Анархотероризмът

Обирът на бонковия клон на Сосиете Женерал, 1912г.

печат
Обирът на бонковия клон на Сосиете Женерал, 1912г.
Обирът на бонковия клон на Сосиете Женерал, 1912г.

Първообразът на благородния крадец Арсен Люпен излежава присъдата си, когато Франция е разтърсена от друга знакова група – бандата на Боно, новаторска в много отношения. Но тук се налага малко предистория.
Средите на френските индивидуалисти по същото време внезапно започват да раждат интелектуалци вместо атентатори и обирджии. Френският индивидуализъм и илегализъм след 1905 г. е преди всичко вестникът-шок „Анархия“. Покрай редакцията ? се събира интересна група хора.
Основател на вестника е Албер Либертад. Изданието без колебания застава дори на страната на дявола, ако той се обявявал за анархист. Вестникът открито призовава към грабежи и убийства на представители на властта и имотните класи. Така в страната започва да се формира онова, което днес наричаме анархическа субкултура. Самият главен редактор и неговите сътрудници не се ограничават само с призиви, а участват в улични схватки и акции срещу рентиери в полза на наемателите, кражби на храни от складове, изгаряне на тефтери с вересии. За известно време тази тактика се превръща в лице на движението. Позицията на илегалист става по-безопасна и дори забавна. Разбира се, останалите течения на анархизма – синдикалистите и анархокомунистите – не одобряват действията на шумните си идейни роднини, но и не късат с тях.
В тази атмосфера на буен купон една вечер пристига Жул Боно. И купонът свършва.
Либертад почива през 1908 г. след травмите, получени при поредната юмручно-сопаджийска схватка. Смъртта му още повече радикализира и без това неистовия вестник. Редколегията се обявява за „пропаганда на дело“, което допада на един среден на ръст, трийсет и петгодишен мъж с мустачки на конте. Анархист става заради дъщеря си. Момичето умира от недохранване. Въпреки изтупаната външност и модните мустаци, Боно е сиромах. Трагедията го отблъсква от профсъюзите и го насочва към радикалите от „Анархия“, които грабят и сеят смут само в статиите си, докато той вече има опит от няколко обира. На всичкото отгоре той има все още екзотичната професия автомобилен монтьор. Първата целенасочена експроприация Боно извършва с открадната кола, с което влиза в историята на криминалистиката като пионер на автомобилните престъпления. Даже френската полиция още не е възприела тази модерна техника. Така ченгетата отначало преследват бандитите на Боно с велосипеди, докато той обявява същинска война срещу буржоазна Франция.
„Бандата на Боно“ преминава на пълно самоосигуряване – придвижва се с откраднати автомобили, живее за сметка на част от експроприираните средства, обира оръжейни магазини, разстрелва полицаи, където ги срещне. Убийството на втория по ранг полицейски чиновник в страната става големият удар на групата. Боно достойно отмъщава за дъщеря си, но не постига повече успехи. Настървената полиция открива едно от скривалищата на анархиста и обсажда къщата. Ожесточената престрелка продължава с часове. Накрая блюстителите на закона се отказват да го залавят жив и просто взривяват сградата. Скоро след това, за да унищожат съратниците на Боно – Гарние и Вальo, полицаите докарват дори военната артилерия. Даже буржоазната преса се подиграва с начина, по който властите довършват революционерите-единаци. А какво ще правите, когато бандитите станат хиляди? – саркастично питат журналистите. Отговорите идват две години по-късно, когато избухва Първата световна война.
Светът става друг.
Шаркан
по материали от
venta-dv.livejournal.com

Остави коментар

  • „Въпреки изтупаната външност и модните мустатаци Боно е сиромах.“
    И в наши дни хората си мислят ,че така изглеждащ човек е богат.Но не можем по външността да кажем ,кой какъв е…..Но тва е дълга тема.За съвременните хора и илегализма….
    Статията ми хареса ,и то много;-)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *