Агенти срещу агенти

печат

Месец януари очевидно минава под шлагера „Доган срещу Местан“ – представен като грандиозен скандал и достойна тема, в която да се втренчат данъчно задължените избиратели. Да се прехласнат в помийния „вип брадър“ и забравят всичко друго – здравепогазването, оглупителната система, новите налози, новите цени на тока, пътищата, какво ли не друго, истински важно, което пряко удря по джоба и смъква „средностатистическия“ сънародник до категорията безпросветна сиромашия.
Даже и без медийното нахъсване – средствата за пропаганда преследват интересите на началниците си, – темата обяснимо настъпва мазоли и настъпва истеричен вой. Българинът наистина престава да мисли с главата си, когато го разръчкат за Русия („освободителката“) и Турция („поробителите“).
В цялата дандания с ДПС обаче липсва задаването на съществения въпрос: докога ще играем запалянковци в разправията на големците? Осланяйки се на основателната народна констатация „всички са маскари“, защо се туткаме да стиснем за гушата въпросните маскари? Цялата маскарска система?Да отдадем дължимото на медиите – внесоха пиперлива пикантерия насред коледната празнична скука. Почти никой не попита: кой е наредил на Доган да реагира на „курса“ на наследника си? Защото в Държавна сигурност, по-жива от всякога, нека и стаена в „задкулисието“, процедурите са строги – ръководещият офицер заповядва, провокаторът изпълнява. Агент Сава козирува и прави изявление с последици. Просто е.
Местан обаче му е колега по ДС. Борби между кланове в ДС? Надали. Българската ДС, още от създаването си, е филиал на КГБ. Прекръстеният Комитет Государственной Безопасности днес управлява руската държава непосредствено. Там не търпят кланове в подчинените им звена.
Агентът не може да се откачи жив, но може да се закачи за друг сайбия, който да опази измекярина от отмъщението на предишния робовладелец. Откачил ли се е Местан от куката на ДС (КГБ)? Откъде сега му дърпат конците – Анкара?
Версията, че скандалът в ДПС е спретнат с едничката цел да разлае кучетата, така че да не усетят как каишката им става по-къса, а паницата все по-празна – не е ли твърде плитко? Или че сега ще настъпи парламентарно отслабване на „турската партия“, която е съюзник на управляващия ГЕРБ? Хайде де! Светът не се върти около партията на Борисов! Някой вярва ли в това? Нека има вярно зрънце – то ли е сърцевината?
Ами ако наистина става дума за дребнаво боричкане за власт в отделно взета партийка, усилено от раздуто самочувствие и на двамата „лидери“? Лидери, ха! Хвани единия, та удари другия! Свършиха ли енимехмедовците по тези земи бре?
Трагикомичното избива въпреки дебелия памперс от професионални коментари: нашият „национален елит“ НЕ ЗНАЕ „кой е врагът“ – НАТО или Русия. Защото колкото основания има от държавническа гледна точка да обвинят Местан за „предател“, понеже търсел закрила в чуждо посолство, толкова странно е защо преобладава мнението за „патриотизма“ на агент Сава. Доган скастри Местан за това, че е защитил съратник от НАТО в инцидент с противникова на НАТО страна. Да му се чудиш на главния прокурор как не е подгонил агента на КГБ за държавна измяна. Или поне за „всяване на паника“ с приказки за руско-турска война.
Впрочем, възможна ли е реално такава? НЕ.
Русия не може да воюва. Действията на путинското правителство в Сирия, а преди това в Чечня и Грузия, будят съмнението, че контингентът в подкрепа на Башар Асад е събраното най-добро от руската армия. Натъртвам – армия. Сила, способна да се бори с въоръжен противник. Кремълските диктатори разполагат с достатъчно мощ да мачкат невъоръжено или зле въоръжено население в пределите на своите държавни граници, способни са и да вгорчават живота в страни от бившето „пространство на СССР“. И пак е под въпрос биха ли се справили с руски Майдан. И щом стана дума за Майдана, затихването на войната в Донбас не стана начало на нов Майдан, украинците са смазани морално, ще мине време, преди да се отърсят от разочарованието – и загатнатите прякодемократични амбиции през по-миналата година този път може би ще станат водещи, но засега новата Киевска правителствена банда е стабилна.
Срещу сериозна организирана въоръжена сила обаче Русия не може се опълчи без ядрения си арсенал. Липсва ѝ друг коз, но и него не смее да изиграе – ще я надцакат.
Руската държава не е за война, без значение колко надува перки. Страна с конвулсивно затихващи функции:
Върховата точка на Руската империя е през 1913 г., когато при 10,2% от световното население (159 млн. души) заема ПЕТО място (5,3% от световната промишленост) след Франция, Германия, САЩ и Британската империя. По същото време Османската империя е много надолу в класациите – 18% от икономиката на САЩ, при население 18,5 млн.
СССР през 1990 г. държи ВТОРОТО място по икономическа мощ (около половината от САЩ) при население 287 млн. (5,5% от световното).
По данни за 2014 г., при 2% от населението на света (146 млн.), Русия е на ДЕСЕТО място по икономика, след САЩ (17,35 трилиона долара БВП), Китай (10,36 трилиона), Япония, Германия, Великобритания, Франция, Бразилия, Италия и Индия (2,05 трилиона) със скромен БВП от 1,86 трилиона. Турция е чак на 18-то място с БВП 0,8 трилиона, но несравнимо по-добре от султанското си минало – и с население 77,7 млн. души.
По военни разходи днешна Русия пак като че ли превъзхожда Турция: ТРЕТО място след САЩ (34% от световната военщина) и Китай (12%) с 4,8% или 216 милиарда долара – спрямо 15-а позиция на Анкара с 23 млрд.
Само че Турция означава НАТО, НАТО означава САЩ – а превъзходството на Алианса бе съвсем наскоро официално признато от руски държавници (само по бронетехника – трикратно в Европа).
Русия би постъпила самоубийствено, ако тръгне да се бие с Турция – а и доскоро търговията между тях възлизаше на 20 млрд. долара годишно. Затова глашатаите на Путин само се завайкаха за сваления си боен самолет, обещаха страховити неща, руското правителство въведе санкции, предимно в собствен ущърб, подгони турски туристи и бизнесмени (да не ги жалим)… и толкоз. Москва не посмя да си отмъсти, сваляйки турска машина – нещо, което СССР правеше без колебания спрямо кой да е „нарушител на въздушното пространство“, когато подобни инциденти ставаха публични.
Предупрежденията на агент Сава струват колкото хилядолевките от 1990-те.
Но ако все пак излезе, че Доган е прав с плашилките си, защо ли пък война между Русия и Турция да е нещо ЛОШО? От последната, може да се каже, „намазахме“ – е, не точно каквото гласяха възрожденци и революционери, уви.
Нека пак се запитаме: какво ни бърка, нас гражданите изобщо и анархистите в частност, истерия около имагинерна „война“ между Москва и Анкара с бойно поле на Балканите, та хабим време и сили да разнищваме и тази воняща купчина лъжи? Още повече, че и в двете страни виждаме сходен авторитаризъм с почти еднакви повеи имперски и верски реваншизъм. Да се сбият и да се разпаднат!
С другарите не сме на едно мнение по подробностите, но в едно сме съгласни: бърка ни само дотолкова, колко догановото „пророчество“ има потенциал да се сбъдне – и би настъпило разчупване на статуквото в Европа, общата ситуация от „неприятна“ се превърне в набор условия за революционна промяна. Войни в „задните дворове“ спомагат за засилване на олигархията, но война в самия „дом на цивилизацията“ предизвиква защитната реакция на нароченото за пушечно месо гражданство.
Единствено в тази светлина заслужава да ровим гнусотиите на съвременната геополитика – да предвидим шанс за народите да се намесят в играта на едрите мошеници, да им обърнат масите, да им разпилеят картите и купчините залози, да установят свой нов ред, полезен за всеки човек, вместо за самоизбрания картел „държава-капитал“.
Но доган-местановите вълнения едва ли представляват симптом за нещо толкова сериозно. Макар че въпросите остават – а медии и официални лица бягат от точните отговори.
Неприятната истина може би е неприятна и за тях, не само за нас, тия със „средни и по-ниски доходи“, принудени да се простираме според дрипавата не по наша вина черга. •

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *