иска,… но без атеизъм. Безбожниците ги наказват с лишаване от гражданство. Хуманизъм.

Утопийците се гнусят от войните, „деяние воистину зверско“. При все това, за да не се окажат беззащитни в случай на чуждо нападение, те постоянно провеждат упражнения във военните науки – теоретично и практично. И все пак гледат да използват НАЕМНИЦИ.

За единствено справедлива причина за война утопийците признават случаи, в които някой народ владее някаква територия, но не я използва пълноценно, а и отказва на други да ползват благата ѝ. Елегантен начин за оправдаване на колониализма…

В интерес на истината, в изложението присъстват няколко наистина сериозни проблясъка: авторът заявява, че държавата е заговор на богатите срещу всички членове на обществото.

Оставала е съвсем малка стъпчица, която се е оказала непосилна за мирогледа му.

Мор правилно е напипал, че основната причина за всички пороци и бедствия е частната собственост и обусловените от нея противоречия на интереси между личност и общество, богатство и бедност, разкош и нищета … частната собственост и парите пораждат престъпления, които не се възпират от никакви закони и наказания.

Решението на проблема с частната собственост според Мор е ОДЪРЖАВЯВАНЕ.

Така, при все проблясъците си, „Утопия“ се оказа вдъхновител главно на тоталитаризма – и фактически, обратно на названието си, като творба представлява първата АНТИУТОПИЯ.

Син на своята епоха, Томас Мор, уви, не успява да я надрасне.

Бъдещите истински УТОПИЧНИ поколения да се смилят над паметта му.

Амин.

Шаркан


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *