Анархистите в Кобани

печат

От две години в Рохава, в западен Кюрдистан, се поставят основите на социална революция. Предвид това, трудно е да пренебрегнем факта, че атаките срещу Кобани са в интерес на Турската държава и глобалния капитализъм. Абдюлмелик Ялджън и Мерве Дилбер от Революционно анархистко действие са в региона на Сюрук, на границата с Кобани, от първия ден на съпротивата срещу опитите да бъде помрачена народната революция, в солидарност с хората в региона. Взехме от тях интервю по темата за съпротивата в Кобани и революцията в Рохава.

От началото на съпротивата в Кобани вие сте организирали много протести, правите листовки и плакати. Участвате също в „граничната стража от жива верига“, организирана в селата на Сюрук, близо го границата с Кобани. Какво целите с отиването си там? Какво преживяхте?

МД: По време на революцията в Рохава границите между отделните части на Кюрдистан на сирийска и турска територия започнаха да се топят. Турската държава дори опита да построи стена, за да спре този ефект от революцията. По средата на войната за интересите на глобалния капитализъм и държавите в региона, кюрдският народ в Сирия направи стъпка по пътя, който води към социална революция. Благодарение на тази стъпка се създаде истински фронт, който води към свободата на хората и в Кобани започна тотална атака срещу революцията от страна на ИДИЛ – свирепа шайка, създадена от глобалния капитализъм. Като революционни анархисти, когато се запознахме със ситуацията в Кобани и цяла Рохава, за нас беше невъзможно да не се включим пряко в нея. Границите между държавите бяха изоставени и за нас беше жизнено важно да бъдем солидарни с народната съпротива в Кобани. В момента сме в 15-тия месец на революцията в Рохава. През тези 15 месеца организирахме много съвместни протести, правихме акции за популяризиране и подкрепа. По време на последната вълна от атаки срещу революцията в Кобани организирахме и улични протести. Трябваше да отидем и до границата с Кобани и да поздравим хората от кюрдския народ, борещи се за свобода срещу настъплението на шайката ИДИЛ. През нощта на 24 септември тръгнахме от Истанбул към границата с Кобани. Срещнахме наши другари, които бяха пристигнали малко по-рано и заедно започнахме своята жива верига в село Бойде, на запад от Кобани. Имаше стотици доброволци като нас, които дойдоха от различни части на Анадола и Месопотамия до границата и направиха 25-километрова жива верига по граничната линия в различни села като Бойде, Бете, Етманке и Дюшан. Една от целите на живата верига беше да спре всякакви хора, оръжия и логистична подкрепа за ИДИЛ от турската държава, чиято поддръжка за тази шайка е всеизвестна. В граничните села самият живот се преобрази в комуна, въпреки условията на война. Друга цел на нашата гранична стража беше солидарността с хората от Кобани, които трябваше да избягат от атаките срещу града, бяха задържани на границата със седмици и дори атакувани от турската жандармерия. През първите дни на нашата гранична стража прерязахме мрежите и пресякохме към Кобани заедно с хора, дошли от Истанбул.

Какво се случи, след като пресякохте границата към Кобани?

АЯ: В момента, в който пресякохме границата, бяхме поздравени с голям ентусиазъм. В граничните села на Кобани всеки, млад и стар, беше на улицата. Партизаните от НОЗ и ЖОЗ приветстваха разрушаването на границата със стрелба във въздуха. Шествахме по улиците на Кобани. По-късно имахме разговори с хората в Кобани и партизаните от НОЗ и ЖОЗ, които защитават революцията. Беше много важно, че границата между хората, която държавите бяха вдигнали, беше така разрушена. Това действие, в условията на война, показва още веднъж, че бунтовете и революциите не могат да бъдат спрени от граници и държави.

Имаше много новини, че хората, които участват в „граничната стража от жива верига“, и местното население по границата са атакувани от жандармерията и обикновени ченгета. Какво се опитва да постигне турската държава с този тормоз по границата?

АЯ: Вярно е, че политиката на турската държава е да атакува всеки, който участва в граничната стража и който живее в граничните села, както и всеки от Кобани, който се опитва да пресече границата. Понякога тези атаки зачестяват и продължават с дни. Очевидно е, че всяка атака има определено обяснение и определена цел. Забелязахме, че по време на почти всяка жандармерийска атака, камиони пренасят някакви неща към другата страна на границата. Няма как да разберем какво е точно съдържанието, но това са пратки за ИДИЛ. По силата на атаките можем да познаем кога трябва да се позволи на хората да пресекат границата, за да се свържат с ИДИЛ, кога се изпраща оръжие и кога трябва да се пренесат ежедневни доставки. Тези пратки понякога се прекарват с автомобили с официални номера, а друг път от банди, които се занимават със спонсорирана от държавата контрабанда. Нещо повече, тези спонсорирани от държавата банди заграбват имуществото на хората от Кобани, които чакат на границата. Жандармерията, от друга страна, позволява на хората да пресичат срещу 30% такса. Политиката на държавата срещу местното население е такава вече години наред. Поради войната тази политика сега става по-забележима. Атаките срещу границата се провеждат, за да бъдат сплашени хората в граничната стража и хората в граничните села.

Въпреки че турската държава отрича, повече или по-малко се знае, че тя поддържа ИДИЛ. Вие сега казвате, че могат лесно да се забележат дори хора, които пресичат границата, за да се присъединят към ИДИЛ. Значи в този регион не е тайна, че турската държава подкрепя ИДИЛ. Това помага ли на вашата работа по границата?

МД: Турската държава упорито отрича своята подкрепа за ИДИЛ. Точно когато публично отрича обвиненията пред медиите обаче, по границата се организират нови пратки. Много от тези пратки са достатъчно големи, за да се забележат лесно. Например различни автомобили пренасят „пакети с помощи“ към границата. Ние бяхме свидетели как десетки „сервизни автомобили“ с черни прозорци пресичат границата. Никой всъщност не се пита какво има в тези автомобили. Всички знае, че нуждите на ИДИЛ се задоволяват през този канал.

Можете ли да обясните историческото и съвременното значение за революционните анархисти на подкрепата за съпротивата в Кобани и революцията в Рохава, особено във времена като тези?

АЯ: Съпротивата в Кобани и революцията в Рохава не трябва да бъдат разглеждани отделно от дългата история на борбата на кюрдския народ за свобода. В земята, в която живеем, борбата на кюрдския народ за свобода се нарича „Кюрдски проблем“. От години тя се разглежда погрешно като проблем, чийто източник са хората, а не държавата. Повтаряме: това е борбата на кюрдския народ за свобода. Единственият проблем тук е държавата. Кюрдският народ се бори за свобода на съществуване срещу разрушението и политиката на отхвърляне на Република Турция от години и срещу другите политически власти в тази земя от стотици години. Днес тази борба се води срещу държавата и капитализма с организираната сила на хората. В лозунга „ПКК са хората, хората са тук“ става явно кой е политическият агент, който е проникнал във всеки отделен човек и коя е организираната сила. Откакто формирахме своите революционни виждания, нашите връзки с отделните кюрди, тяхното общество и организацията на кюрдския народ, в различен контекст, винаги са били на взаимна солидарност. Ние основаваме тези отношения на перспективата за борбата на народа за свобода. В борбата на народа за свобода анархисткото движение винаги е било катализатор. В годините, когато социализмът не можеше да излезе от Европа, когато нямаше теории за „правото на нациите да определят своята съдба“, анархисткото движение вземаше различни форми в различни региони на света и в борбата на народите за свобода. За да разберем това, е достатъчно да погледнем влиянието на анархизма върху народните борби в различни региони от Индонезия до Мексико. Също така, нито революцията в Рохава, нито борбата на Сапатистите в Чиапас попадат в определението за класическите националноосвободителни борби. Нацията като политически термин по дефиниция изисква държава. Следователно, докато разглеждаме народната борба за безвластническо самоорганизиране, трябва да стоим далеч от термина „нация“. От друга страна, нашият подход не цели да оприличи съпротивата в Кобани на някое друго историческо събитие. Днес различни групи споменават различни исторически периоди и сравняват съпротивата в Кобани с тях. Трябва обаче да сме наясно, че съпротивата в Кобани си е съпротивата в Кобани и че революцията в Рохава си е революцията в Рохава. Ако някой иска да свърже с нещо революцията в Рохава, която създаде основите за социална революция, той може да изследва социалната революция в Иберийския полуостров.

Въпреки че съпротивата в Кобани възниква извън границите на турската държава, демонстрации на солидарност се провеждат по цял свят. Каква е вашата преценка на ефекта от съпротивата в Кобани, на революцията в Рохава – по отношение на Анадола, но също и на Близкия изток и на глобално ниво? Какви са вашите прогнози за този ефект?

МД: Призивът за „серхилдан“ (кюрдската дума за бунт) имаше отзвук в Анадола, особено в градовете на Кюрдистан. Още от първата нощ (на демонстрации), всички на улицата приветстваха съпротивата в Кобани и революцията в Рохава срещу бандите на ИДИЛ и техния поддръжник – турската държава. Особено в градовете на Кюрдистан, държавата атакува народния серхилдан със своята полиция и военизирани формирования. Държавата и нейните поддръжници „хизбулконтра“ тероризираха Кюрдистан и избиха 43 наши братя. Тези кланета са белег за това колко се страхува турската държава от революцията в Рохава и от възможността такава революция да се разпростре на нейна територия. Атакувайки отчаяно от страх, турската държава и глобалният капитализъм се страхуват, разбира се, и от целия регион на Близкия изток. В Близкия изток, въпреки всички планове, опустошението и фабрикуваното насилие, социалната революция все още успява да избухне. Това бърка всички планове на глобалния капитализъм и регионалните държави. Те доведоха до такива сътресения, че въпреки всички извращения социалната революция да успее да избухне в Рохава. Тази революция е отговор на всички съмнения дали може да се случи революция в този регион и на глобално ниво. Тя засилва нашата увереност в революцията, особено за хората от региона, но също и в глобален мащаб. Целта на всички социални революции в историята е да постигнат глобална социална революция. От тази гледна точка ние призовахме международни анархистки групи да действат в солидарност със съпротивата в Кобани и революцията в Рохава. След нашия призив за солидарност, анархисти от различни части на света – от Германия до Атина, Брюксел, Амстердам, от Париж до Ню Йорк – направиха демонстрации. Поздравяваме още веднъж всички анархистки организации, които чуха нашия призив, организираха демонстрации и тези, които останаха тук с нас в живата верига за защита на границата.

От първите дни на настъплението на ИДИЛ медиите, спонсорирани от турската държава, обявяват многократно, че Кобани е на път да падне. След повече от месец обаче разбраха, че Кобани няма да падне! Кобани устоя и ще устои. Ние от вестник Мейдан приветстваме и сме солидарни с Кобани. Искате ли да добавите още нещо?

МД: Ние, като революционни анархисти, бяхме свидетели, живяхме и все още живеем с неизбежността и убедеността в революцията, дори в условията на война в нашия регион. Това, което се случва в Рохава, е социална революция! Тази социална революция, в която границите са изоставени, държавите изглеждат безсилни, плановете на глобалния капитализъм са объркани, ще се разпростре и в нашия регион. Ние каним всеки потиснат човек да погледне от гледната точка на потиснатите. С това съзнание ги каним и да подкрепят нашата организирана борба за социална революция. Това е единственият начин да покълнат семената, посети в Рохава, и социалната революция да се разпростре в по-големи региони. Да живее съпротивата на Кобани! Да живее революцията на Рохава! •

Интервю за турския вестник Мейдан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *