Анархофеминизмът

печат
флаг
Лилаво-черен флаг се използва най-често, за да изрази анархо-феминизма

За „средностатистическия“ българин думи като анархизъм и анархия се свързват непременно и единствено с насилие, беззаконие, хаос и прочие погрешни стереотипи. Дали причините за това незнание се крият в незаинтересоваността или вина имат и образователната и политическата система? Например в учебната програма по история за 9 клас, когато се изучава история на Новото време, анархизмът изобщо не е споменат сред политическите теории на ХIХ век, а независимо от сменящите се у нас режими през последните 130 години, всички те имат негативно отношение към анархизма. По-важното в случая е и друго – масата хора не знаят истинското значение на безвластието и не правят разлика между отделните проявления на анархизма. Но това е разбираемо. Та нали само допреди двадесет години средноинтелигентният източноевропеец, под влияние на пропагандата, трудно правеше разлика между различните управления оттатък „желязната завеса“.

В разнообразието от анархистки идеи и движения има едно крайно интересно със своята насоченост – анархофеминизмът, който съчетава в едно анархизъм (като учение за справедливо устроено общество без господари) и феминизъм (като освободено от полови предразсъдъци и полови неравенства общество). Патриархално устроеното съвременно общество се разглежда като проявление на йерархията и затова е квалифицирано като основен проблем. Анархофеминистите вярват, че борбата против патриархата е съставна част от класовата борба и борбата против капитализма. Анархофеминистите се обявяват против различното заплащане на женския и мъжкия труд, против приемането на жената като „сексуален предмет“ и като „кротка и тиха домакиня“, против „използването на жените като рекламен продукт“.

Съвременният анархофеминизъм се вдъхновява от такива силни жени от началото на ХХ век като Ема Голдман, Люси Парсънс, Роза Люксембург, Волтарийн де Клейр. По време на Гражданската война в Испания през 30-те години анархофеминистите Лусия Санчес Каорнил и Мерседес Комапосада създават групата „Мухерес либрес“ („Свободни жени“) с 30 хил. члена, която се бие срещу фалангистите на Франко.

След Втората световна война и особено след преломната 1968 г. движението се разраства. Като най-радикална се откроява западногерманската организация „Роте Зора“, а в последните десетилетия – боливийските „Мухерес креандо“, „Радикал чиърлийдърс“ и др. В Бостън ежегодно се провежда конференцията La Rivolta. Анархофеминисти участват все по-масово в антикапиталистически и антивоенни акции, наред с традиционните кампании за отхвърлянето на половото неравенство и сексизма.

Красимир Кънчев

със съкращения

Остави коментар

  • Днес срещнах една позната ,която ми се оплака от мързеливия и мъж ,който я бие и тормози .Тя работи и издържа семейството си и каква отплата получава затова.Имайки предвид горчивия си опит с мъже и последния тирнин,който се опита да ме зароби буквално използвайки неблагоприятното ми положение,аз и казах ,че на жени като нас ни трябва мъж който да ни подкрепа като другар ,отколкото властно животно което иска само секс.Казах и да бяга от него ,да се разведе!
    Разбрах каква е причината за нейната нерешителност-вярата и в бог,една направо унищожителна сила ,която те кара а прекланяш глава пред някакъв авторитет.Който на всичкото отгоре и не съществува!Добре ,че нашите никога не а ни говорили за това нещо,бог ,религия и т.н.Казах ,че добротата е в самия човек ,а не в някое измислено идолче.И свобдата,солидарността ,социалното равенство са за всички хора,и хванах ръката и.Тези мои думи дадоха кураж на тая женица.Казах и да не готви и чисти няколко дена така мъжа и и дъщерите и сами ще почнат да търсят липсващото им.Момичетата не се учели добре в училище дори.Направих добро и тва е призванието ми!Не съм мъжемразка ,въпреки многото ужасни болки които са ми причинени от мъже,не съм и добродетелна християнка,а просто човек -безвластен,анархист!

  • Да живее анархизмът. То цялата ни държава от 20 години си живее по тоя начин- официалната й политика ако щеш си е чисто анархистична. Но ни залъгват и казват, че живеем по някакви правила. Вие пичове ме кефите, щото сте честни, съвсем коректно и честно се заявявате като хора, които проповядват идеите на анархизма. Ако всеки в България се заявяваше честно и открито какъв е и какви ценности изповядва, както и на чий Бог служи- щяхме досега да сме цъфнали, че и вързали. И аз донякъде съм анархист- умерен анархист. И ви симпатизирам. Поздрави

  • Да живее анархизмът. То цялата ни държава от 20 години си живее по тоя начин- официалната й политика ако щеш си е чисто анархистична. Но ни залъгват и казват, че живеем по някакви правила.

    И аз донякъде съм анархист- умерен анархист.

    Не знам дали си умерен анархист, но със сигурност не си много запознат какво е анархизъм.

  • Властта на мъжа върху жената е една от най-опасните.Това е така ,защото проявленията и -физическа и психическа зависимост смачкват човека.По невидимата психическата зависимост е по опасната,навреждайки на организма по подмолен начин причинявайки автоимунни заболявания и различни други психически заболявания,както и най разпространения посттравматичен шок,чиито последици се проявяват много дълго след случилото се.Жените да внимават ,ако почувстват ,че изпадат в следните ситуации на психически тормоз:
    -Нарушена лична свобода(ограничаване на социалните контакти с мъже,колеги ,роднини и семейство)Насилникът често действа прикривайки истината с заплахи над приятелите на жертвата
    -Внушаване на чувства на несигурност ,некомпетентност,на липса на подкрепа на жертвата от околните.Това ч кара да крие ,че е психически насилвана от останалите.
    -Правене на нещо-много добро за жертвата,показвайки ,че той е нейн едвали не единствен защитник и тя му е длъжна.
    -често този тип насилник се крие зад добро поведение пред обществотоДори обожава животните.Ако случайно фасадата се пропука той обявявя жената за луда,защото тормозената жертва крещи и се страхува от насилника.
    Моето мъжленце се проявява като голям ревнивец и насилник ,най често когато пие.Онзи ден имах гости-семейство.Трябваше да го излъжа ,че са ми роднини,за да неми се обажда и притеснява по телефона.Обади ми се по време на рзходка ,чувайки мъжа до мен да говори.Репликата му беше“ Кой е този дето се отваря?.“Въпросния отворко с бодър глас показваше на невръстната си сладка дъщеричка моренцето.
    Онзи ден моят гост ,като говорехме ми каза“Личният живот е лична борба на всеки един човек!“Замалко да му се разсърдя много.Но се окопитих за секунди и си казах“Тоя тук е анархист.Единственото нещо ,което иска да ми покаже е,че свободата е в моите ръце.И пътя към нея е осеян с кръв ,сополи и сълзи.Околните могат да ми дават насоки ,но силата за справяне с проблемите е у самия човек.
    Имала съм проблеми с насилници.Забелязала съм обаче ,че полицията много ,много не се занимава с този проблем.Това е ,така защото полицията е инструмент за насилие и е свикнала с насилието,то е нейна основна черта.Ето къде бил ключа от палатката.
    Анархизмът е борба срещу властта,всекидневна и безкрайна.Докато има власт,ще има и противостоящото-безвластие.
    А този iliqn,ще е добре да почете малко книжки ,затова какво е анархизъм и анархист в частност.Аз отивам да слушам ЕРА(за непросветените-Еволюция Революция Анархизъм)
     
     
     

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *