Анархизмът в Древна Гърция

печат
Наченки на анархистка мисъл можем да открием още в древ­ногръцката философия.
Първи за тях говори Анахарсис, роден през VI век пр. н. е. Анахарсис се подигравал на атинския законодател Солон, като го запитал как може да предпази хората от извършването на престъпления само с писаните закони. Според него те се различавали малко от паяжините, тъй като и двете улавят само слабите и бедни хора, а богатите и силните винаги могат да се измъкнат.
Анахарсис критикувал и демократичното управление, което се практикувало от древните гръцки полиси, особено в Атина. Той присъствaл на прочутото им събрание и отбелязал, че докато умните гърци спорят, глупавите въртят търговия.
Диодор от Сицилия разказва за разговор между император Крез и Анахарсис. Крез показал на мъдреците богатствата и разнообразието от покорените народи, а след това попитал Анахарсис кое живо същество е най-смело. Мъдрецът отговорил, че това са дивите зверове, защото умират смело за свободата си. Крез помислил, че погрешно е задал въпроса си и го попитал отново: кое живо същество счита, че спазва принципа на максималната справедливост? Отново философът отговорил, че само дивите зверове отговарят на критерия, защото природата е божествено творение, а законът е творение на хората. Затова е най-добре да се използва това, което е създадено от природата, а не от човека. Императорът иронично попитал Анахарсис дали си мисли, че дивите зверове са най-мъдрите живи същества. Философът отговорил отново, че първият признак на мъдростта е признаването на превъзходството на създанието, родено от природата, пред това, родено от закона.
Антифон от Атина (около V век пр. н. е.) е гръцки философ-софист. Основното му философско есе е „Истината“, в което противопоставя социалните закони и морални норми на истинската същност на човека. Според Антифон индивидът може да съществува самостоятелно, независимо от обществото. Той признава равенството на всички хора по природа, независимо от различията в техния произход и социално положение: „По природа ние всички имаме една и съща структура – и варвари, и гърци… Всички тези разделения на знатни и простолюдие, на роби и свободни, на граждани, метеки и чужденци, на елини и варвари са противни на природата“.
С тези свои схващания той стига до пълно отричане на държавата и нейните закони.
Антифон обаче се противопоставя и на божествените закони. Той изтъква, че хитрият властелин е измислил боговете като „средство за борба с нарушаването на закона: той е измислил боговете, от които човек трябва да се страхува и от които нищо не може да се скрие.“
Подобни схващания за придържането към природните закони има и Диоген Синопски, наречен Киника. Той е роден в град Синоп (в днешна Турция) през 412 г. пр. н. е. и умира през 323 г. пр. н. е. в Коринт. Диоген Лаертски свидетелства, че е оставил редица съчинения, от които са запазени само отделни фрагменти, все пак напълно достатъчни, за да дадат ясна представа за насочеността на неговото творчество, за критическото му отношение към социалния и политическия ред, към институциите и културата на античното гръцко общество.
Според Диоген всички изкуствени „преимущества“ на цивилизацията били несъвместими с щастието, а моралът възпирал завръщането към природната простота.
Той заявил, че е гражданин на света и не принадлежи на никой полис, вярвал в равенството между хората. Една легенда гласи, че Александър Македонски заварил Диоген на централния площад да се рови в купчина човешки кости. Когато го попитал какво прави, Диоген отвърнал: „Опитвам се да различа костите на баща ти от тези на роба“. Друга разказва, че един ден Диоген ядял леща, която била най-евтината храна в Атина. Покрай него минал един от министрите на императора и му рекъл: „А, Диоген! Ако се беше научил да си по-покорен и да ласкаеш малко повече императора, нямаше да ядеш толкова леща“. Той го погледнал и му отговорил: „Бедни ми братко, ако се беше научил да ядеш малко леща, нямаше да има нужда да си покорен и да ласкаеш толкова императора“.
В древногръцката философия има мислители, които имат ясни идеи за безвластието. Такъв е Зенон (334-262 г. пр. н. е) от Китион в Кипър, основоположник на стоицизма. Неговият основен труд е „Република“. В него Зенон ясно противопоставя своята визия за свободно общество без правителство срещу държавата-утопия на Платон. Той отрича всемогъществото на държавата и обявява суверенитета на моралния закон на човека. Подобно на много от съвременните анархисти, той вярва, че ако хората следват инстинктите си, те няма да имат нужда от съдилищата или полицията, храмовете и публичните поклонения, и използването на пари. Според Пьотр Кропоткин, Зенон от Китион е най-добрият символ на анархистка мисъл в Древна Гърция.
В историята има свидетелства за анархията не само като идея. Павзаний пише в своето „Описание на Елада“, че Теспротида в Епир преминала в безвластие. На дъщерята на Пир Дедамея не се родили деца и когато тя била на смъртно ложе, поверила държавното управление на народа.
Този кратък анализ не може да обхване изцяло философската мисъл в Древна Гърция. По всяка вероятност има и други антични автори, в които може да открием следи от анархистката идея.
Инферно

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *