Анархизмът в Испания

печат

Взаимоотношения със социалисти и комунисти

Испания е единствената страна в Европа, където анархистите са имали повече влияние от социалистите. Учените имат свои предположения за тази – според тях – аномалия. За разлика от по-голямата част от Европа, в началото на века Испания представлява огромна земеделска страна. Маркс и неговите последователи третират селяните като ненадежден фактор за революционна промяна, залагайки на градските работници. Затова и в този смисъл не е изненадващо, че марксистките идеи са непопулярни или неизвестни сред провинциалните селяни, много от които в сърцата си възприемат анархизма – теория, много по-близка до техните традиции на взаимопомощ и организация на селско равнище. Федералистът Франсиск Пи и Маргал твърди още, че „испанският анархизъм не е нищо повече от израз на федералистките и индивидуалистични традиции в страната, така че испанското анархистко движение не е резултат от абстрактни дискусии или теории на шепа интелектуалци, а резултат на самата социална динамика”. Нещо повече, Испания никога не е била силно обединена на федерално ниво и марксистката държавност изглежда неуместна в регионалистична Испания, където идеята за силно централно правителство никога не е имала традиции, освен в крайно десния спектър. Именно поради тези различни причини анархизмът триумфира в Испания като първостепенна революционна програма.

Има спорадичен, краткотраен и повърхностен съюз между анархистите и некомунистическите социалисти, но като цяло отношенията им остават трудни. Един социалистически лидер заявява: „Има голяма бъркотия в мисленето на много другари. Те смятат анархисткия синдикализъм за идеал, който върви успоредно с техния собствен, когато всъщност той е неговата абсолютна антитеза, и също така, че анархистите и синдикалистите са наши другари, докато всъщност те са нашите най-големи врагове.” Опортюнисткият ОСТ често прибягва до стачкоизменничество, за да провали организираните от НКТ стачки. Обвиненията към социалистическите тактики от страна на анархистите също не са нещо необичайно. В същото време по-радикалните социалисти като ОМРП (POUM) често правят съюзи с анархистите, особено по време на гражданската война и в частност при защитата на Мадрид. През 1938 г. е подписан официален пакт на обединение между НКТ и ОСТ (UGT).

До гражданската война комунистите имат изключително ограничено влияние в Испания. Работническата класа, анархистка или не, посреща руската революция с възторг, както правят и много други революционери по света. Тя е приветствана като победа на масите и лъч надежда. Работниците отказват да товарят оръжие на корабите, което може да бъде използвано срещу Червената армия. Безвластниците обаче бързо осъзнават и откриват истинската природа на болшевишката власт, особено след бруталното смазване на Кронщатския бунт и отново по-късно, когато Червената армия на Троцки започва атаките срещу черната армия на анархиста Нестор Махно в Украйна. След тези събития отношенията между анархисти и болшевики стават много тежки. НКТ категорично отказва да се присъедини към Коминтерна и започва все по-често да критикува политиката на болшевишкото правителство. Комунистическата антипатия към анархизма е също доста силна: когато комунистите придобиват повече власт по време на гражданската война, те извършват репресии срещу анархистките групи, често много жестоки.

Насилието

Въпреки че анархизмът е яростен противник на всяко насилие срещу личността, той никога не е изповядвал ненасилието като единствен начин за борба. Много анархистки бойци виждат в насилието единствено възможен начин за съпротива срещу потисничеството. Тази „пропаганда на дело” логично набира популярност в края на 19 век – време на брутална полицейщина и авторитаризъм. Известен брой убийства през този период се приписва на Desheredados (Обезнаследените). Други убийства и бомбени атентати се приписват на групата Mano negra (Черната ръка), въпреки че има доказателства, че групата е сензационен мит, създаден от полицията и Гражданската гвардия, известна със своята жестокост. Добре е известно, че полицията често стои зад акции, осъществени от враговете на анархистите, които после приписва на анархистите или използва враговете им като оръдие за своите репресии. Los solidarios (Солидарните) и Los amigos de Durruti (Приятелите на Дурути) са други две групи, които използват насилие като политическо оръжие. Последната група е отговорна за ограбването на Банката на Билбао, откъдето са експроприирани 300 000 песети, и за убийството на кардинала архиепископ на Сарагоса Хуан Солдевиля Ромеро – изявен реакционен клерикал. В своята автобиография режисьорът Луис Бунюел споменава, че когато чули за това убийство, извършено от Дурути и Асказо, вдигнали тост, заедно със свой приятел, без да бъдат анархисти, тъй като смятали този кардинал за наистина отвратителна църковна фигура и отвратителен човек.

„Солидарните” престават да използват насилие, когато пада диктатурата на Примо де Ривера и когато анархистите имат много повече възможности да работят легално.

По-късно анархисти стоят зад редица палежи на църкви в цяла Испания. Църквата от край време е мразена от антиавторитарно настроените хора. По това време вече църквата няма такова влияние като в миналото, но възходът на антикатолическите настроения съвпада с реалната подкрепа, която църквата оказва на фашизма. Много от тези палежи не са извършени от анархисти, а от обикновени работници и селяни или членове на други политически партии и движения, като например антиклерикалната Радикална партия. Въпреки това анархистите често са използвани като изкупителна жертва от властите.

Изключителна рядкост е насилието към цивилни граждани. Един наблюдател съобщава за инциденти, в които сводници и дилъри на дрога са застреляни на място от анархисти. Насилствената колективизация е изключително рядко явление и ако има такива сведения, те са винаги в контекста на военната мобилизация по време на гражданската война. Като цяло обаче индивидуалните предприятия са уважавани от анархистите – те се противопоставят на принудата в много по-голяма степен, отколкото на дребната частна собственост.

Много анархисти в Испания водят аскетичен начин на живот в хармония със своите безвластнически възгледи. Пушенето, пиенето, хазартните игри и проституцията са категорично отхвърлени от тях. Анархистите отказват и всякакви взаимоотношения с институции, срещу които се борят: повечето от тях не сключват брак, не учат в държавни училища – безвластническите училища като „Модерното училище” на Ферер по това време са много популярни.

Феминизмът

Исторически феминизмът също съпътства развитието на анархизма – Испания не е изключение от това правило. По време на конгреса, на който се основава НКТ, се акцентира силно на ролята на жените като работническа сила и се насочват усилия за включването на жените в организацията. Отхвърля се експлоатацията на жените в обществото и на съпругите от техните съпрузи.

Правата на жените винаги са били неизменна част от анархистките идеи: съвместното обучение на момичета и момчета, премахването на брака и правото на аборт – всички тези възгледи са доста радикални в традиционно католическа Испания. Жените играят огромна роля в много от анархистките борби и воюват рамо до рамо със своите партньори и другари на барикадите. Сравнително краткото време на свободно развитие на анархизма в Испания не позволява пълна еманципация: жените често са по-ниско платени в аграрните колективи и често остават на заден план в големите анархистки организации.

Испанската анархистка група, известна като Mujeres libres (Свободни жени), се грижи за детските домове, образованието, родилните домове и други служби в полза на жените. В своя пик групата наброява между 20 000 и 38 000 души. На нейния първи национален конгрес, проведен през 1937 година в разгара на революцията, уставът на организацията декларира своите цели като а) да създаде съзнателна и отговорна женска сила, която ще действа като авангард на прогреса; и б) да създаде за тази цел училища, институти, специални курсове и лекции, които да обучават жената и да я освободят от тройното робство, на което жената винаги е била и продължава да бъде подложена: робството на невежеството, робството да бъде съпруга и робството да бъде работничка”. •

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *