Анархизмът и „политическия спектър“

печат
Често когато се коментира идеологията на анархистите, така наречените специалисти я определят като нещо средно между „свободен марксизъм“ и „колективистичен либерализъм“. После така наречените „неспециалисти“ идват при нас с едни картинки и ни обясняват къде сме и какви сме. Дълго време и аз си мислех, че това е удачно определение. Но когато ми поставиха ребром въпроса, си дадох сметка, че поне от гледната точка на човек с анархистки ценности, това определение не е на място.

Популярната картинка рисува политическия спектър така:

Макар да не е отразено на картинката, това разделение се прави върху две измерения, които популярно се наричат в наши дни политическа и икономическа свобода. Принципно така биха стояли нещата, ако влезем в рамките на общоприетите фрази. Аз обаче не съм съгласен с тези критерии.

Свободата не може да бъде разделяна на икономическа и политическа:

Може ли някой да бъде икономически свободен, ако не е свободен политически? Предполагам че в Нацистка Германия този въпрос е получил своя практически отговор, но ще ви оставя да си отговорите сами. А може ли да има политическа свобода без икономическа? Ето и отговорът – сега имаме политическа свобода (донейде), можем да плюем управляващите колкото си искаме. Но нямаме икономическите средства, с които разполагат те, за да се състезаваме в идеологическо отношение на равна нога. Хайде, ние сме някакви странни, но същото може да се каже и за всяка непарламентарна партия – тя уж има политическа свобода да „играе“, но няма икономическите средства да го прави. Реална ли е тогава декларираната политическа свобода?

Другата критика срещу подобно разделение идва от същността на понятието за свобода, което се дава от държавата. В момента уж сме политически свободни, но не можем да поставим под въпрос собствеността, която не е природен закон, а точно политическа доктрина. Ако един синдикат се опита да окупира фабриката или ако едно село се опита да защити земята (това са все случаи от практиката, които са основани на несъгласие с политическите доктрини, приложени върху живота на хората), държавата праща мутрите (наречени полиция, жандармерия или както дойде), за да защитават частната собственост. Толкоз за различните измерения на политическата и икономическата свобода.

Ще цитирам за обобщение Бакунин, да не излезе, че говоря „неанархистки“ работи: „Свободата без равенство е болна илюзия… Равенството без свобода е държавен деспотизъм“. Толкоз по въпроса за измеренията. (Заслужава си тук да отбележим близостта на разбирането за равенство и свобода, присъщо на анархистите. То ще послужи за разбиране на нещата по-нататък).

Ако сложим обектите в картинката на едно измерение – повече или по-малко свобода, виждаме как марксизмът, фашизмът и либерализмът (или казано с други думи доминиращата политико-икономическа доктрина в последните 200 години) падат дружно надолу по скалата на свободата. По един или друг начин всички те намират начин да ограничават огромното мнозинство за сметка на малцинството привилегировани.

Как анархистите измерват свободата? Ако се върнем на цитата от Бакунин, с чиста съвест можем да използваме равенството като мярка за свобода. А равенството вече се изследва лесно. Според тази мярка анархизмът е твърде далеч от горните идеологии (и практики). Не знам някой да е обвинявал анархистите в създаване на привилегирована класа.

Ако си говорим (както е типично за дървените философи с дървени дипломи) за свободата като свобода за самоизява по всякакъв начин, ще излезе че диктатурите в Африка са много напред с материала, защото техните диктатори са доста способни да се изявяват както им дойде (например за един се говореше, че ядял деца). Затова в края на краищата нашето разбиране за свободата е тя да бъде еднаква за всички и по този критерий сме много далеч от останалите „политически доктрини“.

Картинката, която показах по-горе, често бива усложнявана и задълбочавана, за да се наредят представителите на различните политически течения в едно или друго квадратче:

Всички тези „учения“ и „течения“ на картинката съществуват само в главите на писачите. Те добре служат за характеризиране на писанията им, но се съмнявам доколко имат практическа стойност.

По отношение на „анархизмите“ практиката познава само един анархизъм – такъв, който се опитва да изгради максимално свободно общество. Доколкото някакви писачи са вземали участие в борбите на масите и са оказвали влияние върху тях, те са анархокомунисти. Всичко друго е хартиен „анархизъм“, който е прокарван от управляващите класи (какъв оксиморон само!), и служи за оправдание на действията им. Пример за такова нещо е самото понятие за „икономическа свобода“ – свобода, но само за „икономичните“. Винаги ще има „теоретици“ и „идеолози“, които ще се опитват да направят компромис между действителността, пасивността и съвестта си и техните „творения“ винаги ще бъдат използвани като оправдание за привилегированите да запазват и увеличават привилегиите си.

По отношение на теченията „извън анархизма“ – каквито и партии и борби да има на хартия, на практика всички правят едно и също. Това много добре се вижда в последните години не само у нас, но и на Запад например. Колко струва една социалистическа партия, която се страхува от думата социализъм? Реално данъчната политика на БСП, ГЕРБ и френските десни, ако щеш, не се различава особено. Същото го има и с обратен знак – шведските десни партии, които спечелиха изборите, на практика ще запазят социалните придобивки в страната си.

Принадлежността към определено „политическо течение“ е просто още едно средство за постигане на целите. Колко струва тогава цялата класификация?

Ако някой дойде да ви обяснява къде ви е мястото в политиката, кажете му да иде да си говори с онези, които си търсят овце да гласуват за тях. Ние не искаме място в политиката. Ние искаме хората да бъдат свободни.

Златко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *