Анархистите против болшевиките през 1919 г.

печат
През лятото на 1919 г. в отговор на репресиите на болшевиките против махновското движение група привърженици на Махно създава Всеруска организация на анархистите в нелегалност. Наред с експроприациите и терора (взривът на 25 септември 1919 г. в помещението на Московския комитет на РКП(б) в Леонтиевската алея е нейно дело), тя се заема с агитация, целта на която е създаване на масово движение на работниците против болшевишката власт и режима на ЧК.
За целта анархистите в нелегалност организират в московското предградие Красково нелегална печатница, в която отпечатват няколко позива и два броя от вестник „Анархия“ в тираж от по 3000 екземпляра. Публикуваме съдържанието им, защото нелегалните анархистически издания в Русия са рядкост, а статиите може би ще представляват интерес за съвременния читател.
Най-голямата статия в брой 2 на вестника („Ние се разграничаваме“) е включена във втория том на сборника „Червената книга на ВЧК“ от 1922 г.

НИЕ СЕ РАЗГРАНИЧАВАМЕ

Малко въведение.

На едно мирно събрание, докато това все още беше възможно, като анархисти възразихме на преждеговорившия болшевик приблизително следното:

Вие сте на власт в Русия, но какво се е променило? Фабриките и земята не са в ръцете на трудещите се, а в тези на държавата-предприемач. Наемният труд, който е основата на капитализма, съществува, поради което гладът и студът са неизбежни, а работни ръце липсват, въпреки безработицата. (При лениновия наследник Сталин този проблем беше разрешен, като безработните, обявени за лентяи, бяха натикани в ГУЛАГ – б. ред.). Заради „необходимостта да се потърпи“ в името на по-доброто бъдеще и за „защита на завоеванията“ вие съхранихте армията и бюрократичния апарат, отменихте правото на стачки, свободата на словото, на събранията, на печата. Така създадохте червения шовинизъм и милитаризъм, но защитават ли те работниците? Ще кажете, че буржоазията е отстранена, а работническата класа е на власт, но на това ви отговаряме, че на власт са само някои отделни работници – при това бивши работници, откъснати от своята класа. Угнетените реално не могат да бъдат на власт и когато властта се е самопровъзгласила за пролетарска, това е най-долнопробната измама. Ще възразите, че вие също искате анархия, но най-напред трябва да се сломи врагът, а след това властта от само-себе си ще отмре. Това е старият марксистки меншевизъм! Готови сме да повярваме, че вие лично, субективно може да имате най-добри намерения, но обективно, по същество, сте представители на чиновническата бюрокрация или на непроизводителната част от интелигенцията. На тях, дори ако анархистическият строй даде по-голямо от сегашното им благосъстояние, поради наглата си класово-бюрократична държавна идеология, имащите властта никога няма да се откажат от нея; затова, както не можем да очакваме мир между буржоазията и социалната революция и ни се налага да приложим сила, така не можем да очакваме примирие между властта и анархията и трябва да разрушим властта още сега.

Позоваването на фронта е любим прийом на всички властващи паразити и патриоти. Както Керенски запази в Русия капитализма, а призоваваше работниците заедно с Корниловци да отидат на фронта, за да защитават „свободата“, така и вие създадохте с царското офицерство вашата „безкомитетна“ милитаристична червена армия и ни зовете да не се бунтуваме против новия гнет, а да отидем на фронта и да защитим „вече постигнатото“.

…Нищо още не е постигнато и няма какво да защитаваме.

Ние зовем към незабавно въстание за хляб и свобода, а после ще защитим с оръжие свободата, а не робството!

…Ние, последователните анархисти, виждайки, че зад червената завеса на социализма се крие самодържавието на ЧК, минахме в нелегалност, за да имаме възможност да продължим борбата си за свобода.

…Нетърпими към всичко неподвластно им, през това време болшевиките предпочетоха да предадат Украйна на белите, само и само да удушат анархистическото непокорство. Те възстановиха столипинските военно-полеви съдилища (извънредни и „революционни“ трибунали), те разстрелват наши братя — борци за свобода. И с новото самодържавие ние поведохме същата борба, както със старото, отговаряйки със смърт за смърт! За две години революцията деградира, но в замяна на контрареволюционизирането на върховете, както винаги бива, в низините масите отново се революционизират и като повратен пункт, като начало на новото навдигане на революционната вълна е борбата, наченала на 25 септември 1919 г. (с вдигането във въздуха на помещението на Московския комитет на РКП(б) в Леонтиевската алея).

Като започнахме борбата за нова революция с новото държавно-капиталистическо самодържавие, ние очаквахме, както по времето на царизма, че ще бъде забранена дейността, ще бъде иззета цялата анархическа литература, че няма да допуснат никаква анархистическа легална организация, че да се наричаш анархист ще бъде толкова опасно, както беше и преди февруарската революция; че целият казионен печат ще започне идейна борба с анархизма, а практическата борба с него ще бъде с извънредното военно положение и извънредните мерки за сигурност. Ние вървим съзнателно към всичко това, защото сме длъжни да вкараме революцията в нелегалност, каквото и да ни струва.

…С болшевиките ние водим борба, те са наши врагове и ние не можем да ги заставим да я водят честно.

…Този въпрос обаче има още една страна и за да приключим с нея веднъж завинаги, сме принудени да изложим подробно нашата позиция.

Това е позорната роля на легалните така нар. анархисти – от анархо-болшевиките до „склонните към нелегалност, но само, че не сега“. Това е тяхното срамно съучастие в казионната измама. Именно те са виновни за това, че в течение на две години новите самодръжци можаха безнаказано да баламосват масите, че „всички анархисти са в червената армия и в „съветските“ учреждения, че анархистите признават, че Съветската власт защитава интересите на трудещите се“. Именно те дадоха на болшевиките възможност да пишат, че „никаква анархическа група не провежда терор против властниците“.

Именно тези „анархисти“ близо две години ни пречат да водим анархистическа борба против властта, плашейки, че в отговор на нелегалната ни дейност болшевиките ще се разправят с всички известни им (тоест, легални) анархисти; когато заявявахме, че групичките отстъпници не могат да ни заставят да се откажем от анархистическия метод на борба, когато им предлагахме, ако не могат да работят нелегално, просто да очистят политическата арена, те отговаряха: „Нека ни разстрелят, но няма да преминем в нелегалност!“

Приравнявайки болшевиките със самодържавието, заемайки непримиримата позиция на анархисти, можем ли да се приравним с тези, които заемат постове в служба на властта, които раболепничат пред новата „Държавна дума“ (ВЦИК) и представят пред света това като „пропаганда на анархизма“?

…Самодържавието не можеше да търпи някой да се назове анархист, но търпеше „октомвриеца“; болшевишкото правителство може да търпи литературата, съществуванието и даже дейността на новия „октомвриец“ (легалния „анархист“), но не може да търпи самото име анархист, още по-малко анархиста в нелегалност!

Като започваме нашата велика борба, ние не очакваме от властта честни прийоми на борба, но от „анархистите“, макар и в кавички, искаме да не помагат в измамата на властта, като ѝ предоставят услугите си от името на „анархизма“.

Настъпи пълно разграничение между властта и анархизма: властта не може да търпи повече анархизма, застрашаващ самото ѝ съществувание; затова предупредихме легалните „анархисти“, за да им дадем възможност да се приготвят за контраатака на властта. Те обаче не пожелаха да разберат, че анархизмът е гигантска вековна борба, в която е нужно да се постави на карта не само спокойното вегетиране, но и самият живот. Те искат на всяка цена да продължават своята интелигентска игра на гласуване на резолюции!

Синдикалистите заклеймяват „безумния опит“ и призовават черезвичайката към безпощадна мъст; останалите се разграничават от превръщането на думите в дела, надявайки се и занапред да избегнат господарската немилост.

Пред лицето на угнетените от целия свят ние се разграничаваме за последен път от слугите на новото самодържавие и им казваме: не сме виновни ние, че част от вашите угнетители и мошеници, въртящи се около властта, се наричат „анархисти“ – не към такъв анархизъм ви зовем; анархисти са тези, които винаги са били и остават с угнетените и които са принудени от властта да минат в нелегалност, докато властта ни унищожи или ние унищожим властта.

На „анархистите“ в кавички за последен път напомняме, че анархизъм и безопасност са несъвместими и че в гигантската борба между възродения царизъм и угнетените от него ще им се наложи да застанат на едната или другата страна. Докато не ѝ пречехме, властта ни търпеше, но скоро, много скоро, бялата или червена власт, все едно на коя ще се удаде да възтържествува, както във времето на реакцията от 1906-1908 г., не ще търпи черното знаме даже над лавките за мътеница, тя няма да търпи думата „анархист“ дори в кавички.

Ако не са способни да се борят, да си вървят в частния живот. В това ще им помогнем всячески. Но да се мотаят в краката на борещите се – това не ще допусне нито властта, нито ние анархистите!

Ако искат да вървят с нашите врагове, нека знаят, че участта на властта ще бъде и тяхна участ. Партийните комитети (макар и да се назовават „анархо-синдикалистки или комунистически“), които се солидаризират с болшевишките комитети, призовавайки към мъст и предлагайки услугите си на черезвичайката, за да разкрият нашата организация, нека се пазят да не ги постигне същата участ, като на тези, на които сега изразяват „съболезнованията“ си. •

в. „АНАРХИЯ“, № 2 (101) от 23.10.1919 г.

(със съкращения)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *