Анархизмът в Ракитово, Дорково и в рода ни

печат

(продължава от миналия брой)

Така се, майка, за правда умира. Почивай, мама, спокойно. Така са Ботев и Левски умрели, така е Христос на кръст разпънат. На майка чиста истина, на майка тело юнашко, на скелет, чедо, превърнато.

Татко издържа тормоза на ДС. До него твърдо стоеше мама. Сега, когато искам сведение за престоя му в лагера, ми отговарят, че досието му е унищожено и че нямат данни той да е бил въдворяван.
Ще отбележа накратко още няколко случки, за да си припомнят ракитовци за силния характер и чувството за социалната справедливост на Георги Зяпков:
През 1946 година у нас нелегално живееше анархистът от Сливен, Димитър Балтаджиев, баща на голямата българска поетеса Живка Балтаджиева, самият той писател.
Вилата ни на Пашино бърдо много често я оставяше отворена, за да се подслонят работници, пастири, туристи…
Беше харесал едно момче-циганче, Ангел Кривонозов. При всяко наше идване в Ракитово то ни чакаше, за да го занимаваме по математика.
Жена ми и аз се запознахме с писателя Петър Манджуков, който беше написал книгата „Предвестници на бурята“ с подзаглавие „Участие на анархистите в македонското революционно движение“. И сега малко хора знаят, че Михаил Герджиков, Солунските гемиджии и още много борци за освобождението на Македония са анархисти. Дядо Петър не искаше нищо да се променя в прекрасната му книга. „Ще дойде време – казваше – когато ще може всичко да се издаде“. Учудваше ме оптимизмът му. Той ни даваше една по една шестте части на книгата, написани на пишеща машина. Тогава нямаше копирни машини. Татко организира преписването на книгата на ръка, по-късно плати на една жена, машинописка, да я препише и да не казва на никого. Един от екземплярите замина за Франция. Когато Манджуков умря, Николай Хайтов я издаде с доста промени. Издаването на книгата без редакторски съкращения, каквото беше желанието на автора, е вече факт.
Вечерта в събота се бяхме събрали вкъщи. Без да почука, при нас влезе отговорникът на доброволческия отряд и заяви, че мобилизира баща ми на другия ден да работи на новия завод, защото Тодор Живков щял да го открива, а нямали готовност. Татко отказа, защото е уморен. В неделя в седем пиехме чай, мама и татко, ние и Милош. Бяхме станали рано, щяхме да излизаме. В седем часа и 15 минути, пак без да чука, Главният доброволец нахълта в стаята с лента на ръката и викна – Бай Георги, аз нали ти казах в седем да си пред съвета! – Ами аз ти казах, че няма да дойда. – А бе, другарят Тодор Живков ще дойде… – Стига си се лигавил с твоя Тодор Живков! Няма да дойда! Отрядникът извади пистолета. – Е, това е мъжка работа – отвърна татко. Тръгвам. Стана, обу се, погледна оръжието и каза: – Хайде, запъни го отзад, но да сме наясно, скриеш ли пистолета, веднага се връщам. Посрещането на другаря Тодор Живков мина без татковата помощ.
В Ракитово като партиен секретар дойде Георги Гелин, който преди това завеждаше един от отделите на Окръжния комитет на партията. На татко му беше омръзнал павьорският чук, купи няколко овце и взе да ги пасе. Докато стадото му се увеличи, той пасеше и чужди овце срещу някакво заплащане. Георги Гелин попитал татко дали ще му пасе десет бройки, той се съгласил. Георги Зяпков би трябвало вече да знае, че поп и партиен секретар не плащат. Но и партийният лидер е трябвало да прецени с кого се захваща. Есента, след няколко отказа да плати, татко го хванал за ръката на площада, пред хора и му казал високо: „Гошо, значи комунистът Гошо Гелин реши да експлоатира анархиста Георги Зяпков. Ако до няколко минути не ми платиш за овцете, за това ще разберат в „Работническо дело“, ще разберат шефовете ти в Пазарджик, а пък твоята глава какво ще разбере, ти ще видиш!“ Хората, които станали свидетели на разпрата, се пръснали от страх, че Гелин може би ще се върне с оръжие, но той се върнал с парите, които дължал.
Знам, че много от хората го уважаваха за тези негови качества. Уважавахме го и го обичахме и ние, близките му.
Питали са ме откъде Милош е наследил поетическото си дарование. Най-вероятно се е получила някаква кръстоска на гени. Баба Султана беше мъдра и талантлива. Татко беше силен, твърд, смел и също талантлив.
В края на 1989 година баща ни беше много болен. Не можеше да излиза и да се радва на част от пробудилите се хора. – А, бе, бай Георги – говореше му бръснарят, който беше дошъл да го обръсне – твоето място сега е на улицата. Намерил сили да отиде до пощата, за да пусне гневна телеграма до Петър Младенов, в която има и следното: „Мечтата на поета се сбъдва. Светът се отърсва от отровната си плесен. Отровната плесен в България са червените буржоа с големите заплати, големите пенсии и големите лъжи“.
Умря на 28 януари 1990 година. Няколко дни преди това ме извика и ми продиктува какво да напиша на гроба му: „Живях за свободата. Само името й запомних. Обичах работниците, мразех боговете“.
Шестият мъж от арестуваните анархисти на 16 декември 1948 година е Боян Статев от Дорково. Преглеждам документите на ДС, които наскоро получихме от архивите. В тях пише, че при задържането му той е на 32 години, че има три деца Гергана – 7 г., Султана – 5 г., Георги – 3 г. Главно занятие – земеделие.
Задържан от полицията през 1943 г. като ятак и интерниран в Котелско за 6 месеца. Цитирам Предложението на Н-к група „А“ при сектор ДС – Пловдив.
„…Боян Статев Джупанов е в анархистическото движение от 1939 г. Същият се оформя като анархист под въздействието на зет му Георги Зяпков… В продължение на няколко години Джупанов се оформил като един от най-авторитетните анархисти във Велинградско.
Като се има предвид горното и това, че лицето Боян Ст. Джупанов поддържа редовни връзки с дейни анархисти от Велинградско и др. градове предлагам същия да бъде въдворен в Трудово Възпитателно Общежитие“.
Често ми е поставян въпросът защо е арестуван вуйчо Боян. Моят отговор е – защото е притежавал лидерски качества, защото е бил работлив и честен. Прочетете пак горното Предложение и сами преценете за какви действия е въдворен.
Боян Статев е бил човек с авторитет в Дорково. Баба казваше, че другите се учат да станат анархисти, а той се е родил такъв. Когато е излизал на площада, около него са се събирали хора. В началото на една зима изгоряла плевнята на Иван Самунев. Животните се спасили. Вуйчо предложил на съселяните си овчари да си разпределят овцете на пострадалия и напролет да му ги върнат. За такива действия ли арестуваха новите властници?
През краткия си живот вуйчо Боян е бил щастлив, защото с неговите разбирания били съгласни родителите и сестрите му. Съпругата също била щастлива, че живее с такъв човек.
Целият ни род понесе тежко загубата на своя любимец. Баба Султана, освен да понася мъката, се беше наела да ни дава кураж и урок. Плачът ѝ приличаше на тъжна песен, чиито думи трогват.
Когато взели тялото на вуйчо от болницата, тя „запяла“:
„Така се, майка, за правда умира. Почивай, мама, спокойно. Така са Ботев и Левски умрели, така е Христос на кръст разпънат. На майка чиста истина, на майка тело юнашко, на скелет, чедо, превърнато“.
На гара Костандово, когато свалили ковчега с трупа, тя пак се провикнала:
„Слънцето, Бояне, изгрява в родното ти място, мама. В познато почувствай се, мама. Свободен почувствай се, мама, спокоен!“
Татко посвети стихотворение на Боян Статев, което завършва така:
За правда той беше затворен,
за правда в затвора умря.
От тъмните сили съборен
във горда, неравна борба
Спомням си отбелязването на първата годишнина от смъртта му. Баба Султана, цялата в черно, водеше групата роднини. Минавахме през площада на път за гробищата. Дорковци се чудеха на куража в онова сталинско време да правим явно помен на убития от властта наш близък. По-късно се реши честването на годишнините от смъртта му да става на кошарата, където е бил арестуван. Така се показваше на обществеността, че смъртта на Боян е необикновена. На кошарата, 40 години по-късно, Милош Зяпков изпя чудната си „Песен за Боян“.
По-голямата част от дорковци са били потресени от смъртта на видния им съселянин, на интелигентния овчар, добрия човек, бореца за справедливост, прекрасния кавалджия, чудния хороводец.
На следващата година, на празника на селото, властимащите довеждат оркестър. Заиграват хоро. По отколешна традиция, когато хорото се поведе от авторитетна личност, много дорковци се хващат. Сега го нямало най-авторитетният, а хорото повели неговите убийци. Наплашените селяни се хванали. В този момент тета Янка, сестрата на вуйчо, излязла на площада с трите сирачета Гергана, Султана и Гошо и хорото се развалило. Вярна на себе си, тя ударила шамар на новите властници.
А в Дорково едно от най-разпространените мъжки имена стана името Боян.
Безвластието е станало характерна черта на голяма част от рода ни.
Баба Султана с мъдростта и хуманността си беше естествен привърженик на свободолюбивите идеи на сина си.
Най-голямата дъщеря на баба и дядо, Марийка (майка ни) беше силна опора на татко, на семейството, на близки и приятели. Четеше много. До последно споделяше анархистическите идеи.
Втората дъщеря, тета Рисана, беше толкова добра, че тя е имала избор само между анархизма и дъновизма. Не беше дъновистка. Съпругът й, Никола Герасимов, също уважава свободолюбивите идеи на рода ни.
Тета Янка, освен в семейството си, общува с анархисти в Лъдженската гимназия. Преподават ѝ Борис Станудин и мадам Кантарджиева, близка е с Петър Лозанов, Васил Гугалов, братя Попови, Захари Ненчев… По-късно завършва литература в Софийския университет и става учителка. След баба Султана, тя като че имаше най-силно влияние при възпитанието на децата на вуйчо Боян.
Най-малката дъщеря Величка и съпругът ѝ Крум Байряков през целия си живот са заедно с нас. Кръстиха сина си Боян.
След 10 ноември 1989 година тета Янка, Султана (дъщеря на вуйчо), дъщеря ми Мариола и аз взехме активно участие във възстановителната конференция на Федерацията на анархистите в Казанлък.
Във всички събития на радост, печал, протест, възпоменание, митинг и т. н. неотлъчно участва и Георги Статев, синът на Боян Статев.
Драги читатели, навярно в написаното имам много пропуски и непълноти. Не написах и за многото симпатизанти на безвластническата идея в Ракитово и Дорково. Нека ме извинят.
Виктор Юго пише: „Крайната цел на човечеството е безвластието“. Такава цел винаги ще има симпатизанти и привърженици. •

К. Зяпков
kzyapkov@abv.bg

Остави коментар

  • живко михалев

    добре е че все още има такива ХОРА!!! и моя пра дядо е анархис убили са го в новоселското дефеле когато е избягал от Сливенския затвор,,,кръвта вода не става свобода за всички да живеѝ АНАРХИЗМА!!!

  • свободата не е „в кръвта“, а в главата.

  • Абе… и в сърцето си трябва да си има нещо, само акъл не стига.

  • „сърцето“ – това са метафори. Емоционалните центрове също се намират в мозъка.

    ех, да беше анархизмът „нещо в кръвта“, досега лесно да сме заразили цялото човечество.

    • „Емоционалните центрове също се намират в мозъка.“
      Вий материалистите пък все много знаете… 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *