Апартейд по болшевико-комунистически

печат
В редица свои изказвания пред партийни функционери и журналисти съветският диктатор Йосиф Сталин отсича: “Децата не отговарят за делата на родителите си”. На практика обаче това сталиново съждение е чудовищна демагогия, защото той върши точно обратното – клеймото “народен враг”, лепнато на някой от родителите жигосва безвъзвратно цели родословия без разлика на пол и възраст. След съветизирането на България същият механизъм е задвижен на пълни обороти и в нашето общество. “Народните врагове” и техните потомци се разпердушинват моментално и безцеремонно. Естествено обстановката в България се отличава с някои специфични реалности, но по принцип болшевишкият стил и метод на действие се изпълнява стриктно и безпрекословно. Единственият критерий за житейски просперитет се оказва генеалогическата даденост, тоест в зависимост от родословното потекло – или, прозаично казано, според произхода от “прогресивно семейство” – иначе пътеките на жизненото поприще стават непристъпно стръмни. И колкото семейният произход е “по-прогресивен”, толкова просперитетът в обществото е по-ефективен.Примерите в това отношение са многобройни, но ще коментираме само два от тях. На заседание на ИК на ГНС-Хасково от 21 юни 1957 г. членовете на Изпълкома вземат решение, с което се забранява на 49 младежи и девойки от Хасково да следват във висши учебни заведения през учебната 19571958 г., понеже не произхождали от “прогресивни семейства”. Позволяваме си да цитираме някои от имената на инкриминираните кандидат-студенти: Ангел Захариев Камарашев за Висшия институт за народно стопанство – Варна, Стойчо Недялков Стоев, Георги Асенов Хаджиев, Никола Кирилов Филипов, Николай Динков Петров, Николай Иванов Георгиев за Машиноелектротехническия институт – София, Иван Петков Тахтабов за Висшия Селскостопански институт – София, Ангел Маринов Тянков, Веселин Маринов Узунов за Минногеоложки институт – София, Румен Митков Аленаков, Веселина Владимирова Казакова за висшия селскостопански институт – Пловдив, Янка Стойкова Пеева, Живка Трифонова Динева, Христина Василева Златарева за Медицинския институт – София, Емил Иванов Андреев, Славея Димитрова Димитрова, Недялка Дечева Пейчева, Таня Тодорова Танева, Христо Тодоров Кузев и др. за Софийския държавен университет – София и т. н. (ДА – Хасково, ф. 934, оп. 1, а.е. 84). Произхождащите от “прогресивни семейства” също имат проблеми, защото семейната прогресивност се степенува на прогресивна, по-прогресивна и най-прогресивна! 50 ученици от Хасковски окръг – все от прогресивни семейства – през лятото на 1960 г. кандидатстват за приемане в училищата с изучаване на чужди езици. ИК на Окр. НС в заседание от 12 юли на 1960 г. от петдесетте кандидати определя дванадесет ученици за постъпване в съответните езикови гимназии, преценявайки техните семейства като “най-прогресивни”. Изглежда обаче е съществувал критерий за “суперпрогресивни семейства”, който става причина в заседанието на ИК на Окръжен народен съвет – Хасково от 29 юли 1960 г. отново да се разгледат кандидатурите за английски език, в резултат на което бива модифицирано решение № 78, т.1 от предходното заседание на Изпълкома. Новото решение на ИК редуцира броя на учениците, определени да постъпят в училищата с изучаване на чужди езици, като ги свежда от 12 на 9. Цялата модификация е предизвикана от “суперпрогресивното семейство” на Лъчезар Томов С. (съкращението на фамилното име е поради етични съображения – б.а.), прехвърлен от групата за изучаване на руски език в група за изучаване на английски. Така от петдесетте синове и дъщери на “прогресивни семейства” – ИК на ОНС – Хасково избира 9 ученици и ученички от “най-най-найпрогресивните семейства”, а именно: за руски език – Василка Живкова Т. от гр. Харманли, Делчо Тодоров К. от с. Оряхово; за английски език – Лъчезар Томов С. от гр. Хасково, Делка Господинова М. от с. Брястово, Соня Василева Ш. от Димитровград; за немски език – Димитрия Тенева Д. от Хасково , Венцислав Иванов К. от с. (днес град) Любимец, Райна Павлова И. от с. Капитан Андреево; за френски език – Кина Тодорова П. от гр. Хасково. Имената на одобрените и отпадналите ученици не са съпроводени с техни биографични данни или описания на личните им качества. Затова пък следват синтезирани биографични справки на родителите с акцент върху борческите им прояви против фашизма и капитализма (Държавен архив – Хасково, ф. 650, оп. 17, а.е. 28).

Тезата за “прогресивност” явно придобива патологични размери щом като и трудовия стаж власт имащите го диференцират на два вида – “прогресивен” и “непрогресивен”. “Непрогресивният” трудов стаж въобще не се приизнава за трудов стаж. ИК на ГОНС – Хасково отклазва да признае за трудов стаж кметуването на Стефан Жеков Шиваров – бивш кмет на Хасково за периода 8 юни 1926 г. – 11 март 1929 г. Същият мотив – “непрогресивност” – става причина да не бъде признат трудовия стаж и на Борис Митев Стайков – помощник кмет на Хасковския градски съвет преди 9 септемри 1944 г. (Държавен архив – Хасково, ф. 934, оп. 1, а.е. 104, л. 97; а.е.96, л. 8). Непризнаването на трудовия стаж според критерия „прогресивност-непрогресивност” касае не само лица, заемали ръководни длъжности преди 9 септември 1944 г. – околийски управители, кметове, директори на банки, училища и т.н., но и съвсем редови чиновници или работници. Такъв е случаят с Никола Георгиев Дешанов от с. Жълти бряг, чийто трудов стаж от 1927 до 1932 г. като писар и архивар-регистратор при бившето околийско управление – град Хасково също не е признат. Или както се изтъква в решението на Изпълкома на Окръжния народен съвет – Хасково от 29 юли 1960 г.: “Изпълкома не дава съгласието си да се зачете трудовия стаж на Никола Георгиев Дешанов…” (Държавен архив – Хасково, ф. 650, оп. 17, а.е. 28). Примерите с подобна “нелегитимност” на трудовия стаж могат да бъдат продължени почти до безкрайност.

Безспорно третирането на такива нелицеприятни въпроси може би конфронтира отделни слоеве на българското население. Но трябва да се има предвид, че изнасянето на показ пред обществеността на този своеобразен политически апартейд има за цел да стимулира надеждите, че явления от такъв характер в България вече ще бъдат невъзможни. •

Марин Караиванов
Държавен архив Хасково

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *