Анархизмът в Испания

печат
Годините на Франко

Когато Франсиско Франко идва на власт през 1939 година, екзекутира десетки хиляди политически дисиденти. Общият брой на политически мотивираните убийства между 1939 и 1943 възлиза на не по-малко от 200 хиляди. Политическите затворници започват да пълнят затворите, които са 20 пъти по-претъпкани, отколкото преди войната. Открити са трудови концлагери, където според историка Антъни Бийвър „системата може би беше дори по-лоша, отколкото в Германия или Русия”. Въпреки това нелегалната съпротива срещу управлението на Франко продължава десетилетия след идването му на власт.Акциите на Съпротивата са разнообразни: саботажи, освобождаване на затворници, нелегално организиране на работници, помощ и укриване на нелегалните, убийства на правителствени дейци и други форми на въоръжена и организирана борба. Малко внимание е обърнато на тези, които докрай отказват да примат управлението на Франко, дори от някои техни републикански съмишленици, които също са се борили срещу него по време на войната. Мигел Гарсия, анархист, осъден на 22 години затвор, описва положението на хората като него в своята книга, издадена през 1972 година: „ Когато загубихме войната, ние, които бяхме воювали, се превърнахме в новата Съпротива. Но за света дейците на съпротивата бяха криминални престъпници, тъй като Франко издаде закони, които не наруши, дори когато реши да преговаря с някои от политическите си опоненти и светът все още ни смята за престъпници. Когато например нас, анархистите, ни затваряха, либералите не се интересуваха, защото за тях ние бяхме „терористи”.
Партизанската съпротива, известна в Испания като „макиси”, приключва някъде около 1960 година след смъртта на повечето от най-подготвените бойци. За периода след края на войната, от 1939 до 1960, позовавайки се на правителствените източници има 1866 сблъсъка със силите на реда и 535 акта на саботаж. 2173 партизани са убити и 420 ранени, докато правителствените сили дават 307 убити и 372 ранени. 19340 дейци на съпротивата са арестувани през този период. С помагачите на партизаните разправата е не по-малко жестока: над 20 000 от тях са арестувани и жестоко изтезавани по такива обвинения.
Испанското франкистко правителство продължава да преследва „криминалните” до пълното им унищожаване. През първите години някои затвори са препълнени 40 пъти над своя капацитет – затворниците едва се движат в килиите си. Често хора биват затваряни единствено заради това, че носят профсъюзна членска карта. Активните бойци са просто застрелвани или бесени. Двама от най-активните бойци на антифранкистката Съпротива, Хосе Луис Фасериас и Франсиско Сабатер Льопар (наричан често „Сабате”), са убити от полицията. Много анархисти имат подобна съдба.
По време на Втората световна война испанските анархисти провеждат заедно с френската съпротива редица акции в Испания и чужбина. Те създават мрежа за нелегално прехвърляне на много еврейски семейства в Испания – издават им пропуски и ги охраняват, за да ги спасят от нацистките репресии в окупирана Франция.
По време на диктатурата на Франко има не по-малко от 30 отделни заговора за неговото убийство, повечето извършени от анархисти. През 1964 година анархистът Стюарт Кристи пътува от Шотландия със задачата да убие Франко. Акцията не успява, Кристи е затворен и по-късно написва книгата „Генерал Франко ме направи терорист”.
Нелегалната по това време НКТ също взима участие в Съпротивата. През 1962 е създадена тайната секция „Вътрешна защита”, която да координира действията на Съпротивата.
Анархисткият Черен Кръст (АЧК) е възстановен в края на 60-те години от Алберт Мелтцер и Стюарт Кристи, за да помага на анархистките затворници по време на франкисткото управление. През 1969 Мигел Гарсия става Международен секретар на АЧК.
Положението днес
НКТ е активна и в днешно време, макар че влиянието ґ е доста по-ограничено, отколкото преди Франко да дойде на власт. През 1979 тя се разцепва на две секции – НКТ-МРА и НКТ-У. НКТ-МРА взема първоначалното име НКТ, което кара НКТ-У да промени името си на Confederación General del Trabajo – C.G.T. – Обща конфедерация на труда (ОКТ) през 1989, въпреки че запазва повечето от принципите на оригиналната НКТ. ОКТ е много по-голяма с около 60 000 плащащи членски внос членове, въпреки че синдикатът представлява повече от 2 милиона испански работници. В НКТ членуват и редовно плащат членски внос около 30 000 души, без да броим симпатизантите. ОКТ е в момента третият по брой членове синдикат в Испания.
Главната причина за разцеплението и главното практическо различие между двата анархосиндиката днес е че ОКТ участва, като всеки друг испански синдикат, в т. нар. синдикални избори, където работниците избират свои представители, които подписват колективен трудов договор с работодателите. ОКТ разполага например със значителен брой представители в испанската автомобилна фабрика SEAT – все още най-голямото предприятие в Каталония, а също така в обществената железопътна система; мнозинството от работниците в барселонското метро са членове на ОКТ. НКТ не участва в тези „синдикални избори” и критикува модела, като изтъква, че той е създаден по време на франкистката диктатура. Разцеплението между НКТ и ОКТ пречи синдикатите да си възвърнат влиянието пред властите, което имат преди диктатурата. Днес правителството ги използва просто като легални профсъюзи, които се борят за работническите права – крачка назад в развитието, което може да се каже не само за двата анархосиндиката, но и за другите исторически политически партии и работнически организации, възстановени след падането на диктатурата.
Анархистките идеи се възраждат и набират популярност в Испания, както и на други места по света, през последните няколко деситилетия. Големи първомайски демонстрации се провеждата ежегодно. В Барселона „скуотирането” е широко разпространено, като голяма част от тези „скуотъри” имат анархистки виждания. Анархистите издават местен календар, наречен Info Usurpa, който съобщава за около 40 чисто анархистки скуота, организирани като социални центрове. Тези социални центрове организират различни събития – от концерти, общи вечери и семинари (работилници) до безплатни езикови курсове и безплатни интернет кафета. Центровете са често атакувани и разбивани от властите, но също толкова често веднага след това биват окупирани други сгради. През 2004 година например след изгонването на хората от скуота L’Hamsa, скуотърите изпочупват прозорците на банките и различни други офиси, отговорни за изгонването им, запалват други офиси на фирми, атакуват полицейски коли и изрисуват със спрей лозунги по градските стени.
Федерацията на анархистите на Иберийския полуостров (ФИА) също действа в момента, като по-малка идеологическа организация и продължава да издава вестника „Земя и свобода”. Активните членове на ФИА са около 100 души, всички са синдикални членове и на НКТ и си поставят за цел в близките години да достигнат 1000 души.•
(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *