Анархистически идеи в Индия

печат
Индия
Индия

В Индия анархизмът никога не е имал точно това име. Влиянието на анархизма в Индия е преди всичко върху движенията за национално и социално освобождение.

Антиправителствена философия в древната индуска идея

В древната индуска идея се крие предшественикът на идеята за едно общество без гражданство. „Сатя Юга“ често е описвана като възможно анархистко общество, в което хората се управляват въз основа на универсален закон „дхарма“. Но докато обществото без гражданство се разглежда като възможност, голяма част от индуската политическа идея се фокусира върху вродената зла природа на човека и следователно върху божественото право на царете да управляват толкова дълго, колкото да предпазят хората от злото; в случай, че царете не управляват въз основа на „дхарма“, „правилата на науката“ допускат, че е по-добре да няма цар, отколкото да има такъв, който няма дисциплина. Това контрастира със западните понятия за всеобщото божествено право на царете, независимо от последствията.

Ганди и анархизмът

Джордж Уудкок твърди, че Махатма Ганди се е идентифицирал като анархист. Ганди декларира: „Държавното зло не е причината, а резултатът от социалното зло, както морските вълни са резултатът, а не причината за бурята. Единственият начин за излекуване на заболяването е чрез премахване на самата причина“.

Виждането на Ганди е, че насилието е източник на социални проблеми, а държавата е проява на това насилие: „Държавата е идеална и не използва насилие там, където хората са управлявани най-малко. Най-добрият подход към най-чистата анархия ще бъде демокрация, основана на ненасилието“. За Ганди начинът да се постигне такова състояние на общо ненасилие е промяната на съзнанието на хората, а не промяна на състоянието, което управлява хората. Самоуправлението е принцип от неговата теория за пасивна съпротива. Това самоуправление започва от отделния човек, след това отива до селско ниво, а после и на национално ниво; основното е моралната автономия на индивида, която е над всички други фактори.

Той изказва мнение, че отделното мнение е далеч по-добро и полезно от това на по-голямата част от населението, ако становището на мнозинството е неправилно. Съответно той отхвърля и парламентарната политика, и нейните инструменти за легитимация – политическите партии. Ганди също обсъжда книгата на Лев Толстой „Божието царство е във вас“ като книга за практическа анархистическа организация.

Бхагат Сингх

През 20-те години на ХХ век анархисткото движение е представено от един от най-известните революционери на индийската борба за независимост – Бхагат Сингх. Изучава трудовете на Михаил Бакунин, Карл Маркс, Владимир Ленин и Лев Троцки. Сингх пише в статия: „Крайната цел на анархистите е пълна независимост, при която никой няма да бъде луд за пари. Няма да има вериги по тялото или контрол от страна на държавата“.

В средата на 1920 г. Сингх започва въоръжаване на населението и организира народни милиции срещу британците. От май 1928 г. до септември 1928 г. публикува няколко статии за анархизма в периодичното пенджабско издание „Кирти“, в които се приравнява традиционната индийска идея за „универсалното братство“ с анархисткия принцип „без управници“. Въпреки, че е повлиян от трудовете на Ленин и Троцки, Сингх никога не се присъединява към Комунистическата партия. Анархистките идеи изиграват важна роля както в Гандисткото, така и в Сингхианското движение за безвластие.

www.wikipedia.org

Превод: Инферно

Остави коментар

  • В Ману-смрти , заровени под по-късни наслоения(и фалшификати) се говори за Сатиа Юга,времената на една Веда и една Каста.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *