Анархотероризмът

печат
(продължава от предния брой)

Запалените читатели на класическите криминални романи не може да не познават писателя Морис Льоблан, но най-вече неговия герой Арсен Люпен – благородният крадец-джентълмен. Литературният персонаж има съвсем реален прототип, който се е казвал Мариус Жакоб. Писателят е създал своя герой въз основа съдебните протоколи. Най-известният крадец във Франция е бил и убеден анархист.
Анархистите още преди Равашол признават правото на всеки да открадне това, от което остро се нуждае. През 1887 г. в Париж съдят инвалид от френско-пруската война, Клеман Дювал, който се принудил да краде, за да не умре от глад, понеже никой не го вземал на работа. Прочул се убийството на полицая, който се опитал да го арестува. Пред съда заявил: “Ако обществото нарушава правото ви на съществуване, нищо не ви остава, освен сами да си вземете това право“. Анархичната преса води кампания в защита на Дювал, поради което смъртната присъда му е заменена с 20 години каторга във френска Гвиана, откъдето предприема 20 опита за бягство и накрая успява.
Жакоб имал бурен живот още преди да стане един от символите на илегализма. Невръстен става юнга на кораб, чийто капитан не се свенил да предприема дребни пиратски набези по целия свят. “Видях света и той е грозен“ – казал възмъжалият Жакоб, завръщайки се в родната Марсилия в интересно за Франция и света време, 1897 година, когато навсякъде миришело на барут. Дейността на бомбаджиите принудила властите да забранят ползването на големи домакински съдове, особено тенджери под налягане, в които било удобно да се правят експлозиви в домашни условия. Тъкмо експериментите с динамита довели Жакоб до затвора. Петгодишната си присъда той съкратил, като се престорил на луд, а после избягал от болницата. На свобода обаче излязъл вече съвсем друг човек. Сменил си името от Александър на Мариус и се заклел да не се занимава с насилие. Жакоб пръв демонстрирал, че илегализмът може да бъде хуманен. В организацията на Мариус имало не повече от десетина активни във всеки момент души. Групата се нарекла „Работнически нощи“ и започнала да обира богаташите, за да помага бедните. Явление, възпявано от времената на Робин Худ, но изключително рядко срещано като реална практика.
За три години „Работническите нощи“ извършили близо двеста кражби, отнасяйки скъпи произведения на изкуството, като при всеки случай проявявали истинско творчество в начина да се доберат до плячката. През цялото време никой от тях не забравял, че не краде, за да забогатее. Нещо повече – те не грабели, те връщали откраднатото. Не една вдовица, не един сирак, инвалид, сиромах благославяли неуловимия Жакоб и неговите другари.
Провалът на групата настъпил, когато тя нарушила собствените си правила да не убива. При бягство от преследване се наложило да застрелят полицай. Светкавично наложената блокада дала на властите богат улов – самият главатар на „бандата“. Радостта на държавата траяла точно до процеса, който се провел след две години. Подсъдимият предизвиквал не просто съчувствие, но и възхита с благородството си, признато даже от следователите, макар и с огромно нежелание. Дори убийството станало по стечение на обстоятелствата. Франция-държавата съдела един истински положителен герой, поради което Франция на народа протестирала с митинги, шествия и безредици. Художници и писатели се надпреварвали да славят благородния крадец, който не искал от съда милост: “Кражбата е форма на въстание, средство за борба с най-лошия вид кражба, каквато е частната собственост. Аз съм революционер, който живее за сметка на истинските грабители и народни изедници!“
Осъден на каторга, той излиза на свобода чак през 20-те години на миналия век и продължава дейността си на борец с режима. Вече като кореспондент на анархически издания, като организатор на протести срещу предаването на Дурути на испанските власти, по-късно помага на републиканците в същата Испания, крие в дома си партизани по време на нацистката окупация, а накрая пише мемоари. В тях той признава, че илегализмът не е начинът да се построи новият справедлив свят. Илегализмът е само начин на живот за онези, които не искат да се подчинят на нечовешките закони на капитализма. Кой, ако не Жакоб, е могъл да знае какво говори!
(следва)
Шаркан
по материали от
http://venta-dv.livejournal.com

Остави коментар

  • Статиите в няколко поредни броя много ми харесват.За все повече хора илегализма става начин на живот,защото не искат да се подчиняват на нечовешките закон на капитализма!Дори да нямат истрадан опит,тежкият живот ги принуждава да живеят по този начин….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *