Ако полицията не пазеше циганите?

печат

Българският етнос, който е свикнал да живее в страна, където има страхливи цигани и мълчаливи турци, вече няма да може да живее така, както е свикнал.
Андрей Райчев

Два пъти за месец станахме свидетели как българи се събраха на улицата, за да обявят недоволството си. Този път не срещу правителството, не срещу „Кой?“, а срещу съседите си цигани.
Сигурно хората имат конкретни и сериозни причини да недоволстват. Още повече, че в зародиша си конфликтите, изглежда, не бяха между етносите, а между хулиганстващи групи преселници и местни хора. Много бързо обаче насилието и жертвите отпаднаха от дневния ред и бяха заместени от „циганския въпрос“, в който журналисти, политици и лумпени добре са се специализирали. Недоволстващите местни хора бяха оглавени от обиграни агитки с футболен интелект и нацистки татуировки, които ги насочиха към циганските квартали. Полицията смело възпря патриотичния поход и опази реда. После нацистките групички безнаказано пребиха няколко мургави деца, вероятно без да нарушават обществения ред, защото полицията не им попречи.
Мнозина останаха разочаровани. Полицията пазела престъпниците от жертвите им. Изведнъж призивите за законност и ред, упованието в справедливия съд и други цивилизаторски дивотии отстъпиха пред първичното желание за саморазправа с набедените, която изглеждаше толкова лесна. Но, както често се случва, мнозинството грешеше.
Полицията не пази нито престъпниците, нито жертвите. Тя пази правото на властта единствена да упражнява насилие, да раздава справедливост, да определя кой е престъпник и кой – жертва. Ако властта загуби това право, ще падне пелената, която я маскира като единствената бариера пред безкрайната война на всеки срещу всеки.
Какво би станало, ако полицията този път беше решила да не разочарова жадните да излеят гнева си? Ако си беше останала в РПУ-тата или където там си стои, когато не защитава престъпниците от жертвите?
Вероятно агитките щяха да навлязат в кварталите. Вероятно неорганизираните гневни българи щяха да ги последват. Вероятно щеше да последва погром, при който на вялата, неподготвена съпротива на циганите щеше да бъде отговорено с жестокостта на силния, който си вярва, че справедливостта е на негова страна, каквато и мерзост да извърши.
Какво щеше да се случи на следващия ден в циганските квартали по цялата страна? Виден български националист скоро написа „Аз лично нямам съмнение какво да правя, ако някой цъфне на прага ми, с намерението да ме направи на кайма. Съветвам настоятелно всеки, който не желае да бъде направен на кайма, да се подготви по темата“. Съветът му не бе насочен към ромите, но те също могат да се готвят. Следващият опит за етническа саморазправа щеше да бъде посрещнат много по-организирано. А по улиците все по-често щяха да бъдат пребивани с нищо незаслужили българи, както днес нацистите пребиват набедените за „педали“, „мангали“ и други „подчовеци“.
Изведнъж бихме разбрали, че далеч не всички цигани умеят само да лежат в очакване на социални помощи. Мнозина работят, някои – добре квалифицирана и добре заплатена работа, и те биха потърсили защита. Циганските банди, които днес работят като под-изпълнители на полицейски чиновници и български мутри, биха намерили основания, дори и морални, за повече самостоятелност. Същите хора, които бяха разочаровани от действията на полицията, щяха да останат още по-разочаровани от действията на циганите, които не биха търпели подобни погроми да се превърнат в ежедневие. А и турците нямаше само да гледат сеир.
Големият страх на властниците, които пращат полицията, не е, че ще се изколим взаимно. Големият им страх е да не се разбута статуквото. Един етнически конфликт би разтърсил монопола върху насилието, който упражнява държавата. Хората, принудени да намерят начини да се защитават от съседите си, биха могли да се защитят и от властта, ако я намерят за вредна.
Белези за това могат да се видят и днес. Група цигани разпространи следното писмо, в което открито посочи главните виновници за положението си:
… Вие създадохте гетата и умишлено ги държите в икономическа и обществена изолация, за да насочвате вниманието на народа натам, когато се чувствате застрашени. Вие се обвързахте с мафиотски организации, но създадохте условия за битова престъпност, за да има кого да вини обществото. …Вашите медии създадоха митовете, че престъпността, неграмотността и социалните придобивки са в ръцете на циганите и така отклонихте вниманието на народа от факта, че престъпността е главата на България, неграмотността обхваща целия народ, а социални придобивки в България няма. Тези ваши действия са геноцид не само на циганите, но на целия народ.
…Нарочно не изнасяте информация за престъпността, за да не се разбере, че циганска престъпност няма, има престъпност по икономически причини и тя е минимална спрямо престъпността, която унищожава народа. В България народът не храни циганите, храни мафията, чиито интереси защитавате. Ако в гетото има неграмотни, те вредят на себе си, но ако в Парламента има неграмотни, те вредят на народа. Ако в гетото има престъпност, МВР и съдебната власт могат да се справят, но ако в МВР и Съдебната власт има престъпност, няма кой да се справи освен народът. И този народ сме ние…
Днес господата игнорират подобни призиви. Да си представим обаче, че такива групи хора бъдат умножени, организирани и въоръжени, както би станало при евентуален етнически конфликт! Тогава господата биха се зарадвали на подобно писмо, завършващо с обещания за национална стачка и някакви добропожелателни искания. Нещата ще си дойдат на мястото, когато им се наложи поговорят лично с недоволните от управлението им, без кордон от полицаи, който да защитава престъпниците от жертвите. •
Наблюдател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *