Анархистическата педагогика

печат
Анархистическите училища се стремят да разрушат бариерите, издигнати от социалното неравенство.
Анархистическите училища се стремят да разрушат бариерите, издигнати от социалното неравенство.

Нарушавам предсмъртното желание на големия анархист, педагог и хуманист Франсиско Ферер, заявено преди разстрела, на който е осъден през октомври 1909 г. от съда на испанските монархисти и клерикали, като казвам, че следващите страници са компилация от негови идеи в издаваното по време на парижкото му изгнание в началото на ХХ век списание „Обновеното училище“ и на „Свободна Младеж“ от началото на 30-те години на миналия век, издавана в Сарагоса от неговите млади ученици.

Г. Константинов

Днес понятието свобода е изгубило първоначалния си смисъл, защото господарите и техните учени лакеи и попове са направили всичко възможно да замъглят значението на този основен принцип. Представата за свободата е станала до такава степен повърхностна, че за нея говорят като за някаква стока, някакъв пазарен артикул за еднократна употреба, която не заслужава да ѝ се обръща особено внимание. Анархистическото образование е остро критикувано именно заради пораждания от него стремеж към свободата. Тази критика е предизвикана, освен от застрашените интереси на господстващите класи, още и от ширещото се и насаждано невежество сред „низшите класи“. Мнозинството разбира свободата като възможност всеки да прави, каквото си поиска.

В анархистическата педагогика свободата се разбира в нейното истинско значение. Пълната свобода на детето е единственото средство и условие, което му позволява да достигне зрелост и да бъде щастливо. Да бъдем свободни означава да обмисляме различните възможности и да изберем тази, която е най-добра за личностите. Това значи още да притежаваме волята и способността да разрушаваме бариерите пред развитието и постоянно да обновяваме средствата, както и самите себе си, без да се подчиняваме на когото и да било.

Анархистическото училище се стреми да възпита съблюдаването на няколко основни принципа, които се обясняват лесно:

Пълната индивидуална свобода

Тук трябва да подчертаем дебело противоречието между свобода и авторитет. Според педагозите-анархисти, авторитетът не дава нищо на учениците и само ги подбужда да се привързват към ценности, които през целия им живот ще ги теглят към подвижните пясъци на днешните обществени отношения между господари и роби, пречейки им да се изтръгнат от тях. Често обаче се допуска една грешка, която има тежки последици: като отхвърлят принципа на авторитета, те не го заменят с концепцията за уважението, забравяйки, че уважението към другите на основата на свободата дефинира същността на личността.

Играта, като достъп до знанието

Игрите, както е известно, са необходими на децата за тяхното умствено формиране, здраве и физическо развитие. Чрез играта детето си взаимодейства със себеподобните и развива всички свои заложби и качества. Ето защо е необходимо да се въвеждат игри във всеки клас през учебния период. Най-важният фактор на играта се състои в това, че в нея детето проявява своите желания и искания, затова то трябва да бъде поощрявано да бъде съвършено свободно, без да се страхува да бъде самото себе си. Колкото повече една игра е важна за детето, толкова по-интензивна става тя. Заедно с това, игрите са важен достъп към знанието. Момченцата и момиченцата често си играят на възрастни мъже и жени и когато достигнат зряла възраст, нерядко стават това, което са желали да станат, като деца. Освен това, игрите им помагат да развият чувството на алтруизъм. Ако децата са егоистични и се стремят да командват своите връстници, в хода на колективните игри те се научават, че могат да сполучат много повече с помощта на солидарността.

Отсъствие на изпити, конкурси и травматизираща конкуренция. Отказ от традиционните критерии за поощрения и наказания

В анархистическото училище традиционният изпит е напълно отхвърлен. Счита се, че този педагогически инструмент е напълно безрезултатен. От един изпит не може да се прецени и определи как работи учащият се. Не бива да забравяме и за страховете, мъките и проблемите пред които се изправят учениците по време на тези изпитания. Както и това, че те се чувстват нещастни неудачници или стоящи невероятно високо над останалите в зависимост от злополучната или отлична „оценка“. Изпитите се отразяват абсолютно негативно върху психиката на децата, могат да ги доведат до физически и душевни болести, които могат лесно да бъдат избегнати. В обществото, в което живеем, изпитът се разглежда като нещо напълно нормално, като едва ли не единствено средство за подбора на тези, на които е „съдено да заемат престижни постове“, отделяйки ги от обикновените трудещи се. Изпитите служат само за удовлетворение на чувствата на маймунска любов на родителите, на тщеславието и егоистичните интереси на мнозина преподаватели и се превръщат в истинско мъчение за учащите се както до, така и след провеждането им. В анархистическите училища всичко трябва да се върши с оглед ползата за учащите се. Всяко действие, което не съответства на тази цел, трябва да бъде отхвърлено като противоречащо на природата на свободното възпитание и образование. В тези школи не съществуват нито възнаграждения, нито санкции. Наказанието привиква ученика да зависи от авторитета и от страха. Преподавателите са длъжни да се откажат в своята практика от всякакви морални и материални наказания.

Съвместното обучение на учениците от двата пола, независимо от социалния им статус

Анархистическите училища се стремят да разрушат бариерите, издигнати от социалното неравенство. Анархистическата педагогика възнамерява да приключи с авторитаризма и затова, вместо конкуренцията, тя се стреми да развива интелектуалните способности и личните усилия, на които е способен всеки човек. Вместо да управлява поведението, тя се стреми към освобождение и повишаване на отговорността, без каквото и да е чувство за греховност и вина. Вместо наказание, тя практикува свободния и разумен диалог. Вместо строго установени програми – рационална култура и практика, пригодени към личния ритъм на съзряване и в интерес на развитието на всеки индивид. Вместо зазубряне и запаметяване – творчество и логическо мислене. Вместо натрупване на безсмислени знания – максимално възможно развитие на интелекта и изграждане на разностранни личности. И вместо агресивност – толерантност, самоуправление и самоопределение. Участието на възрастните не трябва да има заповедно-ръководещ характер, те да не налагат на всяка цена своите ценности, разбирания и мнения – ученикът трябва да придобие способността да ръководи сам собствените си постъпки. Функцията на възрастните се състои в това да предоставят на децата информацията, която ще им позволи да решат конфликтите си. Идеите не трябва да се натрапват – на децата следва да се предостави възможността да се съгласяват с тях или да не се съгласяват.

Необходимо е тези процеси да се развиват във всеки индивид, защото, ако се натрапват отвън, педагогическият подход би бил крайно противоречив.

Методологията на свободното училище

Първото решение, което взимат  децата, когато постъпват в училището, е да принадлежат ли към дадена група, или не. Съгласието да се стане член на групата води до придобиването на права и задължения, произтичащи от колективния начин на живот. Свободата предполага отговорност, а за осъзнаването ѝ е нужно време, защото съзнанието за нея трябва да се породи в личността, а не да ѝ се налага отвън. Постепенното придобиване на отговорност по пътя на колективния труд произлиза от практикуването на самоуправлението. Ако ученикът губи интерес, материалът трябва да се задълбочи и разшири, за да предизвика любопитството му. Инициативата трябва да дойде от него. Придобиваните по този начин знания съдействат за социализацията на индивида двояко: 1) Изучаваните теми се предлагат на общото събрание, за да превърнат познанията, произтичащи от тях, в общо достояние, а не на отделни единици. 2) Един или друг ученик, при желание от страна на другарите му, може да стане „наставник“ на други учащи се и да ги обучава, при свободен избор, в областта на някаква специфична материя. Такова процедиране води до спонтанно възникване на групи, основани на общ интерес. Такава е методологията на сътрудничеството и взаимопомощта. Учителят е призван да стимулира инициативите, личните търсения, изследователския дух, а също така да си сътрудничи с учащите се, ползвайки своя по-голям опит. Обучението тук се основава на разбирането, а не на запомнянето, на развитието на реалните практически и полезни знания като част от солидарната култура. Паралелно с това съдържание на интелекта, се развиват такива връзки между хората като сътрудничеството, взаимопомощта, взаимното уважение, солидарността. Всичко това свързва в едно личните и колективни интереси, свободата и отговорността. Такива са целите на анархистическата педагогика.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *