Анархистите в Руската революция

печат

gorelik„Освобождението на трудещите се е дело на самите трудещи се!“
Карл Маркс, като гавра

Авторът Анатолий Горелик, псевдоним на Григорий Владимирович (1890–1956), е анархист от 1904 г., арестуван многократно от царската полиция, през 1909–1917 г. е в емиграция – в Европа и САЩ, където е активист на анархо-синдикалното движение, редактор на вестниците „Рабочая речь“ и „Рабочий“, издавани в Чикаго през 1915-1917 г.
След революцията участва в анархистическите групи в Украйна, един от дейците на „Екатеринославската федерация на анархистите“, след това в КАУ „Набат“ в различни градове на Украйна и Москва, организатор на „Всеруския Черен кръст“, нееднократно арестуван от болшевиките. През 1922 г. е експулсиран от СССР, заедно с Григорий Максимов. Автор е на брошури за гоненията на анархистите в „Съветска“ Русия. През 1920-те години е редактор на в-к „Голос труда“ в Аржентина, където оглавява „Федерацията на руските работнически организации в Южна Америка“. Активист на МРА (Международната работническа асоциация – основана в Берлин през 1922 г.), Горелик е постоянен сътрудник на множество издания в Южна Америка, Испания и Франция. В 1940 г. е поразен от паралич, прекратява участието си в обществения живот и през следващите 16 години е прикован към леглото. Умира в Буенос Айрес на 66 години.
Следват откъси от неговата брошура „Анархистите в Руската революция“, издадена през 1922 г.

…На 3-5 юли 1917 г. кронщатските матроси, ръководени от анархисти и редови болшевики, демонстрираха в Петроград. (Върховете на болшевиките бяха против въоръжената демонстрация, а Троцки още на 5 юли се изказа на заводски митинги против манифестацията.) Правителството на Керенски с части от гарнизона разпръсна демонстрантите, кронщатци бяха обезоръжени, а анархистическите и болшевишките им организации – разгромени. Това приближи още повече анархистите към болшевиките. Общите партийни и групови интереси засенчиха интересите на трудещите се маси за изграждане на основите на новия живот. Някои анархисти даже заговориха за влизане в партията. Особено се увличаха от това сближаване „върховете“ – стари анархисти, неспособни да работят в масовото движение, преживели не едно разочарование и боящи се от „силните увлечения“.
Анархистическите „върхове-интелигенти“ не познаваха настроенията на масите. До тях достигаше само ехото на това движение, при това предимно в извратен вид. И те, вместо да разпалват по-нататъшните действия на масите, техните сили и стремления; вместо на основата на съвместната работа с масите да правят нужните изводи и да дават ясни съвети в анархистически дух; вместо да засилват тяхното още недостатъчно изкристализирало анархистическо съзнание; вместо да създават идейно силни кадри сред младите и енергични работници; вместо да хвърлят и своето „да“ върху везната на анархистическото движение, даваха указания за неизбежността на диктатурата на болшевишката партия, изпадаха в краен „синдикализъм“ или проповядваха анархоболшевизма. От никъде не се раздаде гръмкия зов за създаване на свой анархистически фронт.
… Аз лично считах и считам, че в Русия нямаше Социална революция нито преди, нито след октомври 1917 г. Затова създаването на анархистически фронт – т. е. създаването на антиавторитарни, свободни работнически и селски организации, както и „специфични организации“ на анархистическите сили през 1917 г. – нямаше да извърши в Русия Социална революция, но би могло тогава в Русия да се създаде най-богатото масово работническо-селско анархистическо движение и да се положат основите на Социалната революция.
Извикан от работниците в Донецкия басейн, отседнах в Екатеринослав (днешният Днепропетровск – б. ред.) и срещнах такива симпатии към анархистическата мисъл, каквито трудно можех да предвидя. Само в Донецкия басейн анархистите щяха да наберат стотици хиляди членове, ако бяха решили да създават анархистическа „партия“.
Идейните работници обаче бяха малко, даже твърде малко. Всяка седмица пристигаха десетки представители на работниците от различни места на Донецкия басейн и областта, искаха от нас хора, литература, идейна и духовна помощ. Подготвени анархисти обаче нямаше. Колкото и да пишех до Петроград и Москва, където бяха отседнали по-голямата част от идейните анархисти, не успях никого да мръдна от мястото му. Така анархистическата мисъл се разтваряше в масовата и ставаше примитивна.
… В анархистическите редици също започна движение към винтовката; всичко младо и пълно с живот, както и всичко недоизградено идейно, се хвърли в отрядите и се увлече от „боевизма“ (насилията, грабежите и другите спътници на гражданската и на войната изобщо), който завърши само с края на фронтовете. Много анархисти загинаха на фронтовете, много други се вляха в редовете на Червената армия, където са и до сега. За анархизма тези другари в голямата си част бяха изгубени.
…Вместо да използват отслабналата вяра на масите във властта и слабостта на самите властнически правителствени организации на болшевиките и да поведат усилена пропаганда на идеите на анархизма; вместо да разработват теоретическите и практически въпроси на стопанското строителство на страната на анархокомунистически начала; вместо да бъдат сред масите и да продължават анархистическата работа; вместо да отговарят от анархистическа гледна точка на наболелите за работническите и селските маси въпроси на новите форми на обществото и практическите стъпки към тях и т. н., и т. н., много анархисти, особено сред анархистическата „интелигенция“, започнаха яростна защита на „тактиката“ на болшевиките, считаха тяхното пребиваване във властта за неизбежно и призоваваха редовите анархисти към „творческа“ работа с болшевиките. Мнозина анархисти влязоха в партията, много заеха отговорни постове. Влезлите в партията в голямата си част заявяват и сега, че са анархисти, а мнозинството от заелите постове си останаха на тях. (Имената не са толкова важни, но за да не бъда голословен, ще посоча няколко по-известни анархисти: работника Алфа (Аникет), Лис, Кибалчич, Новомирский, Краснощеков-Тобинсон, Осурский-Чикагский, Самсонов, Барон-Лондонски, Саша Фелдман, Равкин и безброй други, които влязоха в Руската компартия (Самсонов като член колегията на Всеруската ЧК, един от главните и най-страшни преследвачи и душители на анархистите); Рощин-Гросман, Шатов, Сандомирски, Алейников, Каменецки, Таратута Саша, Ротенберг, Дукалски, Хаим Лондонски (Гейцман) и маса други, станали „съветски анархисти“ или анархоболшевики; А. Шапиро, Максимов, Беркман и много други – бивши съветски анархисти. Не говоря изобщо за съчувстващите и полусъчувстващи на болшевишкия „Велик опит“.
По-ужасно и по-страшно от всичко обаче беше, че именно тези „анархисти“, с повече или по-малко известни имена, се занимаваха с „осведомяването“ на чужбина. Именно тези „товарищи“ информираха другарите, които пристигаха в Русия и разпращаха своите писма по цяла Европа със сензационните си „информации за „Социалната Революция“, „за изгряващата заря от Изтока“ – даже тогава, когато десетки анархисти вече бяха разстреляни и стотици гниеха в болшевишките тюрми под всевъзможни измислени обвинения и претексти: анархо-бандитизъм, махновщина, анархо-контрареволюционери и пр.
… Анархистическата работа сред масите обаче се развиваше. Хиляди редови анархисти-работници останаха при масите и продължиха своята работа. Почти във всички големи промишлени центрове анархистите се ползваха със симпатиите на масите. Цели железопътни участъци бяха под идейното влияние на анархистите. Централният орган на пощенските служители се редактираше от анархисти. Донецкият басейн, Донският промишлен район бяха изцяло под влияние на анархистите. Като пример може да послужи Екатеринослав – един от центровете на Донецкия басейн. Секретари в съюзите на металурзите, на лекарите, на дърводелците, на обущарите, на шивачите, черноработниците и мелничарите и много други бяха анархисти. Във фабрично-заводските комитети на Брянския завод, на заводите Гантке, Днепровския, Шадуард, Тръбния, Фрунклин, Днепровските работилници, руското дружество (Каменское) и в много други анархистите бяха в мнозинство и председатели на тези комитети.
В проведената в Екатеринослав по повод октомврийския преврат демонстрация, начело на 80-хилядното множество беше Екатеринославската Федерация на Анархистите и работниците от Брянския Завод, с черни знамена.
… В селата, особено в Украйна, работата на анархистите беше много плодотворна. В този период тя даде възможност да се развие свободното доброволно революционно-въстаническо движение в украинските села. … Независимо от ренегатството и „дезертьорството“ на болшинството „интелигентни сили“, в много градове на Русия се издаваха анархистически ежемесечници и ежеседмичници, които по това време наброяваха около 30-40. За времето на революцията излязоха до 100 периодични издания. Много загиваха след първите броеве, а много други излизаха по-продължително време. Заслужават да бъдат споменати, без да ги оценяваме, „Голос Труда“, „Буревестник“ „Свободная Коммуна“, „Вольный Кронштадт“ в Петроград и Кронщад; „Анархия“, „Труд и Воля“, „Вольный Голос Труда“, „Подпольная Анархия“, „К Универсалу“, „Универсал“ и „Вольная Жизнь“ в Москва; „Хлеб и Воля“, „Рабочая Мысль“, „Набат“ – на Конфедерацията в Харков; „Свобода внутри нас“ в Киев; „Анархист“ в Ростов; „Голос Анархиста“ в Екатеринослав. Имаше вестници и списания в Саратов, в Одеса, в Елисаветград (днешният Кировоград – б. ред.), в Гуляй-поле и много други места. Във всеки голям град се създаваха повече или по-малко солидни издателства. Анархистическата литература беше разпространена по цяла Русия в голямо количество. Прокламации и брошури се печатаха в десетки и стотици хиляди.
По цяла Русия в това време анархистите работеха трескаво. Свикваха се конгреси, конференции, съвещания; създаваха се анархистически областни и др. обединения, разнородни анархистически бюра и пр.
Влиянието на анархистите сред работническите и отчасти сред селските маси беше толкова голямо, че не даваше покой на болшевиките и те не пропускаха да се възползват от първия попаднал им предлог, за да разгромят анархистическите организации почти по цяла Русия. Подготовката (преди разгрома и още повече след разгрома!) започна с най-ужасното очерняне на анархистите в казионната болшевишка преса. Употребяваха се най-подлите начини, за да се създаде „обществено мнение“, че се разгромяват и обезвреждат най-страшните контрареволюционери и углавни престъпници. Болшевиките използваха целия арсенал от лъжи и подлости, оставен им в наследство от техните учители Маркс, Енгелс и Либкнехт, и даже ги надминаха, защото имаха в свои ръце властта.
Погромът започна с нощна атака през април 1918 г. срещу московските анархисти, които бяха окупирали по това време около 25 богаташки къщи. Още в навечерието на погрома болшевиките раздали някакви оръжия на анархистическите организации в Москва и в същата нощ, без всякакво предупреждение, открили огън с картечници и оръдия по домовете, където мирно спели анархистите. В някои домове анархистите, мислейки, че са обкръжени от белогвардейци, отговорили със силен огън. Грохотът на оръдията и трясъкът на картечниците се разнасял по Москва през цялата нощ. Това настъпление е ръководено от самия бъдещ председател на Унгарската социалистическа съветска република – Бела Кун.
Анархистическите организации са разгромени, клубовете – разгонени. Цялата анархистическа преса – забранена, конфискуваната анархистическа литература е унищожена. (Много другари са били вдигнати полуоблечени. Един от анархистите – другарят Ф. – запитал следователя, който водил това дело: „Защо правите това?“ Следователят отвърнал: „Представителите на Антантата стоят във Вологда и отказват преговори, заявявайки, че с правителство, което върви ръка за ръка с анархисти и им е дало такава свобода, те не могат да преговарят… Не можехме да постъпим другояче. Вие сами трябва да разберете, че иначе не бихме могли да постъпим.“). •

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *