Анархизмът, анархистите – хаосът и безредието

печат
Уважаеми читателю,

Говориш с един анархист с незавидна, под 150 лв пенсия. Може би и твоята заплата или пенсия е толкова и винаги, когато правиш покупка на стока се съобразяваш колко са ти парите в джоба и тогава определяш към продукт с каква цена да се насочиш. А знаеш ли, човече, в такъв момент как ще подходи моят и твоят президент, министър председателят, човекът от парламента или нашият съсед бизнес авантюристът, които са с 1500 лв месечен доход? Всички тия благородни чеда се извисяват многократно по-високо над хилядите с доходи все под 150 лв, дето се чукат по челата защо са с 30-40 години трудов стаж, творили, строили и произвеждали.
Избрахме ги да ни подобрят живота, да стане по-добър от вчера. С тяхното балансирано действие и с плода от нашия труд да ни повишат заплатите и пенсиите. Но той животът става все по-горчив, потруден. На това анархистите основателно казват: за всички времена и навсякъде героят е този, който произвежда благата, на полето, във фермата, в завода, във фабриката, дори и при ненормиран работен ден. Той не бива да ходи гладен и животът му да протича в мизерия с недостатъчно средства да покрие разходите на семейството си. С какво спокойствие се разхожда президентът, министрите, народните представители и другите величия по върховете на властта с 1500 лв в джоба на пазара в магазина? Хора, които ти, аз и много други сме ги избрали да се грижат и за нас и до кога ще вярваме на лъжливите обещания? Ако имаме възможност да прочетем всеки издаван вестник, ще се уверим в една тъжна истина. Колко се е ограбило, граби и се краде от държавата и народа. Колко средства са присвоили управници, служители и бизнес авантюристи. Няма ги фермите, в които гъмжаха стадата от животни. Пустее земята, която ни хранеше, дори се изнасяха стоки и продукти в чужбина. Няма ги трудовите хора да обработват тази плодородна земя. Милиони наши граждани слугуват в чужбина. Потъваме в батака на неграмотност, занижено до минимум здравеопазване. Постоянно нечовешко вдигане цените на стоки и услуги. Внос на менте продукти от чужбина, а нямаме сили да си произведем редовна и с добро качество продукция. От този хаос по-голям не помни историята ни. А властващите си преразпределят сътвореното от трудовия народ.

Кога ще се излекува дълбоката рана, нанесена ни от прекрасната капиталистическа система? Добра и отлична за управници хищници и авантюристи. А народът, докато ги търпи, ще им робува. Такава ли му е заслугата на този народ?

Тук точно анархистите казват НЕ. Всички сме граждани на тази мила страна, а сме и от трудовия фронт и на нас се пада да празнуваме спокойни, но ядец, мой братко, мой съседе и т.н. Анархистите това не го приемат и за туй сме поставени на подсъдимата скамейка. Затова, че сме за правдата. А ти сам си определи кой път да хванеш – ограбван от собствените ти ненаситни алчни избраници. И не гледайте с ирония анархистите и техния вестник. Ние не гласуваме. Не избираме хора, които са избрани да ни забравят. Вниманието им е 95% за себе си и 5% за народа колко да сме едва живи. А как ще живеем никой не ни пита. Вие гласувате, избирате ги, устройвате ги на високоплатени постове и очаквате от тях с ресурса от произведеното от целия трудов народ да ви бъде подобрен животът. Но гласът ви остава глас в пустиня. Избрахте ги и си казахте: избрахме си наши хора. Но се разбра – те са ваши, а вие не сте техни. За вас и нас минимума или нищо. За тях максимума. Със собствения си глас вие ставате жертва на ваши бъдещи управници – мафиоти носители точно на хаоса и безредието. Сигурно и за този хаос са виновни анархистите. Управниците нас ни презират, но вие, драги приятели, нямате право, щото сте от нашата черга и мизерствате наравно с нас, макар че сте поддръжници на тази или онази от различни цветове партия.

Анархизмът и анархистите са да има за всеки работа, хляб и нормален живот и разликата в заплати и пенсии да не бъде 10-15 пъти и повече. Ако не сме прави, съдете ни, но справедливо. Грешно е становището на мнозина, че ние сме за хаоса и безредието. Не търсете хаоса в анархистите, търсете го точно в притискащото ни тъмно ежедневие изпълнявано от избраниците народни, дето ни ограбват без жалост и без морал човешки. Ако приемете това наше виждане, този обективизъм, това тълкуване на пълната истина без измислици и заблуди, то и във вашата душа, виждания, а и в самите вас – това са чертите на чисто анархистическото виждане. Всеки човек с добри чувства към останалите е с пълно анархистично отношение към хората и живота. Ние в произведеното сме с вас, в неотделеното внимание пак сме с вашето тегло, но поне не сме ги избирали. А бившият президент Петър Стоянов тупаше бабичките по рамото и им казваше: „жал ми е, че ви са малки пенсиите, но имайте търпение да почакате”. Но докато да почакат те измряха от глад и мизерия.

Борбата за власт като найвисша форма на авантюри продължава с подкупи и различни обещания. Партиите са повече от 200 и се роят стремглаво и разлагат като пролетен сняг, губят се като пясък на баир или музейна архива. Амбицията за тази магия власт не стихва. И хиляда места в парламента да има, няма да има за всички. Министерствата и сто да станат, пак ще им бъде тясно. Но всяка стара и нова партия не загатва за нашите проблеми. Стремежът на всички е един – завладяване върховете в управлението и заемане на ключовите пространства за по-големи авантюри. Българската демокрация се оказа несъвършена атомна бомба с пагубен, смъртоносен ефект. Несъвършена, защото нещо остави. Остави живи хора да се мъчат.

На такъв хаос и безредие народите ще бъдат очевидци, свидетели докато свят светува при наличието на властващи с дълбоки корени, каквито ги имаме и днес. Техните алтернативи са чрез лъжи, измами и насилие към по-големи авантюри. Ние не ги приемаме и не ще прекъснем да ви се представяме с идеите на анархизма за хляб, правда и свобода.

По наше мнение технологии и технолози регулатори на дейностите, управляващи производствата, балансьори на живота ще има, но не хищници и грабители на средства и продукти сътворени от героя – трудовия човек с положен достатъчно ефективен труд, а подсигурен със заплата и пенсия. След като ти, гражданино, се трудиш, трудил си се, произвеждал си, творил си блага, трябва да получиш заплата или пенсия, с която нормално да ти протича животът. Точно това е анархията. Най-висша икономическа форма за управление на производствата и живота и висша форма на демокрация. Не ме гледайте накриво, че съм анархист, а ме питайте какво точно е анархизъм – нормален живот за всеки роден човек. Ако има нещо по-възвишено и не спекулативно, предложете го. Ние сме готови да го приемем. •

Благой Радев
Дупница

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *