„Алчност“, „Немарливост“ и „Няма държава“

печат
Най-често срещаните думи и изрази във връзка с експлозията в Горни Лом са алчност, немарливост и няма държава.
Самото „осветяване на събитието“ в медиите пращи от лицемерие, празнодумство и словоблудие.
Накрая реакцията към трагедията е повърхностна, жалка… и примирена.
Но!
Алчността, половинчато осъждана от журналисти, държавници и професионални коментатори, обаче си има име – капитализъм. Без прилагателни. Най-обикновен, друг няма.

Немарливостта пък има своя логика в контекста на системата, но се използва като опит да внуши, че „всички сме грешни“, но най-вече „работниците сами са виновни“. По-долно послание от това няма по случая. Останалите са гнусни, лъжливи, манипулативни, но обвиненията в немарливост към принудените да рискуват живота си работници бият всички постижения на цинизма.

А и как така няма държава? Има и още как! Тъкмо наличната държава покровителства съществуването на подобни „предприятия“ с ревниво пази монопола на тесен кръг „лица“ да се занимават с подобни дейности, недостъпни за простосмъртните. Не позволява дори обществен контрол, след като държавният не се справя, а и не ламти да се справи по простата причина, че държавата за това е създадена – да брани алчните, да прилага двойните стандарти. Именно това е държавата – друга няма. Защото и в „нормалните“, както това стана в една много нормална Белгия, загиват при разчистване на военни складове неинструктирани гастарбайтери от Турция и България, на които после дори не се полага обезщетение.
лом2
Лицемерието ни залива от вестници, от телевизионния екран, от радиото, от новинарски сайтове. Лицемерие на самите медии – уж траур, пък нито една от олигофренски жизнерадостните реклами не са свалени от ефир. Лицемерие на политици – надути пози в кампанията за изборите им в доходоносните и безотговорни институции. Лицемерие на профсъюзните водачи, те само отчитат и изтъкват причини да не предприемат нищо, защото задачите им не са да правят нещо, полезно за трудещите се… и загиващите на „работното си място“, от години подобно на каторга.

Корените на злото не се търсят, престорената свръхзагриженост само притъпява чувствата на обществеността, кара хората още повече да притръпнат.
И накрая – вместо реакция на гняв срещу причинителите на тази и други, не толкова гръмки трагедии, от които е изтъкана вече цялата ни житейска действителност, вместо гняв дори пряко засегнатите от взрива показват единствено мъка, мъка… и примирение. Упование в държавата, нека тя да оправи нещата, нека честни работодатели поемат бизнеса! Само че и държавата се е оправила както си знае и както следва от нейната същност, така и бизнесът е изпълнил предназначението си. И резултатът е това, което се случи в Горни Лом.
Примирението само ще продължи същата агония.
Колко и какво още трябва да се разрази, за да почнат хората да се обединяват в съпротива срещу системата, която ги унищожава по всякакъв начин – това е въпрос, на който много бихме искали да имаме отговор. Но нямаме, защото отговорът трябва да го дадат тези, които рискуват утре да умрат заради нечия печалба, политически рейтинг, пропагандни клишета.

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *