Aнархизмът в Гърция

печат
» » » продължава от миналия брой
Това води до участието в организацията на хора и групи, чиито възгледи варират от анархосиндикализма, анархокомунизма и др., до хора, които се обявяват просто за „антиавторитаристи” или дори само „антиглобалисти”. Асамблеите и дискусиите на Антиавторитарно движение (АД) са отворени за обществото и се обявяват публично. Всеки град или населено място може да поддържа своята автономия и независимост от другите, стига да не пречи на дейността на останалите групи. Целта на Антиавторитарно движение е да изгради организация, фокусирана върху реалните социални
проблеми на обществото, с възможност за индивидуални членове, които да имат различно мнение от другите и дори различно тълкуване на общестевните проблеми. Съгласието между групите се постига чрез общи срещи, провеждани всяка година в различни гръцки градове, където АД има свои
местни групи. Понастоящем АД има свои секции в Солун, Атина (социалният център „Носотрос” (”Ние”),
Патра, Лариса, Ксанти (групата „Червено-черно”), Янина (гореспоменатата група „Щедрост”, която преди
това е била част от Федерацията на анархистите от Гърция), Комотини, Серес и други градове. През април 2008 г. част от солунската асамблея се отделя като нова автономна група с акцент върху дейността на по-младите участници, предимно студенти. Те запазват своите формални отношения с останалата част, но действат самостоятелно и независимо. В момента те са в процес на търсене и
създаване на нов голям социален център, подобен на „Носотрос” в Атина.
Антиавторитарно движение издава месечния вестник „Вавилон”, който се разпространява в цяла Гърция.
Хората, обединени около издателството, представляват отделна асамблея, която е разпространена на национално ниво и споделя гореспоменатите 3 принципа. Целта на изданието е да поддържа непрекъснат диалог с обществото от гледна точка на контраинформацията (нещата, за които
не се пише и говори много в традиционните медии). „Вавилон” има за цел да представя и разпространява гласовете на съпротивата и солидарността, без да ги оценява и филтрира идеологически.
Може да се каже, че АД представлява организираната, социална страна на анархисткото-антиавторитарно движение в Гърция, въпреки че е отворено за различни идеологически и дори не само анархистки виждания и личности, за разлика от ФАГ, която е федерация и държи на класическия анархокомунизъм.
От другата страна са многобройните неорганизирани групи, обединени или около различни скуоти и социални центрове, или чисто и просто от идеите на стихийния бунт, които изповядват, или и от двете. Те много често са във война с организации като Федерацията на анархистите от Гърция и Антиавторитарно движение. Представеното в мартенския брой „Съзаклятие на огнените клетки Солун-Атина” е такъв вид нелегална, бунтовническа група. Много често тези групи не действат открито и публично, а прикрито и нелегално, като поразяват различни банкови офиси, офиси на други фирми, скъпи коли и въобще всякакви символи на съвременния капитализъм. От подобни групи често излизат и голям брой от анархистите в затвора, обвинени в палежи или банкови обири. В близкото минало двете
най-известни такива групи от Атина бяха „Антидържавна справедливост” (специализирани в терористични акции без човешки жертви) и „Крадци в черно”, специализирани предимно в ограбване на банки (разбира се не за увеличаване на собственото си благосъстояние), за чиято активност обаче в последните години няма данни.

В Солун, втория по големина гръцки град, освен солунската асамаблея на Анитавторитарно движение,
може би най-многобройната друга група са хората от и около скуота „Фабрика Ифанет”. Това са анархисти, които са повлияни от идеите, идващи от Запад, и които искат да бъдат адекватни на настоящето и се разграничават тотално от левичарската и неанархистка сцена в Гърция. Самият скуот представлява огромна изоставена фабрика с размерите на „Кремиковци”, която е била окупирана през
2003 г. след протестите срещу срещата на ЕС в Солун. Това дава възможност за разгръщане на широкообхватна дейност от обеществени кухни и настаняване на имигранти до концерти и други изпълнения. В града съществуват още няколко групи като скуот „Терра инкогнита”, в който не
живеят хора, а е просто социален център. Хората от тази група са специализирани в нелегални акции, повлияни от стихийния бунтарски анархизъм. От „Терра Инкогнита” е и арестуваният преди няколко месеца В. Боцацис, обвинен в подпалване на 3 ситроена. Друга група е „Анархистки архив”, която
издава свой вестник, както и хората около скуота „Делта” – съвсем нов, окупиран през 2007 година, – които обаче са разделени на политично и аполитично крило и в рамките на който скуот различните хора създават други, по-малки групи и групички. Както е известно, анархисткото движение в Гърция оказва силно влияние и върху студентското движение в страната, което по принцип е силно политизирано и ляво ориентирано. В Солун част от студентите, които не са болшевики или други левичари, формират „Автономно пространство” – студентска група, която включва членове или хора близки до Антиавторитарно движение, а останалите студенти-анархисти формират свои собствени блокове.

В Атина анархистката сцена е много силно развита още от времето преди Втората световна война, но най-вече след събититията от средата на 1970-те години. В момента има множество групи и около 8-10 скуота, в които присъстват почти всички разгледани до тук направления. Стихийният бунтарски анархизъм е много силно представен –  не минава седмица без бунтове, сблъсъци с полицията и взривове и палежи с коктейли „Молотов”. Център на анархистката и антиавторитарна дейност в гръцката столица е кварталът „Екзархия”, който е разположен в самия център на Атина. В миналото той е предимно бохемски квартал, населен с художници и други творци на изкуството. Превръщането му в център на анархистката съпротива започва в края на 1970-те години. Още преди това, като бохемски квартал, започва изрисуването му с графити, но в края на 1970-те, когато започват и първите по-големи
стачки в университетите, там се заселват известен брой хора, свързани с наскоро възроденото анархистко движение. Един от тях е Николас Астипас, който вече не е между живите. Тези няколко анархисти привличат вниманието на полицията, която започва нещо като „операция за прочистване”.
В отговор на това много хора се събират в центъра на „Екзархия”, правят барикади, хвърлят камъни и не допускат ченгетата да влязат в квартала – всъщност колкото по-агресивни стават те, толкова по-яростна
е и реакцията на хората от „Екзархия”. Трябва да се знае обаче, че по-това време ултралевите групировки също са много силни и повече или по-малко въоръжени хора са също част от населението
на квартала. По-късно, през 1980-те започва масовото заселване на квартала чрез окупирането на различни изоставени сгради или просто наемането на квартири в „Екзархия” от мнозина анархисти. В момента обаче там няма нито един скуот – всички са разположени на други места в Атина. Днес
„Екзархия” е просто център за събиране на анархисти и други леви – има много социални центрове, много барове, някои от които колективно стопанисвани и притежавани от анархисти. В края на площад „Екзархия” се намира социалният център на атинското Антиавторитарно движение „Носотрос”, както и още няколко други анархистки социални центрове. Често при многохилядна демонстрация ченгетата обграждат квартала, влизат вътре и сблъсъците продължават. Такива ситуации стават типични – след
края на всяка демонстрация полицията се опитва да навлезе вътре в „Екзархия”, но среща силна съпротива. Всеки път полицията заявява пред общинските власти, че се нуждае от една седмица,
за да прочисти квартала, но разбира се това е невъзможно, тъй като освен че е място за срещи на анархисти и левичари, „Екзархия” е и място, където много студенти и други млади хора прекарват времето си. Като цяло анархистите и другите обитатели на квартала живеят в мирна симбиоза с редки конфликти, които се уреждат чрез събрания и срещи. В опитите си да смажат анархисткото движение ченгетата често говорят пред медиите, че „Екзархия” е едно от най-опасните места в Атина, но не само
анархистите, но и други обикновени хора знаят много добре, че това не е така и че напротив, „Екзархия” е сигурно единственият квартал на Атина, където е безопасно за жена да се разхожда сама през нощта. Опасността е най-вече за ченгетата, защото през последните години полицейското управление, разположено там, е опожарявано почти ежемесечно, като последния път е изгорено до основи с
над 30 хвърлени молотовки. „Екзархия” е и опасно място за фашисти и националисти, които рядко припарват там, освен ако няма сбълсък между фашисти и анархисти в агитката на футболния клуб АЕК, която е разделена на фашистка и антифашистка такава. Също така един от водещите националисти в Гърция, който сега е депутат и представител на крайно дясната партия ЛАОС, съвсем доскоро
е притежавал книжарница в центъра на „Екзархия”, но я е преместил, защото магазини, продаващи фашистка и националистическа литература, са опожарявани там по време на всяка една демонстрация, което ще рече поне веднъж седмично. Част от факултетите на университетите в Атина са разположени или в самия квартал, или близо до него, което допълнително подсилва съпротивата.

Анархисткото и антиавторитарно движение в цяла Гърция е многолико. От една страна силата на движението е очевидна – анархистите са фактор, с който обществото като цяло и медиите в частност са принудени да се съобразяват. Гръцките анархисти извършват и много практични дейности,
като безплатни курсове за емигранти, безплатни обеди и вечери и други в този дух.
От друга страна разпокъсаността и нерядко враждебността между различните групи води до разединение и слабост в един или друг момент. Стихийните бунтове и палежи в крайна сметка не могат да решат проблемите на обществото, но пък показват несъгласието и непримиримостта на голяма част от същото това обещство със законите на държавата и капитализма. Едно по-организирано анархистко и автономно гръцко движение със сигурност би постигнало сериозни и трайни резултати, като се
има предвид големият брой анархисти. Не може да се отрече, че именно в Гърция (заедно с Испания, Италия и Франция до известна степен) анархисткото движение днес е най-силно в цяла Европа и е буквално всекидневно на улиците. Не е за пренебрегване и фактът, че въпреки потресаващия национализъм на част от гръцкото общество, другата му част – именно анархистката и антиавторитарната – е напълно интернационална и антинационалистична, като реално се бори с ксенофобията, расизма, национализма и неофашизма дори на държавно ниво и подпомага
имгрантите и малцинствата. Гърция е също така страната, в която има най-слаба активност на националистически и квазифашистки партии, организации и групи в цяла Европа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *