Ако човек се мери по мечтите, анархистите са великани

печат
Какъв е смисълът на човешкия живот? За средностатистическия гражданин на САЩ – постигане на американската мечта: къща, кола, семейство, най-новите техники за бита и всичко на кредит, а стандартът на живот се поддържа с внасянето на демокрация в държави със залежи на природни богатства и експлоатиране на емигранти. За германеца – да завърши образование и да прекара следващите 50 години от живота си като робот, очаквайки щастливото си пенсиониране, членска карта „Мерцедес“ и да обикаля света. Стандартът на живот отново се поддържа от съгласния да продаде труда си по-евтино чужденец.
Руснаците – душевно умър­т­вени от управляващите ги изверги и физически укротени с помощта на алкохола през годините (методът е стар и изпитан, без значение дали е наркотик, или алкохол) в мизерията намират смисъл и утеха отново в алкохола.
А родната ситуация? Какво е битието и какво кара хората да продължават? Научен с постоянство да мълчи и с присвити уши да гледа в земята, за да не види кой му стъпва по главата, воден от максимата „Преклонена глава сабя не я сече“. Бачка (или не толкова), за да направи същото утре и веднъж в месеца да плати сметките и да се напие.
Накратко, трябва да работиш, за да имаш възможност утрешния ден… отново да отидеш да работиш. Да се върнем на въпроса. Това ли е смисълът и целта на битието? Къде е мястото на радостта, щастието, общуването, развиването на интелекта? СВОБОДАТА?! Кой, кога и с чие разрешение отне даденото родом и погаси стремежа към достоен живот? Днес човекът е култивиран продукт с единственото предназначение да задоволи нуждите на „машината“ за пари, да подмени някоя от остарелите части без право на отказ, защото, който не е съгласен да бъде зъбно колело, бива изолиран, съден и мачкан от обществото. От издяланото, контролирано от властта и медиите общество, което е на мястото си, когато трябва да смаже някой „различен“, но не и да го защити или да му помогне в нужда. Общество, движещо се в предначертан коловоз, вълнуващо се от изкуствено създадени авторитети и знаменитости, новия телефон и новата стара мода. Структура, създадена и поддържана да смазва свободолюбивите и будни „членове“ на изкуственото общество, несъгласни с равнодушието и апатията, да им създава образи на злодеи и негодници.
А има ли всъщност нещо по-висше от идеала за свобода, но не персонална, а всеобща? Какво по-нормално от щастието, хармонията и достойния живот? Ако има по-висока цел, по-голяма мечта – нека се назове. И ако човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, то най-големите хора на планетата са анархистите! •
Свободен

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *