Анархистите за бежанците

печат

Често задавани въпроси

Вярно ли е, че анархистите „бягат“ да си кажат позицията по „бежанския проблем“?

Не е вярно.

За разлика от елитарни мислители като Андрей Райчев и Михаил Константинов, ние не робуваме на клиширани представи за мигрантите, било в умилителна, било в очерняща насока. Пак за разлика от споменатите господа, не смятаме, че „нашествениците трябва да бъдат спрени на всяка цена“ – тлъст намек за куршуми. Не приемаме и рецептата „да им станело зле в Европа, да не им дават папо на аванта – така нямало повече да прииждат“.

Това са глупости – и то подканящи да ударят българските гурбетчии в Европа. Глупост е и гениалната идея за „покръстване“ на бежанци – пак изблик на нашенската „интелигенция“. Какво печелим от замяна на една религиозна отрова с друга?

Решението на „кризата“ е наистина елементарно и близко до акъла – за да не бягат хората от едно място, изходът не е „да стане лошо“ за тях там, накъдето напират. Трябва ДА ПРЕСТАНЕ ДА Е УЖАСНО там, откъдето по всякакъв начин гледат да се махнат.

Западните правителства разръчкаха страните в Близкия Изток и Африка. След Втората световна война милиони турци и араби от европейски колонии възстановяваха от разруха Германия и Франция. Днес работодателски групировки също не са ревнали, че притокът евтина работна ръка (включително контингент за „сенчест бизнес“, който накрая пере пари и задвижва икономиката на европейския капитализъм чрез легални фирми) накърнява интересите им. Следователно, не картечници по границите, не отказ от човечност с различни извинения, нито превръщане на Гърция, България, Македония и Турция в бежански концлагери ще спре „потока“. Единствено спиране на картечния, оръдеен и бомбен огън в „тези страни“ ще ликвидира част от проблема. Пълното му решаване лежи в спиране на войните и пресушаване на тресавищата от мизерия по света.

Ние обаче виждаме ОТКАЗ от решение, виждаме ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ на проблема – бежанските „центрове“ реално ще станат концлагери, а редовите европейски граждани – надъхани да търсят причините за белята навсякъде другаде, само не в собствената си система.

Междувременно отделените днес средства за огради и пазачи биха били достатъчни да позволят съвземане и подобрение в проблемните региони, източници на мигранти. Западът обаче НЕ ЖЕЛАЕ да си отглежда конкуренти за печалбата от световните и даже регионалните пазари. Затова бежанската криза наистина НЯМА РЕШЕНИЕ в рамките на капиталистическата система, която е основана върху съперничество и потисничество и която винаги ще създава бежанци.

Вие упорито наричате тези хора „бежанци“, въпреки че те са престъпници, тъй като нарушават закона, защото преминават нелегално границата, а бежански статут не им е признат.

Отношението ни към закона е меко казано скептично. Законът съществува, за да вземат немалки заплати законотворците, да печелят добри хонорари адвокатите, да имат приличен доход полицаи и съдии. За законопослушното простолюдие законът е гегата, която го кара да пасе където трябва и най-вече – да не пасе където не трябва. Законът може да обяви за престъпник всекиго – едно от последните съдебни решения обяви за „съучастник“ жертва на прегазване, защото не внимавала на пешеходната пътека. Законът вече обяви за престъпници клошарите, които ровят в боклука. Законът е на път да обяви всички, които са отвратени от изборите, за престъпници. Статутът „бежанец“ не регистрира факта дали някой реално бяга от зона на военни действия. Статутът е само бележка, че бюрокрацията е благоволила да признае очевидното.

Какво е тогава вашето решение на проблема?

Първо, ние изпитваме съмнения дали това наистина е толкова реален проблем, а не медийно раздута истерия – досега Европа се е справяла с имигрантите. Как се е „справила“ впрочем – личи си. Продуктите на лицемерната „толерантност“ и богатата на бизнес възможности „интеграция“ мотивира родени в ЕС „чужденци“ да бомбят съгражданите си, а за техните действия опират пешкира нещастниците, затънали в калта на „бежанските центрове“. Грешката е в методите на евровластите, не в „качеството на материала“ прииждащи.

Нашето решение е социална революция. Тя ще настъпи, когато сегашният ручей стане без преувеличение истински бежански поток и то ако онеправданите европейци им протегнат ръка за обща борба за нов свят.

Наистина ли анархистите „не виждат“, че мигрантите са варвари и нашественици, опасни за България и Европа?

Темата за бежанците всъщност не е актуална за България – страната ни нито е цел на миграцията, нито даже участък от маршрута. Затова – никакво съгласие с политическите банди в Париж, Берлин и Брюксел, нито с тези в Москва, Вашингтон, Лондон да ни натрапят грижи за предизвиканото от тях безобразие, а организиране на движения против съществуващата в Европа и света обществена подредба.

Стоте хиляди третомартенски поклонници на Шипка слепи ли са за факта, че „родната“ власт се държи поне толкова зле с народа, колкото султанската преди 138 години?

Защо анархистите не показват поне притеснение за стопяващата се „българска нация“?

Изчезването на българите „като нация“ няма никаква връзка с „нашествието“. Българите просто БЯГАТ. Включително от умението да боравят грамотно със собствения си език. Надути патриоти често упрекват мигрантите, че „са млади и здрави, а не се бият у дома“. Същото СЪС СТРАШНА СИЛА важи за българите – защо не се биете за добро бъдеще, а се измъквате към „папо на аванта“? Щатните патриоти обаче не ни приканват да се бием „за народа“, те заемат страната на най-главния народен душманин – властта, въвличат ни в нейните преструвки за „реформи“.

Така че нека не роним сълзи и сополи за „изчезването“, докато сами активно изчезваме. Никакви забрани и предписания не ще спрат изчезването – както бодливата тел не спира бежанците. Нещо, което умира, ще умре, щом няма воля за живот, щом няма сила да увлича умове и сърца, а притежава единствено безсилието да принуждава, да се натиква в измислени някакви калъпи, в клишета с маркер „истински българин“. Ако стандартът „истински българин“ не е преди всичко стандарт за човек, и то човек свободолюбив, верен както на своята, така и на чуждата свобода, никакви други показатели не го правят „истински“, той си остава нищожество.

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *