8 МАРТ: Ден за борба, солидарност и обединение

печат
Още в древността жените са водили борба за равнопоставеност в обществото, но дискриминация, потисничество и насилие, основани на полов признак продължават да съществуват по цял свят.
На 8 март отбелязваме вековната история на организираните борби за икономическа и политическа еманципация на жените по света. През периода на управление на БКП в България датата се изпразва от борбено съдържание, заради което го възприемаме като „празник“ на майката, жената и колежката, на които поднасяме цветя. Международният ден на жените обаче има дълга и вълнуваща история. Корените му са в женските движения за равни права и за борба против войната и насилието от началото на 20 век.
Международният ден на жените дълго време няма фиксирана дата. Твърди се, че легендарното първо масово шествие на работещи жени се е състояло именно на 8 март (1857), когато работничките от шивашки и текстилни предприятия в Ню Йорк излизат на протест срещу лошите условия на труд и ниското заплащане. Жените са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, текстилните работнички създават своя първи работнически синдикат. През 1908 г. в Ню Йорк се провежда шествие на жените с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
Официално Ден на жените е отбелязан за първи път на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува денят на работничките и на международната им солидарност. Целта е да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
Първият Международен ден на жените се обявява на 18 март 1911 г., на 40-годишнината от Парижката комуна, с искания за политически и икономически права на жените.
През 1911 г. Международният ден на жените се отбелязва в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. – във Франция и в Русия.
Датата 25 март 1911 г. става печално известна в Ню Йорк заради пожар във фабрика за дрехи, при който загиват 146 работници. Повечето от жертвите са италиански и еврейски имигранти – 123 от тях са жени. Хората умират от изгаряне, задушаване или скачане от прозорците на фабриката в опит да се спасят от пламъците. В тези дни е било практика шефовете да заключват вратите към стълбищата и изходите, за да се ограничи напускането на работното място!
Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917 г. На 8 март 1917 г. работничките от Петроград (Санкт Петербург) излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. В демонстрацията се включват и много мъже-металурзи. Два дни по-късно цар Николай II нарежда на генералите си да стрелят, ако е необходимо, за да прекратят бунта на жените. Царят е принуден да абдикира и временното правителство дава на жените право на глас.
Събитията в Русия дават на Международния ден на жените неговата официална дата.
През 1922 г., с помощта на Клара Цеткин, Ленин прави от Международният ден на жените комунистически празник. Китайските комунисти също започват да го празнуват.
През 1915 г. е първото публично честване на 8 март в България. След 1944 г., в годините на социалистическия (болшевишки) режим, фокусът на 8 март е изместен – от ден за борба той бива превърнат в ден за празнуване на „постиженията на майките и колежките“. Партията налага тенденцията, че с еманципацията на работничките, „женският въпрос“ е решен. •


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *