Американската есен

печат

В края на първия мандат на „социалиста“ Обама американците излизат на все по-масови протести срещу капитализма. Публикуваме цялото отразяване на събитието от CNN без съкращения поради неговия уникален за корпоративните медии „про-протестен“ ракурс.

Окупират Уол Стрийт, търсят отговорност

Хироу Винсент има една мечта: да види как великаните на Уол Стрийт заменят дворците на своите офиси с редица тъмни и влажни затворнически килии.

Престъплението? Грабеж. Кражба на милиарди долари на данъкоплатците, за да отърват закъсалите си фирми. Забогатяване за ваша сметка, докато вие едвам свързвате двата края.

Ако ви е писнало да зяпате отстрани как богатите стават все по-богати, а средната класа се съсипва, той има предложение: излезте на улицата.

21-годишният Винсент е безработен. Той изведнъж става един от няколкото неофициални говорители на „Окупирай Уол Стрийт“ – протестно движение без водачи, съставено главно от двайсетгодишни младежи, недоволни от състоянието на икономиката, състоянието на войната в Афганистан, състоянието на околната среда и състоянието на Америка и света като цяло.

Ако това звучи твърде общо, то е нарочно. За по-малко от три седмици движението се превърна в магнит за безброй недоволни американци. Във времето, когато огромно мнозинство американци заявяват, че страната върви в грешна посока, няма дефицит от нови потенциални членове.

На 1 октомври над 700 протестиращи са арестувани за блокадата на Бруклинския мост. Фракция, наречена „Окупирай Чикаго“, обявява „огромно следобедно шествие“. В Бостън 34 групи – профсъюзи и други организации, занимаващи се с всичко от изхвърлянето на длъжници от жилищата им до промяната в климата, – шестват за „икономика, която работи за всички нас“, според един от уебсайтовете.

На Западното крайбрежие „Окупирай Лос Анджелис“ открива сезона с шествие до кметството. В Сиатъл демонстраторите провъзгласяват „съпротивително движение без водачи от хора с много цветове на кожата и полове“.

На 3 октомври тридневна конференция на водачите на прогресивните движения започва с емисия на живо от „Окупирай Уол Стрийт“.

Какво означава всичко това?

„Тук сме по различни причини – казва Винсент, чийто баща също е безработен и наскоро е изгубил жилището си за просрочена ипотека. – Но в крайна сметка всичко опира до едно – търсене на отговорност. Търсим отговорност за връзката между Уол Стрийт и политиците“.

„Нещо трябва да се промени – заявява той пред CNN. – Излязохме тук, защото ни писна това, което става“.

Джайлс Кларк, 46-годишен фотограф на свободна практика и баща на две деца, повтаря призива на Винсент за повече отговорност.

„На хората просто им писна – казва Кларк. – Живеем във време, в което неравенството между богатите от Уол Стрийт и нас, останалите се превърна в твърде голяма пропаст. Милиони останаха без работа. Милиони останаха без дом“.

Според Кларк са станали „твърде много плащовете и кинжалите по коридорите на Уол Стрийт“ през последните години. „Искаме хората да се осъзнаят и да променим политическото говорене“.

На обикновения човек според Винсент „просто му идва до гуша, защото средна класа вече няма. Толкова голяма е станала разликата между нас и работодателите. Къде ще се озовем след две-три години?“

Наистина ли иска да окупира Уол Стрийт и да му попречи да работи?

„Ние искаме да образоваме хората“ – казва Винсент. Но „ако Уол Стрийт действително спре, ще бъдем доволни“.

Движението „изглежда така, сякаш накрая ще се разгърне като Арабската пролет – казва Егберто Уилис, репортер на CNN във Вашингтон. „Наричам го Американската есен“.

В „Окупирай Уол Стрийт“ и неговите разклонения ясно личат нишките на икономическия популизъм – мощна сила в историята на САЩ през различни периоди, характеризиращи се с икономически сътресения. Въпреки това би било грешно да лепим етикети или да обвързваме движението с конкретна идеология – твърди Сюзън Олшак, преподавател по социология в Станфордския университет.

„Трудно е да се категоризира едно социално протестно движение толкова рано в неговата история – обяснява Олшак пред CNN. – По-ясни цели могат да се очертаят по-късно, но гаранция за това няма“.

„Много движения угасват. Други стават по-организирани – казва тя. – Аз мисля, че рискуваме, ако гледаме една моментна снимка в определен момент от време и се опитваме да категоризираме движението по определен начин въз основа на тази моментна снимка. Единственият начин да изследваме такива протестни движения е като ги проследяваме в течение на времето“.

Ако Винсент, Уилис и Кларк постигнат онова, което искат, ще има предостатъчно време това движение да продължи да расте и да се развива. Някои наблюдатели си задават въпроса дали то може да стане либерална противотежест на консервативния популизъм на „чаеното парти“.

Ако питаме Кларк, той предрича, че движението ще стане международно през следващите месеци.

„Давайте да почваме да говорим – подтиква той. – Давайте да почваме да разглеждаме някои от тези проблеми“.

Алан Силвърлайб, Грег Ботельо и Маги Лейк

CNN

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *