АНАРХИЗМЪТ В ЧЕПИНСКО

печат

(продължава от миналия брой)

Чичо Гьоре работеше към Горското стопанство. Събираше борина. Веднъж директорът Ямаков събрал работниците и ги агитирал да гласуват на следващите избори. При поименното питане, Чичо Гьоре заявил, че няма да гласува. Ямаков го заплашил, че ще се разправя с него. „О-о, отсега нататък ти ще ме пазиш, защото изпратихте брат ми и племенника ми в лагер, но анонимно – партията или правителството го направиха. Сега хората чуха, че ако стане нещо с мен, виновният си ти. Другарите ми ще знаят на кого да отмъстят!“

Понякога му беше криво, че не е минал през лагерите. Имаше две предположения за това. Знаеше, че издигналият се на висок пост комунист, чиято килия отворил някога, се е интересувал от него. Допускаше неговата намеса. Другото предположение беше, че бившият анархист, ренегат, стигнал до чин генерал, Никола Грънчаров нарочно е препоръчал да не го арестуват, за да се породят съмнения към него и да го унизи.

Другите ренегати – т. е. анархисти, които преминават на активна комунистическа служба, са Васил Щерянов и Георги Калоянов (Калоян бей).

Георги Попов е роден на 8 април 1912 г. На погребението му на 3 август 1990 година Борис Станудин каза: „Такъв човек като Гьоре нито ще се роди, нито ще се възпита!“

Борис Станудин е анархист от Чепино. Роден е през 1915 г. Връстник и съученик на баща ми. Той също трудно е щял да се отърве от лагерите, макар че сестра му е партизанка. Колкото по-интелигентен е един анархист, толкова повече го тормозеха комунистите. Успял да емигрира във Франция, където става инженер-геолог.

От Мароко, където работехме с жена ми, преди да тръгнем за ваканция през 1981 година, му написах няколко реда. Понеже ни беше забранено да се срещаме с емигранти, бях наизустил адреса му. „Син съм на Георги Зяпков, внук съм на баба Султана и съм племенник на Янка Статева. Минавам през Франция“. Това му написах. Светкавично ми отговори къде ще ни чака. Гостувахме му три дни. Не ни съпровождаше из Париж. Казваше: „Очите на ДС виждат и във Франция. По-добре да не ви видят с мен“. След промените се срещахме в България. На погребението на урната му във Велинград негова племенничка ми каза, че нашето гостуване е било една от големите му радости в емигрантския живот.

Целта на тези редове не е да разкажа биографиите на анархистите от Чепинско, нито да разяснявам същността на анархизма. Искам хората да си спомнят за благородните и смели мъже, които са се борили с неправдите на всяка власт, за Милош Попов, Петър Лозанов, Васил Гугалов, братя Попови, Борис Станудин, Митко Щерянов, които бяха унищожени, смазвани с години в концентрационните лагери в Куциян, Богданов дол, Ножарево, Белене, семействата им мизеруваха, децата им бяха тормозени. Едно свястно погребение не можеше да се направи, не можеше да се отпечата некролог. На погребението на Борис Попов през 1969 година дойдоха доста ветерани от страната. На гроба говориха Делчо Василев, писател и анархист от Хасково, говори и баща ни. За втори път във Велинград на пирамидата пишеше „Без бог, без господар“. Племенникът му Радул и Иван Кондев бяха успели да прокарат интересен некролог, на който пишеше, че починалият е радетел на Свободния комунизъм.

На другия ден пирамидата беше изхвърлена. Татко беше отведен и разпитван от генерал Мурджев в Пазарджик, а Радул го разкарваха няколко дни в ДС Велинград.

– Какъв е тоя свободен комунизъм? – пита ченгето.

– Ами този, за който пише Ботев – отговаря Радул.

– Защо пишете „ Без бог“?

– Ами защото сме атеисти.

– А защо пишете „без господар“, сега ние сме господари, значи сте против нас.

– Ами защо във вестника пише другаря Тодор Живков, а не господарят Тодор Живков.

Други анархисти от Велинград, които минаха през лагерите, са Бай Зарчо Ненчов, който е осъден за пистолета 3 месеца, но стоя в Белене до смъртта на Сталин. Димитър Щерянов, един прекрасен, фин, интелигентен и добър човек. Работеше като бръснар. Ангел Бирников е осъден на 5 години затвор за притежаване на оръжие, а братята Иван и Кольо Медарови – на по 2 години в едно и също дело. Георги Свинаров е изпратен в Ножарево, нищо че брат му е партизанин. Миладин Попов, Иван Попов, Борис Чорев, Асен Бараков.

Имаше анархисти, които избегнаха тежката участ на лагеристите, но се държаха мъжки и достойно: Иван Кондев, Сашо Грънчаров, Георги Даскалов, Илия Дрънков, Киро Гугалов, братята Петко и Георги Михаилови, Наско Радев. Помня Тасе Козлодеров, баджанак на Борис Попов, също анархист. Той е първият човек в Чепинско, погребан без поп. Симпатизанти като Стоил и Петър Бирникови, в чиято фурна са се провеждали събранията, Иван Бараков, Никола Савов (Конце), Лазо Саздов и др. също трябва да бъдат споменати.

Не са много, драги читателю, защото под знаме, по което се стреля, не се събират много хора. Но пък се събират най-свестните.

Комунистите казваха, че държавата сама ще отмре. Но като гледахме как забогатяваха водещите червени ръководители, какви заплати и пенсии имат, какви къщи правеха, как ядяха в ресторантите, без да плащат, чичо Гьоре се подиграваше: „Тяхната държава сигурно ще отмре от преяждане и диария“.

Моля всички анархисти и симпатизанти, които не съм споменал да ме извинят. То е неволен пропуск. А всички роднини, близки, приятели, съседи, съграждани да си спомнят за хората, чиито имена споменах, да свалят шапки и помълчат и да се съгласят, че наистина паметта за тях е светла. •

Костадин Зяпков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *