Анархия за зрелостници – въпроси и отговори

1. Що е „анархизъм“? Какво е „анархия“? Кои са „анархистите“?

Анархизмът е идея за това, как може да се живее по-добре. Анархията е начин на живот. Анархизмът е идея за това, че властта, правителството и държавата са ненужни и вредни. Анархията е общество без управници. Анархистите са хора, които искат да живеят в анархия, както някога са живели нашите прадеди. Хората, които вярват в правителството (либерали, консерватори, социалисти или фашисти) се наричат „етатисти“ (властници, държавници).

Може да ви се стори, че анархизмът е чисто негативна идея, че тя е само против „нещо“, но в действителност, анархистите имат много позитивни идеи за безвластническото общество. За разлика от марксистите, либералите или консерваторите обаче, те не натрапват някаква конкретна схема.

2. Нима анархистите не са „бомбаджии“?

Не – поне в сравнение, да речем, с правителството на САЩ, което всеки ден хвърля върху Ирак повече бомби, отколкото всички анархисти в света, като политическо движение, са хвърлили за 150-годишното си съществуване. Защо не чуваме да се говори за „президенти-бомбаджии“? Нима е толкова важно дали бомбите се доставят хоризонтално, както е в случая с анархистите, или вертикално, както това го прави армията на САЩ?

Анархистите са били активни много години в много страни, било с авторитарни, било с демократични правителства. Понякога, особено в условия на жестоки репресии, някои анархисти са хвърляли бомби, но това е било по-скоро изключение. Стереотипът на „анархиста-бомбаджия“ е създаден от журналисти и политици в края на ХIХ век и до сега те не могат да се откажат от него. Още тогава обаче този образ е бил силно преувеличен.

3. Съществувало ли е някога, някъде анархистическо общество, което е работило?

Да, хиляди и хиляди такива общества. Поне през първия милион години, всички хора са били ловци и събирачи, и са живеели на малки групи от равни, без власт и йерархия. Това са били нашите прадеди. Анархистическото общество е „работило“, иначе никой от нас не би се появил на бял свят. Държавата е само на няколко хиляди години и тя все още не е победила последните анархистически съобщества, като тези на австралийските аборигени, на бушмените или пигмеите.

4. Но нали не можем да се върнем към такъв начин на живот?

Почти всички анархисти ще се съгласят с това, но е полезно дори и за тях да изучават тези общества и да заимстват някои идеи за това как може да се устрои едно напълно доброволно, във висша степен индивидуалистично, и в същото време склонно към взаимопомощ общество. Много анархистически племена например са си изработили твърде ефикасни методи за разрешаване на конфликти, включващи посредничеството и ненатрапвания съд. Техните методи работят по-добре от нашата съдебна система, защото роднини, приятели и съседи на спорещите, които, като общуват в дух на приятелство и доверие, убеждават страните да се съгласят да намерят някакво компромисно решение на проблемите, приемливо за всяка от тях. През 70-те и 80-те години на ХХ век, учени се опитаха да пренесат някои от тези методи в американската съдебна система. Естествено, подобни „присадки“ увехнаха и отмряха, защото те могат да съществуват само в едно свободно общество.

5. Анархистите са наивни – те мислят, че човек е добър по природа.

Не е вярно. В действителност, анархистите отричат идеята за вродената корумпираност или за „първородния грях“. Това са религиозни идеи, в които повечето хора не вярват. По правило, обаче, анархистите не вярват и в природната доброта на човека. Те приемат хората такива, каквито са. Човек не може да бъде някакъв „по природа“. Ние, живеещите при капитализма и неговия съюзник – държавата, сме просто хора, които никога не са имали шанса да бъдат това, което бихме могли да бъдем без тях.

Макар анархистите да апелират към по-добрите качества на човека, те също често се обръщат към неговия егоизъм и егоцентризъм. Анархизмът не е доктрина на саможертвата, макар мнозина анархисти да са се сражавали и загивали за идеите си. Анархистите вярват, че осъществяването на техните основни идеи ще означава по-добър живот за всички или почти за всички.

6. Как можем да бъдем уверени, че хората няма да извършат престъпления един срещу друг без държавата, която регулира престъпността?

Ако не сте уверени, че обикновените хора няма да вършат престъпления един срещу друг, какво ви кара да вярвате, че държавата няма да върши престъпления срещу всички нас? Нима хората, които се стремят към властта, са толкова самоотвержени, толкова честни, нима толкова силно превъзхождат тези, които искат да управляват? В действителност, колкото по-малко им се доверявате, толкова повече причини има да станете анархисти. При анархията възможностите са равномерно разпределени между всички хора. Тях ги има у всеки, но у никого не са в излишък. При държавата възможностите са концентрирани в малка група хора, докато всички останали са почти напълно лишени от тях. С коя от двете сили ще е по-лесно да се преборим?

7. Но нека се върнем в реалния свят – какво би станало, ако нямаше полиция?

Както е забелязал анархистът Алън Торнтън, „Полицията не защитава; тя отмъщава“. Забравете за Батман, който се разхожда из града и предотвратява престъпленията в процеса на извършването им – полицейският патрул почти никога не изпреварва престъпниците и много рядко ги залавя. Когато в някои райони на Канзас Сити отменили тайно полицейските патрули, нивото на престъпността останало непроменено. Други изследвания доказват, че и работата на детективите, експертите по криминалистика и т. н. не влияе на това ниво.

Когато обаче жителите в някои райони се договарят да следят за домовете си и да плашат престъпниците, последните се насочват към други райони, които се охраняват от полицията. Те знаят, че там опасността за тях е по-малка.

8. Съвременната държава обаче се включва постоянно в регулиране на ежедневния живот. Почти всяко действие има някаква връзка с държавните институции.

Това е така, но ако се замислим, ежедневният живот е почти изцяло анархичен. Трудно е да срещнете полицай, освен когато ви глобява за превишена скорост. Доброволните съглашения и взаимното разбиране преобладават почти повсеместно. Както е писал анархистът Рудолф Рокер, „даже под гнета на най-страшния деспотизъм, по-голямата част от личните взаимоотношения на човека с други хора се осъществяват посредством свободния договор и кооперирането, без които животът на обществото би бил невъзможен“.

Семейният и сексуалният живот, дружбата, покупките и продажбите, молитвата и отдихът са анархични. Даже на работното място, което мнозина анархисти считат толкова враждебно, колкото и държавата, работниците се кооперират, за да намалят количеството на работата, за да я изпълнят.

Някои хора казват, че анархията „не работи“. В действителност, тя е почти единственото нещо, която работи! Държавата почива върху основата на анархията, както и икономиката.

9. Нима анархистите не са атеисти? Болшинството хора не са атеисти.

Не е задължително да си атеист, за да бъдеш анархист. Анархистите уважават всяко лично схващане. В историята много анархисти са били атеисти, защото църквата е била съюзник на държавата и защото е пречила на хората да мислят самостоятелно. Всички анархисти са против нечистия съюз между църквата и държавата – в Иран, в Израел или в САЩ.

Имало е обаче и много влиятелни християнски (Толстой, Дороти Дей), юдейски (Пол Гудман) и мюсюлмански (Хаким-Бей) анархисти, както и такива, които изповядват традиционните източни религии или езичеството.

10. А културата?

Анархизмът винаги е привличал щедрите и творчески души, които са обогатили нашата култура. Сред поетите-анархисти са Пърси Шели, Уилям Блейк, Артюр Рембо и Лорънс Ферлингети. Сред известните американски есеисти-анархисти са Хенри Дейвид Торо, а през ХХ век Пол Гудман, Дороти Дей и Алекс Комфорт. Учените Браун и Пиер Кластр. В литературата анархистите са твърде многобройни, за да можем да ги изброим всичките, но не можем да не споменем Толстой, Оскар Уайлд и Мери Шели. Списъкът на художниците-анархисти включва Гюстав Курбе, Жорж Сьора, Камий Писаро и Джаксън Полак. Анархисти са и такива музиканти като Джон Кейдж, Джон Ленън, групата CRASS и много други.

11. Да предположим, че сте прав и че анархията наистина е най-добрият начин на живот. Но как да унищожим държавата, ако тя е така силна и агресивна, както казвате?

Анархистите винаги са мислили по този въпрос. На него няма прост отговор. В Испания около милион анархисти през 1936 г. се сражаваха на фронта с фашистите и в същото време поддържаха работниците в стремежа им да експроприират фабриките и помагаха на селяните да създават комуни, при опита на Франко да извърши военен преврат. В Украйна през 1918 г.-1920 г., където те се сражаваха едновременно срещу монархисти и болшевики, те правеха същото, но не така ще унищожим държавата през ХХI век. Болшинството анархисти считат, че Генералната стачка (или масовият отказ от работа) може да изиграе решаваща роля при унищожението на държавата.

12. Ако вие сте против всяко правителство, то би трябвало да сте и против демокрацията?

Ако под „демокрация“ разбираме правото на хората да се разпореждат с живота си, тогава всички анархисти са „неизплашени джеферсонови демократи“, както ги наричаше американският анархист Бенджамин Тъкър, тоест единствените истински демократи. Но демокрацията не е това. В реалния живот, част от хората (в САЩ, малцинството) избират шепа политици, които след това контролират живота ни, издавайки закони и използвайки назначени полицаи и бюрократи, за да ги прокарат в живота, независимо от това, дали те се нравят на народа или не. Както е писал Русо, който не е анархист, при демокрацията хората са свободни само в момента на гласуването. През цялото останало време те са роби на правителството. Освен това, политиците и бюрократите се намират под силното влияние на едрия бизнес, а често и на някои други групи. Всички знаят това, но някои мълчат, защото получават облаги от властта. Голямата част от останалите мълчат, защото знаят, че да се протестира е лошо – за това те могат да бъдат заклеймени, като „екстремисти“ или дори „анархисти“. Отлична „демокрация“, няма що! •

Боб Блек

(следва)