Анархистите и „възродителния процес“

Георги Константинов

печат
Георги Константинов
Георги Константинов

… Събитията и у нас започнаха да се сгъстяват. На 20 май 1989 г. ми телефонира нашият стар познат Петър Бояджиев от Марсилия, за да съобщи за окървавените демонстрации в град Каолиново и други турски села и градове в североизточна България. Драмата беше започнала преди пет години с покръстванията на турското малцинство, за да продължи с атентатите и стотиците хиляди прокудени от родните си места. По този повод в Парижката организация изработихме и публикувахме следната декларация:

И НИЕ СМЕ ДЕЛИОРМАНСКИ ТУРЦИ!
„Патриотизмът е последното убежище на всички властващи мерзавци.“ – Тази сентенция на един френски мислител е валидна и за живковата диктатура. За да отклони вниманието на народа от проблемите на неизлечимата социална, икономическа и политическа криза и фалита на „социализЪма“, върхушката на БКП разпалва националистическите страсти и си служи с шовинистическо празнословие. В това отношение тя надмина всички свои предшественици от миналите буржоазни режими.
Преди пет години поредна жертва на нейната национална политика (след македонци, евреи, цигани, арменци и помаци) станаха турските работници и селяни – най-онеправданите сред пролетариите в България – хора, които вършат най-черната, „египетска“ работа в „развитото соц-общество“.
След като им забрани да говорят и пишат на майчиния си език, смени имената им и разрови като свиня архивите и гробовете на прадедите им, днес софийската клика изпраща наказателни експедиции в селата и градовете на „покръстените“ турци. Нейните наемни убийци с разноцветни баретки избиват, затварят или изгонват от страната с хиляди тия, които се осмеляват да протестират срещу гаврите на „кръстниците“, посегнали на човешкото им достойнство и отнели най-елементарните им човешки права и свободи.
Ордите на живковата диктатура са по-мръсни от башибозушките. Някога тия налитаха на въстаналите с оръжие в ръка средногорци срещу тиранията на султана. Днешните главорези избиват мирно турско население, което защитава независимостта на своя дух и човешката си същност с най-кроткото и безропотно средство – гладната стачка.
ГЛАВНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ВСИЧКИ ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НОСИ Т. ЖИВКОВ! Подпомаган от газетари и „учени“, след като твърдеше, че в България няма турци, днес правешкият главатар на патриотичните шпиц-команди отваря вратите на един милион свои поданици, предоставяйки им жребия на изгнаничеството в Турция.
Български народе, ти не трябва да останеш безучастен към съдбата на своите турски събратя от Делиормана и Родопите! Не само защото има ИСТОРИЧЕСКО ВЪЗМЕЗДИЕ! Народ, който не проявява солидарност с тези, които властта тероризира, бие, избива и изгонва от родните им огнища, НЕ ЗАСЛУЖАВА МЯСТО ПОД СЛЪНЦЕТО В НАШИЯ ВЕК!
Младо поколение, работници, селяни и служещи, наложената от червената армия диктатура на БКП на 9.9.1944 г. изживява своята последна година-две! Настъпват бурни и решителни времена. Не позволявайте да ви разделят и противопоставят чрез историческата глупост и бръщолевения за „милото отечество“ – ТО Е СОБСТВЕНОСТ НА ЖИВКОВЦИ. Подайте братска десница на всички потискани и унижавани малцинства! Образувайте ОБЩ ФРОНТ с тях срещу терористическата диктатура на партийния апарат и репресивните институции на държавата!
Организирайте се, въоръжавайте се, гответе се за безпощадна разправа с насилниците и с държавно-капиталистическите експлоататори и паразити!
Върху руините на съборената социална пирамида, въведете равно участие на всички в труда и разпределението на доходите от фабрики, стопанства, лаборатории и служби под контрола на въоръжените труженици.
Организирайте се във федерация на самоуправляващите се от въоръжения народ общини.
Създайте революционни трибунали за властващите престъпници!
Да живее СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ!
Да живее свободата, социалното равенство и братството между всички народи! Нека по-силно тресне бурята на Балканите!

ЗАДГРАНИЧНА АНАРХОКОМУНИСТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ

Това покръстване на българските турци от свети Тодор Живков с цел създаване „хомогенна българска нация“ по всяка вероятност е било поръчано от Брежнев или Андропов, за да се изпробва на живо ефектът от една евентуална по-мащабна операция за асимилиране на десетките милиони мюсюлмани в СССР. „Активното мероприятие“ на диктатурата обаче удари на камък. То предизвика в Турция, на Запад и дори у нас масови протестни демонстрации, манифестации, гладни стачки, литературно-журналистически изяви и т. н. от жертвите и в тяхна полза.
Протестните акции имаха мирен характер и в някои взехме участие и ние емигрантите. В една от парижките демонстрации, организирана от тукашните мюсюлмани, участвахме двамата с Ценко Барев. Тя завърши пред българското посолство в Париж, където скандиранията и виковете „Живков – убиец!“ се превърнаха в… „Българи – убийци!“, което дори и да бе оправдано поради подкрепата, която „компатриотите“ оказваха масово на официалната политика, ни принуди да изоставим демонстрантите, които, съзнателно или не, подпомагаха режима в София, който цели етническото противопоставяне и „разделяй и владей!“.
За да парират протеста на световното общественото мнение срещу това своего рода „етническо прочистване“ на едномилионното турско малцинство, в което физическите убийства бяха заменени с духовни, БКП и нейното правителство проведоха с помощта на своите репресивни „органи“ нови „активни мероприятия“, сред които:
1) Създаване сред турското население, с помощта на агенти на ДС, на псевдонелегални организации и чрез тях разпространение на приказки и позиви, гарнирани със слухове за сепаративни намерения и комплоти за обявяване на мюсюлмански автономни републики в Делиормана и Родопите, където живееха по-компактни маси български турци.
2) Пак с помощта на агенти на ДС бяха проведени няколко безцелни, поради което и безсмислени атентати във Варна, Пловдив и във влака при гара Буново. В последния случай имаше и жертви (майки с деца). Това окървавено „активно мероприятие“ на ДС целеше да покаже на света „безскрупулния и жесток лик на сепаратистите“ и да оправдае репресиите и духовния геноцид срещу малцинството.
3) Същевременно, ДС получи инструкции от Политбюро на ЦК на БКП да създаде компромати и срещу „външния враг“, т. е. срещу империализма и живеещата на негова издръжка вражеска емиграция, която се намирала под командата на разузнавателните му служби.
Според „Справка“ на „органите“ (на началника на 17-ти Отдел на ВГУ – Второ главно управление на ДС – полк. Ст. Стефанов) от 5.09.1985 г.: С подписаната преди няколко години от Рейгън директива № 138 тероризмът бе издигнат в ранг на държавна политика от правителството на САЩ.
Целта била с помощта на вражеската емиграция да се прехвърли на българска територия екстремистката и терористична вълна. За подривната дейност само през 1983 г. американското правителство отпуснало 3 000 000 долара… През 1981 г. за ръководител на терористичните групи на БОД бе определен анархистът Георги Константинов Георгиев, по чиято инициатива са разработени планове за провеждане на терористични акции против наши дипломати… Обмислял е и начини за прехвърляне в страната на групи от бегълци за провеждане на терористични акции… и т. н., и т. н.
Конкретните обвинения срещу нас за тези атентати отпаднаха чак след 1988 г., когато чрез един съдебен фарс ДС вмени вината на трима свои агенти от турски произход. Те бяха осъдени и… екзекутирани. През 1989 година последваха ред други „мероприятия“ за спасяване на потъващия „Титаник“ на социализма. За българската част от тези „мероприятия“ засега не можем да твърдим със 100-процентова положителност, че са „активни“, тъй като върху свободния достъп до архива на ДС е поставен воденичният камък на забраната. Прочее, аз излагам само фактите, оставяйки всеки сам да си направи заключенията. •

Георги Константинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *