Анархотероризмът

Първообразът на благородния крадец Арсен Люпен излежава присъдата си, когато Франция е разтърсена от друга знакова група – бандата на Боно, новаторска в много отношения. Но тук се налага малко предистория.
Средите на френските индивидуалисти по същото време внезапно започват да раждат интелектуалци вместо атентатори и обирджии. Френският индивидуализъм и илегализъм след 1905 г. е преди всичко вестникът-шок „Анархия“. Покрай редакцията ? се събира интересна група хора.
Основател на вестника е Албер Либертад. Изданието без колебания застава дори на страната на дявола, ако той се обявявал за анархист. Вестникът открито призовава към грабежи и убийства на представители на властта и имотните класи. Така в страната започва да се формира онова, което днес наричаме анархическа субкултура. Самият главен редактор и неговите сътрудници не се ограничават само с призиви, а участват в улични схватки и акции срещу рентиери в полза на наемателите, кражби на храни от складове, изгаряне на тефтери с вересии. За известно време тази тактика се превръща в лице на движението. Позицията на илегалист става по-безопасна и дори забавна. Разбира се, останалите течения на анархизма – синдикалистите и анархокомунистите – не одобряват действията на шумните си идейни роднини, но и не късат с тях.
В тази атмосфера на буен купон една вечер пристига Жул Боно. И купонът свършва.
Либертад почива през 1908 г. след травмите, получени при поредната юмручно-сопаджийска схватка. Смъртта му още повече радикализира и без това неистовия вестник. Редколегията се обявява за „пропаганда на дело“, което допада на един среден на ръст, трийсет и петгодишен мъж с мустачки на конте. Анархист става заради дъщеря си. Момичето умира от недохранване. Въпреки изтупаната външност и модните мустаци, Боно е сиромах. Трагедията го отблъсква от профсъюзите и го насочва към радикалите от „Анархия“, които грабят и сеят смут само в статиите си, докато той вече има опит от няколко обира. На всичкото отгоре той има все още екзотичната професия автомобилен монтьор. Първата целенасочена експроприация Боно извършва с открадната кола, с което влиза в историята на криминалистиката като пионер на автомобилните престъпления. Даже френската полиция още не е възприела тази модерна техника. Така ченгетата отначало преследват бандитите на Боно с велосипеди, докато той обявява същинска война срещу буржоазна Франция.
„Бандата на Боно“ преминава на пълно самоосигуряване – придвижва се с откраднати автомобили, живее за сметка на част от експроприираните средства, обира оръжейни магазини, разстрелва полицаи, където ги срещне. Убийството на втория по ранг полицейски чиновник в страната става големият удар на групата. Боно достойно отмъщава за дъщеря си, но не постига повече успехи. Настървената полиция открива едно от скривалищата на анархиста и обсажда къщата. Ожесточената престрелка продължава с часове. Накрая блюстителите на закона се отказват да го залавят жив и просто взривяват сградата. Скоро след това, за да унищожат съратниците на Боно – Гарние и Вальo, полицаите докарват дори военната артилерия. Даже буржоазната преса се подиграва с начина, по който властите довършват революционерите-единаци. А какво ще правите, когато бандитите станат хиляди? – саркастично питат журналистите. Отговорите идват две години по-късно, когато избухва Първата световна война.
Светът става друг.
Шаркан
по материали от
venta-dv.livejournal.com