АПОКАЛИПСИС – КОГА?

печат

(продължава от миналия брой)

ДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

class_warВ него се установява катастрофалното положение на страната или диагнозата, ако използваме медицинския речник, причините на заболяването или етиологията и лечението, което д-р Горбачов предлага на „болния човек на планетата или на епохата“ – СССР. Тези моменти трябва да се напомнят на всички недобити сталинисти и носталгици, продължаващи да обясняват рухването на империята с… предателството на подкупената от Запада партийна върхушка и лично на „княза на тъмнината“, преоблечен за случая като генерален секретар на КПСС. (Сред тях, за жалост, се нареди и завърналият се след 21-годишно изгнание велик логик и критик на „реалния комунизъм“ – Александър Зиновьев, чиито гениални сатири бяха станали вече ненужни и вредни за глобалните цели на капитала и не намираха повече купувачи на Западния пазар.) Следват нови пленуми и доклади на „младия“ генсек, в чието лице тогава някои виждат един нов Сталин, който ще реши кризата по сталински. В тях се съобщават официално „тайни“, които са известни на всички: консервативен механизъм на управление, масова поява на готованци и лентяи, пиянство, наркомания, цинизъм, престъпност, измамничество, рушветчийство, поощряване на ласкателството и славословието, грубост, командване, насилия, пренебрегване на всякакви закони, показно благополучие, речи-тостове, банкети, юбилеи и т. н., и т. н., с които изобилства всяка губерния на необятната Гоголевска страна с нейните партийни помешчици и номенклатурни Ноздревци, Собакевичевци, Чичиковци и тем подобни „герои на нашето време“.

„В окаяно положение се намират не само икономиката, политиката и социалната сфера. В културата, литературата и изкуството е пълно с посредствени и безлични творения, които, вместо да обогатяват мисълта и да възвисяват, насаждат пошлост, безнравственост и примитивен вкус…“ Създала се е мафиотска атмосфера, в която върлуват огромни гангстерски банди, оглавявани от партийните ръководители на цели „социалистически“ републики на „съюза“. Мафии има и в Москва – в министерствата на външната търговия и на вътрешните работи. „Навсякъде са се появили паразити, партийни дегенерати, които пиянстват, безчинстват и нарушават държавната и партийна дисциплина, и се занимават с присвояване, подкупи, фалшификации на данни за лични облаги“.

В своя преглед на „резултатите“ и разискванията на „Декемврийския пленум на ЦК на КПСС“, аз пиша в началото на януари 1987 г.:

„Като описва симптомите и синдромите на заболяването на „съветското“ общество, наред със словесната диария, наречена „гласност“, д-р Горбачов предписва идеологически клизми и очистително за част от кадровия апарат, очевидно смятайки, че се касае за… запек, докато Русия е бременна със социалната революция. Кога и какво ще се роди от тая бременност е още трудно да се предскаже, но родилните напъни вече са започнали. Предлаганите „самоуправленчески начала“ могат само да ускорят родилния процес или аборта, защото ленинизмът и самоуправлението са несъвместими. Диктатурата и самоуправлението образуват два полюса, които създават обстановка, известна като „двувластие“ – ситуация нетрайна, от която се връщат назад към сталинския „ред“ или се отива към плашещата горбачовци „анархия“. От двете – едното! Но генералният секретар казва: „Другари, ние нямаме друг път! Не можем да отстъпваме, няма накъде да отстъпим!“

В статията СССР – реформа или революция, посветена пак на „руския въпрос“, подлагам повторно на системен анализ процесите в метрополията и нейните периферии: „ Създаденото общество от партията (която Ленин скромно нарече „честта, ума и съвестта на нашата епоха“) ние определяме като държавно-капиталистическо, защото в него бяха съхранени основните категории на капитализма – наемният труд и неговата експлоатация. Тази разновидност се характеризира с тоталната етатизация на всички отрасли на икономиката, на финансите, на културата и на идейния живот. На държавния монопол върху собствеността кореспондира безразделната диктатура на партийната, административната и военно-полицейската бюрокрация, образуващи класата на държавните капиталисти, чийто антипод са наемните работници от индустрията, земеделието и услугите. Ролята на идеологически мотор, за превръщане на крепостническа Русия в държавно-капиталистическа, изигра марксизмът. Оръдие на преврата беше партията на Ленин, Троцки, Сталин и компания. Това не е историческа необходимост, но резултатите от досегашните завземания на властта от маркс-ленинските партии навсякъде по света са еднакви. Повторението на тези „случайности“върху всички континенти, анализът на програмата на „Комунистическия манифест“ и нейните реализации в слаборазвитите страни (в полуразвитата Източна Европа „социализмът“ беше наложен с „безкористната помощ“ на Червената армия) позволяват да твърдим, че марксизмът във всичките му разновидности е най-завършения идеологически и програмен израз на тенденцията към концентрация и централизация на властта и на капиталите, и на трансформирането на пред-капиталистическите цивилизации в държавно-капиталистически!

Един „галопиращ“ преглед на историята на кризите и конфликтите на държавния капитализъм, ме води тогава до заключението, че „След сталинското свръхпроизводство на чугун, колхози и трупове, след хрушчовото „размразяване“ и брежневата „стагнация“, държавно-капиталистическа Русия навлиза в една нова фаза на своята криза, която има всички изгледи да завърши с „крах“!

Класическите фактори на тая криза са: сблъсъкът на интересите на СССР с тези на другите имперски сили и образуването на единен фронт срещу Москва, резултат от което е последвалата нейна изолация и падежът на полиците за откритите сметки със съседите: Китай, Япония, Германия, Полша и Румъния, и най-вече съперничеството с другата свръхсила – САЩ.

Освен конфронтацията с империалистическите сили, основите на империята са разядени от отношенията на метрополията с колониалните ѝ периферии и избухващите в тях експлозии на класова война с пролетариата.

„Властта е направила всичко, зависещо от нея, за да свърже всички социални, национални и интернационални противоречия в гордиевия възел на една революционна криза. Закривайки всички пътища за създаване на едно свободно общество от свободни хора, тя не е оставила никакви други възможности на трудовия народ и на неговата младеж, освен да съборят диктатурата.“

Акцентирал съм с особена сила върху появата на новия непознат в миналото фактор – роботронната революция, чието въздействие тепърва ще се чувства във всички сфери на днешната цивилизация и особено на нейния държавнокапиталистически вариант. Подчертал съм отново решителното изоставане на Русия в РР, с каквото самопризнание започва новия доклад на Горбачов пред януарския пленум на ЦК на КПСС през 1987 г.

Отбелязал съм катастрофалното изоставане на СССР в темповете на икономическо и военно развитие и надвисналата военна опасност над империята: „Липсата на социални и материални условия за разгръщане на РР, всенародната апатия и бюрократическата инерция влачат неумолимо имперския кораб към някакъв „Бермудски триъгълник“ на историята“,… защото миналото е доказало, че всеки опит да се реформира системата води заплашително до загубване контрола над промените, а настоящето показва, че неизменността е станала невъзможна!“

Фракционните борби в средите на търсещата решение и спасение господстваща и експлоататорска класа изострят създаващата се революционна ситуация и вещаят бури над империята. „В подобни условия – цитирам нобеловия лауреат по химия за 1977 година Иля Пригожин – системата загубва своето равновесие и започва да има ирационално поведение. Предишните закони, които са регулирали нейното съществувание и функциониране, губят силата си. В подобни моменти е невъзможно да се предвиди теоретически посоката, която ще поеме промяната: дали системата ще се дезинтегрира в хаоса, или внезапно ще се изкачи на едно по-високо ниво на организация и революционни преобразувания“. И Иля Пригожин заключава: „Когато вследствие бавните, но непрекъснати изменения, флуктуации и асинхронни осцилации на подсистемите си, една система е доведена до дестабилизация и загуба на равновесие, тя става свръхчувствителна и уязвима за действието на вътрешни и външни сили, безпомощни до този момент в опитите си да я променят или разрушат. Действието на тези сили, подготвяно от цялото предшестващо развитие, и мащабът на неговите резултати изглеждат като случайност или „чудо“ за страничния наблюдател“.

Завършил съм оптимистично: „Такава експлозивна ситуация е на път да се създаде в „съветската“ система и тя кара Горбачов да търси трескаво изход. Той се надява да избегне дезинтеграцията в хаоса, чрез реформиране на държавнокапиталистическите отношения във всичките им прояви. Според нас, неговите опити за лекуване на неизлечимо заболялата империя, заедно с изброените класически и нови фактори на кризата, могат само да ускорят развръзката. 70-годишният „цикъл“ на държавнокапиталистическото общество навлиза във фазата, която наричат крах. „Съветската“ империя се отправя към революционна криза, аналогична на тези от 1953, 1956, 1968, 1980-1981 година в нейните развити източноевропейски колонии (ГДР, Унгария, Чехословакия, Полша). Затова е необходимо в пропагандата си да разясняваме този характер на кризата и перспективите, които се откриват пред Социалната революция. Необходимо е да съдействаме с всички сили за превръщането на единичните и изолирани актове на недоволство и съпротива в групови и на тях – във всеобща борба, да се работи за разпалването и сливането на избухващите тук и там пламъци в един всеобщ и очистителен революционен пожар! Необходимо е най-после да се каже ясно и високо, че наближава моментът за революционни действия и в нашите страни от Източна Европа! И че „конвергенцията“ на двете революции – в метрополията и в перифериите – ще се превърне в прелюдия към световната социална революция!“

Такива са били очакванията ми в началото на 1987 г. В потвърждение, след по-малко от три години ескалират събитията в Източна Европа (демонстрации, стачки и отваряне на границите), затъването в тресавището на войната срещу афганистанската съпротива, работническите борби в Полша и декларациите на Москва, че повече няма да ги усмирява с армиите си, както през 1953, 1956 и 1968 г. Те свидетелстват за изчерпване на имперските възможности. Колониите се превръщат в губещо „предприятие“, Руската империя е на път да се разпадне, както това стана през 50-те и 60-те години на ХХ век с Британската и Френската.

При посещението си в Източен Берлин, столица на несъществуващата вече ГДР, в началото на октомври 1989 г., Горбачов, придружен от Яковлев – идеологът на „перестройката“, – е посрещнат от стохилядни демонстрации, което го кара да „посъветва“ местния диктатор Хонекер да ускори реформите. На въпроса на последния „Защо отстъпваме без бой и без всякакъв отпор?“ Яковлев отговаря, че над СССР надвисва революция, в сравнение с която Октомврийската ще прилича на буря в чаша с вода. •

(следва)

 

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *